Може да се порежете по всяко време: при готвене, когато работите в градината, извършвате ремонт или сте на най-обикновен пикник. Самия разрез не е нещо фатално, но е доста неприятно стечение на обстоятелствата.

Първото, което ви идва на ум е да намерите нещо подходящо, за да превържете раната си. Но ако и тогава кръвта продължава да тече, какво ще правите?

За случая имате естествено средство за спиране на кървенето.

Обикновеният червен пипер има невероятна способност бързо да съсирва кръвта. Такъв можете да намерите във всяка кухня.

Процедурата е доста проста. Посипете раната с червен пипер и притиснете мястото с кърпа. Кървенето ще спре скоро.

Освен това червеният пипер има противомикробни свойства и не позволява да се получи инфекция на повредения участък.

Този метод може да ви помогне, когато не разполагате с аптечка, в екстремни условия или по време на поход.

В австралийския град Мелбърн, в Кралските ботанически градини, се е появила необикновена зона за почивка, създаден по авторски проект на австралийската дизайнерка Аманда Ливит.

Инсталираното покрито място за пикник е част от фестивала на екологичната архитектура.

Постройката е започната преди четири години. Наречена е MPavilion.

В своя проект дизайнерката е искала да обедини природата и човечеството, естественото и синтетичното. Ето защо основният архитектурен елемент на MPavilion са станали стоманени, гигантски,  метални пластмасови цветя, които всъщност образуват цялата структура.

Ако се вгледате в MPavilion от птичи поглед под ъгъл от 90 градуса, павилиона ще прилича на участък с много засадена гигантски диви цветя.

Беседката се състои от 13 големи и 30 малки цветове за елементи. Диаметърът на „венчелишчетата“ е 5 метра. Всеки елемент е съвсем близо до следващия, за да не се образуват празнини.

MPavilion има специална особеност „гъвкава конструкция“. Работата се състои в това, че краката, за които се държат пластмасовите цветя, са доста подвижни и гъвкави. Ето защо, когато има вятър „цветното поле“ се люлее. Въпреки това амплитудата на люлеене не е много голяма, което ви дава възможност да останете в павилиона дори и при ветровити условия.

Важно е, че люлеенето не нарушава целостта на структурата и продължава да предпазва от слънце и дъжд. В MPavilion можеш да бъдеш и денем, и нощем. На всяко цветче има множество LED лампи. В тъмнината съоръжението създава нов нощен рисунък.

Сибелиус бил голям любител на празниците. В неговия дом те продължавали по цели седмици.

Веднъж му гостувал финландския диригент Робърт Каянус, стар негов приятел.

Три дена двамата в обкръжение от многочислени гости разговаряли, пили шампанско, композирали, разхождали се в гората.

На третия ден вечерта, след отличен горски пикник Робърт се спънал и паднал в една рекичка. Отказал да вечеря и отишъл да се изкъпе.

Във ваната си спомнил, че на другия ден трябвало да дирижира гастролни концерти в Петербург. Бързо се измил, обръснал се и успял да хване първия влак.

На другия ден, когато Каянус се върнал обратно в дома на приятеля си, Сибелиус го посрещнал с мълчалив укор. Въздъхнал и накрая казал тъжно:

– Кака така, Робърт? Ние тук гуляем, веселим се, а ти? Как не те е срам толкова време да седиш във ваната?

Един човек отишъл в парка. Всичко наоколо било красиво, чисто и подредено. Изведнъж очите му попаднали на полянка, където предния ден е имало пикник. Наоколо имало разхвърляни хартии, бутилки и консервени кутии. Настроението му се влошило и той се насочил към изхода на парка, като решил повече да не стъпва тук.
В същия ден в парка дошъл и друг човек. Той също видял обезобразената поляна, но решил да не й обръща внимание и продължил  по-нататък. Избрал си хубава поляна разположил се на нея и започнал да се възхищава на заобикалящата го красота, а вечерта се прибрал щастлив.
В парка дошъл и друг посетител. Той също видял разхвърляните остатъци от пикника. Това не му харесало.За разлика от другите двама, които видели това място, той тръгнал към тази поляна и започнал да събира разпръснатите хартийки, бутилки, ….и ги слагал в кофите за боклук.
Повечето хора минаващи от там виждали един добре облечен човек там как събира и изхвърля боклука от поляната и отминавали, но имало и други, които, спирали и започвали да му помагат. Нещо ги сближавало и те ставали много по-близки.
Най-интересното е, че много от децата се откъсвали от придружаващите ги родители и с желания се включвали в почистването. След час поляната не била същата, минаващите преди край нея едва ли ще я познаят.
Хората участващи в почистването седнали на нея и се наслаждавали на красотата на природата, на чистотата, общението по между си и радостта от извършената работа. Този ден всички те се прибрали в домовете си като приятели, с изпълнени сърца от любов.
Няма значение, че те били от различни крайща на града, но сърцата им били свързани в едно, Какво от това, че никой не забелязвал тези цветя и тази красота, важното е, че те ги „видели“ и „почистили“, за да ги видят и другите.