Отидохме на разходка. Решихме да отседнем на една полянка близо до селото. Там има малко езерце. Когато бях малка, много обичах да идвам тук сред билките и дивите цветя, да поплувам в езерцето.
Пристигнахме на полянката, но не я познах. Тревата бе израснала във високи бурени повечето, от които бяха изсъхнали поради сушата. Но друго дразнеше очите ми. Наоколо бяха разхвърляни пластмасови торбички, консервени кутии, празни бутилки и отпадъци от храна. Бях разочарована!
Очистихме полянката и запалихме огън. Шишчетата бяха вкусни, но бях подтисната от картината наоколо. Всичко изглеждаше жалко и сиво….. Езерото бе потъмняло и изсъхнало, за това не рискувах да плувам в него.
През цялото време нещо ме глождеше: „Какво им струваше да съберат боклука и да го изхвърлят в контейнерите“. Наблизо един от тях се забелязваше от далеч със своите ръждиви петна по корпуса.
Осъзнах едно: Ние заслужаваме да получим това, което следва от начина ни на живот.
За това имаме напукан асфалт, мръсни улици без светлина, вонящи реки, престъпно правителство, малки заплати и пенсии, защото не пазим и не се грижим не само за себе си, но и за всичко около нас.
Ако ние не уважаваме себе си и това, което имаме, кой ще ни уважава в замяна?
Правителството не е виновно за мръсните улици и изпочупените детски площадки. Президента не краде крушки и жици. Не е нужно повече да изреждам. Хора, ние сме си създали този ад и живеем в него.
Ако не ви е безразлично всичко това, започнете от улицата, на която живеете, от мястото пред дома ви……. Направете го, за да живеем всички заедно по-добре.

Галилео Галилей не е бил само астроном и физик, той се е специализирал в изучаването на законите на механиката.

Анализът на неговият телескоп, проведено от израелски физици, показва развитието на великия учен в новаторски за времето си, оптични теории.

Авторите на новото изследване показват, че Галилей не е първият учен и конструктор на оптични инструменти. Но внесените от Галилео изменения в конструкцията дават възможност за увеличение на образа 21 пъти повече, отколкото в направените телескопи до тогава. Освен това, италианския учен е измислил как да регулира отвора на телескопа, това се използва днес при фотообективите за регулиране на блендата.

Специалистите от университета на Хайфа в Израел смятат, че всички тези постижения нямаше да бъдат възможни без пробив в разбирането на законите на оптиката. А простият метод на пробата и грешката, за радикално подобряване на телескопи, не би бил достатъчен.

Използването на по-съвършен телескоп позволило на Галилей да открие луните на Юпитер, фазите на Венера, кратерите на Луната и петната по слънцето. Освен това той е забелязал неправилната форма на Сатурн.

Телескопа на Галилей дава 32- кратно увеличение.

Датският художник Есгер Йорн и френския писател Ги Дебор през 1959 г. издават книга „Мемуари“.

Всяка от нейните страници се състои от два слоя. На първата са поместени цитати, текстови изрезки и илюстрации от списания и вестници. Върху тях вторият слой е направен от цветни бои с напечатани хаотични петна.

Обложката на книгата е направена като шкурка, според замисъла на авторите, за да разваля близко стоящите книги на един рафт с нея.

В северната част на Шри Ланка учени са открили нов вид огромен паяк. Размаха на краката му достига 20 и повече сантиметра. Този паяк се отличава от останалите по необичайните геометрични рисунки, на които се виждат жълти и сиви петна.

Новият вид е наречен на полицията Poecilotheria rajaei благодарение, на която учените са могли да се доберат до необходимото място по немного спокойната местност на северния район в страната.

До днес учените са открили 15 вида такива паяци, които принадлежат към рода Poecilotheria. За съжаление, някои от тях са на изчезване. Вина за това има безжалостното изсичане на горите. Всички представители от този вид се срещат само в Шри Ланка и Индия.

Но като цяло, тарантулите живеят на почти всички континенти на нашата земя, с изключение на Антарктида. Техните местообитания са Южна Америка, Африка, Австралия, Океания. В европейските страни, те са доста редки. С изключение на южната част на Италия, Португалия и Испания.

Видовете тарантули са влаголюбиви и живеят в короните на екваториалните гори. Между тях се срещат и полупустинни.

Тези паяци се смятат за месоядни. Въпреки името си, основната храна на тези хищници са малки паяци, мухи, жаби, малки гризачи, риби, птици, хлебарки, и различни насекоми. Храносмилателната им система просто не е проектиран за постоянна месна храна. Те не плетат мрежи, хващат жертвите си от засада.

Японският пъдпъдък избира за гнездо повърхност с цвят, съгласуван с черупките на яйцата им. Това е с цел да се защитят бъдещите поколения от хищници.
Учени от британския университет „Св. Андрюс“ са стигнали до заключението, че японския пъдпъдък избира място за гнездене, въз основа на характеристиките за „камуфлаж“ на черупките на яйцата за всяка отделна женска.
Те забелязали, че птицити специално избират тези части от повърхността, където яйцата няма да бъдат забелязани. Освен това всяка самка знае рисунъка и цвета на своите яйца и се съобразява с това.
Изследователите забелязали, че снесените яйца от една и съща самка, през целия ѝ живот имат един и същ „камуфлаж“. Всяка шарка върху яйцата е индивидуална за всяка птица. Така някой яйца са покрити с тъмни петна, а други са почти едноцветни.
Учените са провели серия от експерименти в лаборатория. Те дали на самката за снесените яйца да направи избор от имитации на някои природни субстрата за направа на гнездо. Те били с различен цвят и текстура. Птицата безпогрешно избрала тези елементи, в които яйцата ѝ били най-добре замаскирани.
Животните правят своя избор базирайки се на знанията си за околната среда и своя генотип, за да подобрят шансовете си за репродуктивен успеха и оцеляване.