През 1930 г. едва не загинал малкият югославски принц, тригодишният Томислав. Кралица Мария стояла на балкона на летния дворец във Вержин и държала детето си на ръце. Изведнъж то се изскубнало от нея и полетяло надолу.
Войникът, охраняващ двореца, видял това, изтичал и хванал детето. Спасил го от сигурна смърт.
Крал Александър заповядал да дадат на войника тридесет хиляди динара, осигурил му доживотна пенсия и го освободил от военна служба.
Бог е много по-щедър към тези, които са приели Сина Му. Ако човек през целия си живот се стреми да следва Бога, подчинява му се, в края на краищата ще се приближи толкова до Него, че без страх, а с радост ще стои в присъствието на Твореца. А има ли по-голяма награда от тази.
Небесните награди са безкрайни, почестите пред Божия престол многообразни. Колкото повече са подвизите, толкова повече са наградите. Колкото по-големи победи сме постигнали, толкова по-ярко ще блести венеца на главата ни.
Ако през Новата година служим на Господа и помагаме на хората, наградата ни ще бъде твърде голяма.

Председателят на Палестинската национална администрация Махмуд Абас е разпоредил да се изплатят по 50 хиляди долара на всеки бивш затворник от израелските затвори.
Става дума за 104 терористи убийци, 52 от които са излезли на свобода, осъдени до подписаното „съглашение Осло“.
Освободен от затвора убийци ще получават месечно “ пенсия“ , което е няколко пъти по-висока от средната заплата. Тези обезщетения ще бъдат изплатени от средствата, които влизат от международни спонсори.
От администрацията в Палестина обясняват, че това е “ жест на уважение“ към “ бойците от съпротивата „, които са прекарали десетилетия в затвора.
Нека си припомним кои са те.
52 от 104 терористи, освободени в рамките на „добра воля“, одобрен от правителството на Израел, са убили през 80-90 – те години 57 израелци, за което са получили доживотни присъди.
Почти никой от тях не се е покаял за своите престъпления. След освобождението, много от тях открито са заявили намерението си отново да се присъедини към „съпротивата“.

Колкото и страно да е, но такъв човек съществува и той е бил крал. Интересно, при днешната надпревара във въоръжаването идеята за отказ, от каквото и да е оръжие, се смята за лудост. И все пак….
Веднъж при френския крал Луи XIV дошъл италиански химик. Предложил му да приеме във въоръжението си бактериологично оръжие, което сам е изобретил.
Кралят не само отказал предложението, но и изплащал доживотна пенсия на химика, за да не продаде тайната си на други държави.
Все пак е имало и разумни хора….

Не искаше да плаче. Знаеше, че така тревожеше близките си. Но те напираха като прелял ручей, търсещ и най малкото място, за да се разлее.
Вчера го погребаха. Не предполагаше, че болката ще бъде толкова голяма. Когато почина майка й беше по-спокойна. Спомените я връщаха назад и….я обвиняваха.
Баща й преди три месеца не беше добре. Беше го взела в града. Но той се нуждаеше от много внимание, а тя бе постоянно заета със своя малък бизнес. От лекарствата ли, от старостта ли, но той постоянно капризничеше за нещо. Тогава тя роптаеше: „Не беше такъв! Какво му става? Не може ли да разбере, че сега всеки от нас е зает и не може да му обърне много внимание?“
Тогава бе се пооправил и бяха стигнали до компромисно решение. Той ще се прибере на село и ще плащат на една комшийка от време на време да го наглежда. Миналия месец изпрати 100 лева на мъжа й да си купи нещо за рождения ден. Когато разговаряха по телефона зет му го попита:
– Добре ли си?
– Не съм много добре!- тъжно прозвуча гласа му по телефона.
– Да дойдем да те вземем?- каза зет му.
– Не, надейте. Получи ли парите? Какво си купи? Добре ли прекара рождения си ден?
Скоро жената, която го наглеждаше им се обади, че е много зле. Когато отидоха, дъщеря му едва сдържаше сълзите си. Стареца едва говореше и не ги познаваше. Беше отслабнал още повече. А къщичката тънеше в мръсотия.
Закараха го направо в болницата. Лекарят констатира силно разтройство и обезводняване на организма. Включиха го на системи и остана в интензивното. Лекарят не даваше големи надежди… А тя плачеше и само мълвеше:“Само да се оправи, ще го взема при нас и няма повече да го оставя….“.
Оня ден, когато разговаряха последно, той й бе прошепнал:
– Да не забравите да вземете последната ми пенсия, тя е за вас.
Очите й се напълниха със сълзи и тя извика:
– Какво говориш?….Не говори така!
От син си поиска една черешка, а той му каза:
– Сега време ли е за това?
Старецът упорито настояваше:
– Кажи на сестра си, тя ще ми намери…
Сега нищо не му трябва… А болката ставаше още по-силна.

Като деца ние изобщо не знаем какво означава думата репутация. Обяснението и разбирането й идва много по-късно. Има хора, който си спомнят за значението на репутацията, когато е трудно да се поправи нещо, а има и такива, които си спомнят за нея всеки момент и постоянно изпитват страх да не направят нещо , както не трябва и да получат осъждение от околните.
Съществува правило: „Ако искаш да стигнеш до пенсия, помни, че отначало човек работи за изграждане на репутация, после репутацията работи за човека…“
Човек с безупречна репутация, дори да остане без работа, винаги ще намери такава. В крайна сметка, не можеш да я поставиш в щатното разписание, не можеш да я купиш за пари или да я окачиш в кабинета си.
Репутацията на човека в живота се поддържа от три стълба: професионални и лични качества плюс умението да се представяш добре.
Професионализъм е качество, което човек изработва през годините. На първо място той трябва да умее да решава задачите в работата си, без особени разяснения и даже такива, които не влизат в преките му  задължения. Но ние всички сме хора. Можем да се почувстваме недобре, да преживяваме неприятности случили се домовете ни, от това никой не е застрахован. Ако се появят „грешки“ с мъмрене и отбелязване в документите, възниква въпроса за некомпетентността на заемащия съответната длъжност. По-добре е да се коригират  грешките на място, преди да е станало късно.
Хората са различни. В един колектив могат да влизат хора, които не се харесват, но трябва съвместно да решават поставените задачи. Умението да се намери общ език заради работата е едно от най-цените качества на всеки човек. На работното място не винаги и не всички навици намират определено място. Моралните качества на един работник са нещо лично, но ако се използват неща за лични цели, никой не среща това с разбиране.
Най-добра репутация имат обикновено хора, които винаги изглеждат безупречно.
Не се опитвайте да спечелите доверие с изпълнение на лични и съмнителни задачи. Това не води към нищо добро, а отказа за такива „добри“ дела ще запази репутацията неопетнена.