След няколко неудачни опита Мина нацяло се отчая, че някога ще срещне голямата си любов, но реши да опита и това.
На Нова година написа голямото си желание на лист хартия, въпреки че не хранепе големи надежди.
Точно за нова година се събра със цялото си семейство около празничната трапеза. Когато часовникът удари 12 часа, тя отново си пожела съпруг, макар и да не се надяваше на чудо.
От тогава измина половин година. Тя съвсем забрави за своето желание. В средата на деня по електроната си поща Мина получи странно писмо. Там пишеше:
„Ще се съгласите ли да приемете подарък следващия петък в шест часа вечерта?“
„Вероятно е някаква грешка, – помисли си тя“.
Странно, но в писмото беше посочено нейното име и фамилия.
Тя се опита да си спомни, кой и какво ѝ беше обещал, но за нищо подобно не се сети.
Мина позвъни на посочения в края на писмото телефон. Отговори ѝ приятен мъжки глас.
– Услуги за доставяне на цветя.
– Извинете, но тук получих странно писмо по електроната си поща…..
– Един момент сега ще проверя…… да на ваше име има поръчка, щом не сте се обаждали не мога да ви кажа нищо по въпроса…
Мина съвсем не познаваше мъжът на телефона, но поговори с него близо час. С нея той разговаряше леко и непринудено. Към края на разговора Мина имаше чувство, че познава Станчо от хиляда години.
Така и не се разбра кой е дал поръчката, но Станчо обеща да звънне на другия ден след като изясни нещата.
Мина с нетърпение очакваше неговото обаждане. Когато ѝ звънна Станчо ѝ обясни:
– Съжалявам, наистина е станала някаква грешка.
Мина много се огорчи, защото разбираше, че това е последния ѝ разговор със Станчо.
На другия ден той отново и позвъни и тя много се зарадва.
– Извинете, не искам да се натрапвам, но вие много ми харесахте, не искате ли да се видим някъде?
Срещата им беше върховна. Те се разхождаха из парка, ядоха сладолед. Дори и дъжда не им попречи. Станчо я спечели със своето внимание и любезност.
От тогава не се разделяха, а вечерите прекарваха заедно. В средата на лятото сключиха брак и сега от година и половина живят щастливи изпълнени с любов и грижа един към друг.
В очакване на Новата година, тя си спомни за желанието, което бе написала на лисчето преди две години.
„Трябва само да вярвам, когато си пожелае следващата година, да ни се роди син или дъщеря – помисли си тя и се усмихна“.

Една ранна утрин продавачката на цветя бе изненадана пред магазина си от един подранил посетител. На вратата стоеше облечен във униформа млад и красив лвйтенант. На лицето му засия усмивка, когато видя, че жената идва, но в очите му се четеше тъга.
– Много сте подранили тази сутрин, – каза продавачката.
– Бързам за летището. Няма да ме има цяла година, заминавам за Афганистан. – започна да обяснява ранното си посещение младият мъж.
Той усети съчувствие в погледа на жената и сподели:
– Имам много красива жена. Тя изпълва живота ми със светлина и щастие. За това всеки петък ѝ подарявам голям букет красиви и свежи цветя.
Жената заела мястото си сред цветята, леко се усмихна. Тя разбираше напълно младия мъж. Лейтенантът погледна продавачката и смутено каза:
– Не бих искал да прекъсвам тази романтична традиция. Но …. наложената ни принудителна раздяла ще навява много тъга на съпругата ми, – въздъхна младият мъж. –  Дойдох при вас, за да поръчам 52 букета.
– Бъдете спокоен, ще доставям на жена ви всеки петък вечер по един букет, докато се върнете, – обеща му продавачката.
Даже му направи 50% отстъпка за цялата поръчка.
Такава любов не само докосва, просълзява и трогва сърцето, но изпълва света с повече светлина.

На пътниците е предоставен безплатен транспорт за няколко дена до намаляване на замърсяването във въздуха.
Сред населението ще бъдат разпространени специални билети за транспорта с надпис „връх на замърсяването“.
Към такива мерки е прибегнала регионалната администрация, за да намали броя на превозните средства и изхвърлянето на вредни вещества във въздуха.
Експертите смятат, че пиковата концентрация на токсини във въздуха има най-много в петък.
В допълнение към безплатно пътуване в обществения транспорт е установен строг контрол върху ограниченията на скоростта. Вместо обичайните 70 км / ч е позволено да се кара с не повече от 50 км/ ч.
На автомагистрали е установена граница от 90 км / ч, за което ще предупреждават специални знаци.

Един от тези, които най много се боял от числото 13 бил австрийският композитор Арнолд Шонберг. Тази фобия станала косвена причина за смъртта му.
През 1950 г. неговият личен астролог казал, че композиторът скоро ще стане на 76 години и през следващата година  за него ще бъде критическа, защото 7 + 6 = 13.
На 13 юли 1951 г. в петък Шонберг бил болен и сутринта легнал на легло. Така лежал цял ден, но 15 минути преди полунощ той получил пристъп и лекарят отбелязал смъртта му.

Денят беше петък. Около обяд валеше силно. Тъкмо се готвеше да седна на масата, когато вратата на стаята се отвари шумно и насреща си той видя една дама.
Тя бе висока и руса. Много красива, макар и малко изкаляна. Тази неочаквана посетителка беше три четвърти англичанка. Тя пътуваше на кон по тези места, за да ги опознае. В този дома беше потърсила подслон от дъжда.
След като поизсуши дрехите си край печката, тя заяви със смях:
– Знаете ли, не съм обядвала.
Домакинът се смути, беше петък и на  трапеза имаше само цвекло и таратор.
От първото тя не пожела да яде, като каза:
– У нас дават цвеклото само на свинете!
Но тараторът й се хареса много. Тя го изяде и поиска още, като възкликваше от време на време:
– Какво вкусно ястие! Жалко, че смърди толкова! Не можете ли да правите таратор без чесън?