В края на Втората световна война в Гуам била случайно внесена кафява дървесна змия.

Тази змия била малко отровна и не била опасна за хората, но се превърнала в истинско бедствие.

Змиите унищожили почти всички птици и често правели късо съединение върху проводниците за високо напрежение.

По-рано в Гуам змии нямало, но сега те са по 2 хиляди на квадратен километър.

Гуам вече е популярен като Рая на паяците и змиите. Причината за всичко това е, че островът е затворена екосистема и няма как популацията на видовете да се разсее.

Невнимателни ръце пуснали паяк в буркан, така че един от осемте крака му се счупил. Но паякът е могъл да си помогне сам.

Той положил слюнката си на на нараненото място. Тъй като те я еластична мигновено застинала, като идеален превързочен материал.

Свойствата на паяжината не са изучени до край, но това което се знае, често е използвано в разработването на нови материали.

Вътре в паяка паяжината съществува в течна форма, но при изваждането ѝ от тялото стават промени в структурата на протеините ѝ. Вследствие, на което тя застива в тънка лепкава нишка.

По здравина паяжината е близка до найлона и притежава парадоксални възможности за завъртане. Нишката може да се върти безпрепятствено на една страна, без да се изкриви.

Паяците кръстоносци, които живеят в много европейски гори, отдавна се изучават от биолозите. Оказва се, че при ловуването си те активно използват законите на физиката.

Тяхната мрежа притежава редки свойства, които привличат жертвата към себе си.

Според учените паяците в телата си притежават някакво статично електричество. Когато тези членестоноги плетат своите мрежи, тя автоматично получава част от този заряд.

Паякът тъкач опъва своите мрежи между клоните на дърветата. Електрически разряд ѝ помага да се разтяга в посока към приближаващата се жертвата, следователно, всички насекоми, които са в близост до мрежата, просто се придърпват към нея.

Скоростта на разтягане на мрежата е около два метра в секунда, при това тя се изпъва до няколко милиметра, които са напълно достатъчни за един успешен лов.

Токсинът на пептид, изолиран от отровата на перуанския паякът е в състояние да блокира каналите, отговорни за предаването на сигнали за болка от невроните.

Учените твърдят, че отровата на паяка, може да помогне за разработване на ефективно обезболяващо средство с минимални странични ефекти.

Милиони хора живеят с хронична и невропатична болка в значителна степен, защото сегашните лечения често предоставят само леко облекчаване на болката и имат сериозни странични ефекти.

За това учените от цял свят се стремят да разработват по добри аналгетици.

Австралийските учени в новата си работа пишат, че перуанските отровни паяци съдържа пептидния токсин Protx-II, който е в състояние да подтиска потока от болката.

Токсинът се свързва с рецептора на болката, разположен в мембраната на нервните клетки.

Според учените, невронната клетъчна мембрана привлича пептида към невроните и блокира усещането за болка.

Паяците от вида Theridion grallator, обитаващи само на Хаваите, имат невероятна окраска на тялото, наподобяваща усмихнато човешко лице.

Освен това, всяко оцветяване за различните индивиди е уникален.

Учените дълго са спорила, защо на тези паяци им е необходима такава окраска.

Според най-разпространената версия, „усмивката“ помага на Theridion grallator да обърка и изплаши хищници, например като птиците.

Поради малкия размер и живот под падналите листа, птици и други хищници едва ли биха забелязали тази рисунка върху коремчето на паяците. За това загадката с „усмивката“ все още не е решена.

Усмихнатият паяк е символ на дивата природа в Хаваите, но за съжаления този вид е застрашен от изчезване. Причина за това е човешката намеса в дивата природа на тези острови.

Внасянето на нови животни и растения по тези места е основната причина за изчезване на усмихнатия паяк.