В северната част на Мианмар, в подножието на Хималаите, живее една малка етническа група от Тарон. Тези хора по-често се наричат ​​азиатски пигмеи. Средната височина за възрастни е около 130 см.

Поради честите родствен бракове почти всички деца са родени с дефекти. За това преди няколко десетилетия старейшините забранили всички бракове вътре в племето.

Като се има предвид, недостъпността на областта Тарон, цената на това решение всъщност означава доброволно съгласие за изчезване.

До днес са оцелели по-малко от 10 чистокръвни представители на Тарон.

1904 г. Третите Олимпийски игри. Спортистите се съревноваваха по гребане, борба, бокс, плуване, тенис, тежка и лека атлетика.

В състезанието по бягане, скачане, стрелба с лък и хвърляне на копие участваха само ескимоси, филипинци, индийци и африканските пигмеи. Думата „расизъм“ все още не беше придобила отрицателен отенък. Тя по-скоро бе свързана със засилен интерес към живота на представителите на по-слабо развитите страни.

Едно от лекоатлетическите съревнования беше маратонът. Всеки спортист в тази дисциплина трябваше да пробяга 42 километра, в 33 градусова жега, в задушната атмосфера на река, хълмове и прашни пътища.

Прахът се издигаше не само под краката на лекоатлетите, но и под колелата на съпровождащите ги коли.

Един от наблюдателите, съпровождащ маратонците на автомобила си съобщи:

– Фред Лорц е измамник. След като пробяга 14,5 километра, той си почина малко. След това поиска от треньора си: „Моля ви, освободете ме. Не мога да продължа състезанието“. Тогава треньорът му го качи  в автомобила си и така Фред премина следващите 17,7 километра. Когато колата се счупи, Лоренц вече починал си, продължи да бяга. Той измина последните 8 километра и пристигна първи.

След това изобличение Фред Лоренц каза:

– Това беше просто шега. Нямам никакви претенции за златния медал.

Един час след Лоренц финишира Томас Хикс. Той едва движеше краката си. Трудно стигна до финалната линия и изпадна в безсъзнание.

На другия ден след като се съвзе, Хикс разбра, че е станал шампион поради дисквалификацията на Лоренц.

Победата на Томас също не беше много чиста.

По-късно неговият треньор призна:

– 11,3 километра преди финала Хикс припадна. За да го върна в съзнание му направих инжекция със стрихнин и му дадох глътка френски коняк „Rémy Martin“.

– Това като допинг ли действа? – попита един от присъстващите.

– Стрихнина е много силна отрова, – поясни треньорът на Хигс, – но в малки количества действа като възбуждащо средство. Конякът също стимулира сърдечната дейност.

– Това достатъчно ли му беше да стигне до финала? – попита същият мъж, който се бе обадил преди малко.

– Не, – въздъхна тежко треньорът на Хикс. – На 4 мили преди финала Томас отново изчерпа силите си и се наложи да му сложа още една инжекция. След това бях непрекъснати до него. Той не тичаше, по-скоро ходеше.

Така Хигс се бе добрал до последния хълм, приблизително на 2.3 километра от стадиона. От този хълм Томас вече виждаше арената. Публиката също го видя и горещо започна да му ръкопляска и насърчава:

– Хайде давай! Вече си на самия край! Не се предавай, остава ти още малко!

Благодарение на подкрепата от публиката Томас Хикс с остатъка от волята си завърши състезанието и финишира.

Според днешните стандарти треньорът на Хигс бе приложил допинг, но тогава организаторите на игрите не обърнаха внимание на това. Може би защото, към организацията на Олимпийските игри в Сейнт Луис имаше прекалено много оплаквания.

Трасето за маратона беше много лошо изградено. На пистата имаше само един източник на вода, който се намираше на 12 мили от старта. Никакво друго „облекчение“ не беше измислено. Огладнелите спортисти се отбиваха в градините по пътя на маратона и си късаха плодове от тях. А някои от тях трябваше да напуснат трасето, защото ги нападаха кучета.

Това беше най-лошо организирания маратон.

След Сейнт Луис организаторите се замислиха дали да не премахнат това бягане на 42 километра.
В края на краищата маратонът като дисциплина се запази в Олимпиадата и много състезатели са участвали и ще участват в него при провеждането на Олимпийските игри.

През 2015 г. средната възраст на хората от тази страна е 14, 8 години. Това е държава с най-младото население на планетата.

В древността територията на Уганда е била населявана от пигмеи.

След като страната си е завоювала независимост през 1962 г., по-рано тя е била колония на Британия, в нея започнали междуетническите сблъсъци, бунтове в армията, както и масовото изселване на европейците.

В страната има два официални езика: английски и суахили.

Повече от 7% от населението са заразени с ХИВ.

Основно Уганда изнася кафе.

Тя е една от малкото страни, които нямат излаз към океана.

Има хора, които смятат, че Европа е рай. Членове на племе от пигмеи, обитаващи северната част на Република Конго, са уверени, че европейският континент е задгробния свят, а неговите жители са душите на умрелите.
Това племе живее предимно в горите. Сред тях процъфтява лова и събирането на култури. Този народ живее вече хиляда години според заветите на предците си и зачита своите вярвания и традиции. Пигмеите от съседното племе тсонга, са първите, които са заселили в този район.
Местните жители избягват контакт с външния свят, за да се запази независимостта им и да се защити културата на племето от външно влияние.
Всеки представител от това племе вярва, че след смъртта си ще отиде в Европа, защото за тях Старият свят е рая. Според тях всички там са праведни, а които вече живеят там са удостоени с тази чест.