Пасторът на една църква бил в недоумение от поведението на един човек, който идвал на богослуженията.
Всеки път, когато кофичката за дарения стигала до него, той казвал:
– Аз имам абонамент.
Накрая пасторът не издържал и попитал човека:
– Какво означава това : „Аз имам абонамент“?
– Виждате ли, преди два месец, по грешка пуснах в кофичката за даренията десет долара….

При един пастор дошъл съвременен фермер, добър бизнесмен и попитал:
– Да се дава десятък е старозаветно изискване.
Пасторът казал:
– Всъщност, ти имаш избор. Можеш да даваш от печалбата, може и от реколтата, а можеш и според Новия завет.
– Добре, – след като помислил известно време фермера, попитал, – а как се дава от печалбата?
– Ако изкараш хиляда долара, даваш сто.
– Не, – казал бизнесмена, – аз изкарвам много повече от хиляда, трябва много да давам. А как изглежда даването от реколтата?
– Ако искаш да даваш от реколтата, ти трябва да дадеш една четвърт от нея.
– О, не, – възмутил се фермерът, – това е много. Давай по Новозаветния ред тогава.
– Ако даваш по него, то Господ казвай: „Дай всичко!“

Човекът, който седи на пода, облечен в бяло е пастор. Той живее в Сирия.
Сутринта излязъл да проповядва Евангелието, а когато се върнал в къщи, същия ден, намерил децата си мъртви.
Четирите му деца били убити от екстремисти.
Попитали го:
– Ще престанете ли да проповядвате за Христос.
Той казал:
– Сега ще говоря още повече  за Господа, повече от всякога…. Ще продължа да проповядвам Христос и Неговото спасение.
Възхищавам се на силата на духа и вярата му.
Много пъти съм си мислила, какво бих направила, ако бях попаднала в подобна ситуация. Имаше време, когато се страхувах за децата си, но сега всичко съм оставила в ръцете на Господа.
Въпреки че страхът идва и ни спохождат съмнения, трябва да устоим с Божия помощ на предизвикателствата.
Нека по-често пребъдваме в молитва, защото тогава Господ отнема всичките ни страхове…..

Пастор поучавал и наставлявал членовете на църквата:

–  Джо, уискито е най-смъртният ти враг.

Един мъж небрежно облечен, с мътен поглед и леко неконтролирани движения заявил силно на глас:

– Но нали, ни казахте да обичаме враговете си.

Пасторът най-напред се изненадал от заключението на мъжа, но продължил спокойно:

– Да, говорил съм ви, но не съм ви учил да ги поглъщате.

Разказват, че един богат шотландец бил призован от пастора си да пожертва за бедните в Глазгоу. Той винаги отговарял по един и същи начин:

– Парите са ми нужни на самия мен.

Веднъж му се присънил сън, че се намира пред Небесната врата и тя е леко открехната. Опитал се да се промуши, но не успял. Започнал да се отчайва.

През това време покрай него минал пастора му и го увещавал да не се бави край вратата:

– Защо не влизаш? – попитал го пасторът.

– Не мога да вляза, в джобовете си имам много пари. На която и страна да се обърна, те излизат от джоба и не ми позволяват да вляза.

– Спомни си как те молих да пожертваш малко от парите си за бедните, ако ме беше послушал сега щеше безпрепятствено да влезеш.

Изведнъж шотландецът се събудил. Той решил да служи на Господа със своето богатство. За щастие, той започнал да прави това, когато все още не е било късно.

Ние нямаме много материални средства, но какво правим с тези, които Бог ни е дал? Нека да запомним, че можем да потънем не само в океана, но и в канавката. Можем да прилепим сърцето си не само към хиляди, но и към 50 лева.