Това се е случило през есента на 1904 г. Търговецът на чай и кафе Томас Силиван от Ню Йорк решил да изпрати на клиентите си образци от продуктите си за проба.
Тогава стоките му се съхранявали в големи тенекиени кутии и било икономически неизгодно да им изпрати такива големи разфасовки. Тогава му дошла идеята да разпредели малки количества от продуктите, който продава, в малки пакетчета от тъкани, предимно коприна и муселин.
Потребителите сметнали, че такива пакетчета са много по-удобни от обичайните опаковки.
Първоначално пакетчетата за чай са се шили на ръка и това е продължило до 1929 г. Много по-късно те станали хартиени. Но сега някои елитни продукти се пускат в пакетчета от коприна.
В края на 1050 г. в компанията Teekanne е направила патент върху две пакетчета с конец и етикети, Те се варели много по-добре, тъй като в хартиената торбичка с чай водата навлиза по-бързо, а чая става по-пълноценен.

По Интернет се разпространява тази снимка.

Нейният автор твърди, че дървото е ударено от мълния, вследствие на което се е обелила кората и са му изпадали клоните.

Възможно ли е такова нещо? Споровете продължават и до сега.

Виждала съм как мълния е удряла дърво. Разцепвала го е, като част от него дори се е овъглявала, но обяснение за тази снимка нямам.

Е, ако има такова нещо, току-виж някой получил патент за обработка на дървен материал по подобен начин.

За вечен двигател са мечтали много хора. Между 1617 и 1906 г. Британската служба за издаване на патенти получила идеи за шестотин машини с вечен двигател. Но нито една не проработила.
Какво ще кажете за вечен механичен часовник?
Неговото устройство било просто. Промените в атмосфеното налягане премествали нагоре и надолу стъклена колба. Така се задвижвало зъбно колело, което навивало часовник.
Такава машина е била построена през 1765 г. И се още тиктака! Но един ден ще спре…..

Това е нова технология от Apple. Облекло ще бъде осигурено със специален чип, отговорен за събирането на информация. Патент за новата технология компания е получила през октомври.
Не е тайна, че дрехите са по-евтини, когато се купуват на едро. От това се възползват много заети хора, които понякога отделат внимание на дрехите си, а също и млади майки, които не искат цял ден да прекарат в пране. В близко време тази ситуация ще се промени, тъй като дрехата сама ще следи за своето състояние.
От компанията Apple са готви да пусне на пазара дрехи, оборудвани със сензори, което сами ще следят за състоянието си и ще сигнализира на собственика, че е време да се преоблече.
Съвременната модна индустрия може да предлага дрехи за всички вкусове, понякога нещата стават толкова много, че собственика на гардероба просто не успява да следи за всичко, а съществуват толкова любими неща, които в някаква степен са замърсени.
За това служи и новата технология на Apple. Колекцията от такива дрехи скоро ще бъде на пазара.
Според патентната информация, дрехите ще бъдат с вградени сензори, които ще събират данни, от които собственикът ще получава цялата информация за всяка дреха в гардероба си.
В допълнение, дрехите също ще имат определен лимит от време, след изтичането, на което ще изпращат сигнал, че е време дрехата да се смени или да се купи нова. Срок ще бъдат определен от собственика или производителят на облекло.
Освен дрехи Apple ще произведе и обувки, която ще следи нивото на износване и теглото на собственик им.

Закачалка е отдавна познат домакински прибори. Но нейната история е много по-кратка от историята на облеклото.
Първото споменаване на закачалки е през XVI век. Те са се появили във Франция и са били твърде обемисти със силно заоблени рамене. Смята се, че са били предназначени за военни униформи и дрехи на духовенството.
Дълго време дрехите са се съхранявали в специални сандъци, но в тях се слагали и бижута, запаси от храна и др. Да се намери нещо в такъв сандък е било проблематично. Не всяка кутия е имала отделения за по-дребни вещи.
До края на XVI век хората поумнели и започнали да слагат облеклото вертикално. Така се родил гардеробът. В него можело да се окачат дрехи на забити в него пирони.
Така се съхранявали дрехите до 1869 г, когато О. А. Нортон получил патент за „закачалка за дрехи“.
През 1903 г. Алберт Пархауз измислил закачалка от изкривен тел. Той бил обикновен работник в завод за проводници. Предприемчивият собственик на завода патентовал изобретението му, но самият изобретател останал работник до края на живота си.
Според друга версия закачалки за дрехи е изобретил студент в Бостанския университет Кристофър Кан през 1876 година.
През 1932 г. С. Хюлет започнал да използва картонени подложки при закачалките за дрехи. А през 1935 била приложена и по-долна лента за панталони. Това била идея на Елмър Д. Роджърс.
1935 е годината на раждане на закачалката, която днес е във всеки гардероб, за нея няма граници в разнообразието.
Закачалка може да служи като декорация в дома. Изящните закачалки перфектно се вписват в интериора на коридора и му придават изящество, особено когато се комбинират с други ковани предмети в обстановката.