В красноярския парк се състезавали миещи мечки по бързина в пране на дрехи.
В първенството взели участие два енота – Маша и Артьом. На животните дали леген с вода и няколко стари вещи.
Съдиите били от посетителите и работниците в парка, но те не могли да излъчат победител и обявили равен резултат.
Първоначално Маша се опитала да изгони съперника си от съда с водата и не му давала да пере. Работниците от парка трябвало да се намесят, за да може и мъжкия да пере.
Персоналът в зоопарка разказва, че в дивата природа животните опитват да изплакнат всичко, което попадне в лапите им. В парка те се опитват да измият даже и храната си, като извара и каша от елда.
По време на състезанието, което се провело под мотото „Аз обичам миеща мечка“, на посетителите на парка било предложено също да вземат участие в майсторски клас „Стани миеща мечка“ като се състезавали в изработването на животински маски  от хартия и нарисуването на участниците в първенството с гигантски моливи.

Прилича на приказка, нали …..?
Но това не са откъснати от реалността мечти, а напълно естествен свят.
Нито резултат от работа с фотошоп.
Това са действително съществуващи пейзажи.
Такива приказни сини поля има в парка Хитачи Япония.
Това чудо на природата е създадено от 4,5 милиона цветове на немофилии, цъфтящи там всеки април.
Те създават наистина едно завладявщо зрелище.

Човек винаги бърза за някъде: за училище, за университета, на работа, да пазарува. Всеки от нас иска за един ден да направи колкото се може повече. Бързайки, ние не забелязваме, кой минава по край нас на улицата, качва се в асансьора, автобуса или влака. Не забелязваме свети ли слънцето, има ли на небето облаци, пеят ли птиците….?
Нека да се спрем и да се огледаме наоколо.
Да се порадваме на слънцето, нали то свети за нас. Птиците пеят и песента им е също отправена към нас. Нека да погледнем на града, в който живеем, с други очи, очи умеещи да виждат прекрасното.
И тогава ще ни се открият не унилите сиви здания, а истински произведения на изкуството.
Минавайки през града денем погледни малко настрани. Виж, всеки дом, всяко прозорче те са уникални и неповторими по своему.
Наслади се на забележителностите, това могат да бъдат исторически и архитектурни паметници, театри, музеи, ултрамодерни търговски центрове, на които майсторски е направена фасадата.
Въпреки модерните технологии, прилагани в големите и малките градове, лишените от индивидуалност стъклени сгради, многото жици и железопътни линии, все още има много живописни и красиви кътчета в природата и уникални стари сгради.
Разходете се из малките уютни улички и се насладете на спокойната атмосфера. Посетете непременно парковете. През лятото те ще бъдат едно незабравимо пътешествие сред скулптури, красиви фонтани. Истинско удоволствие е да се отпуснеш в сянката на буйната зеленина.
Разходки из града през нощта, осветени от преливащи в различни нюанси светлини, ще ви потопят в прекрасната атмосфера на уникални архитектурни творения. Нощно осветление трансформирани всичко до неузнаваемост. Градът през нощта става особено романтичнен и мистериозен. Град пълен с загадъчни тайни, невероятни събития и зашеметяващи истории.
Спрете, огледайте се, край вас всичко прелива от красота!

Какво може да се направи за една от най-богатите страни в света, разположен в пустинята, подложена на изгарящото жаркото слънце? Да се приюти под земята.
Британското дизайнерско студио Heatherwick е създало за Абу Даби проект за парк, който ще защитава хората от палещото слънце.
Паркът Al Fayah ще обхваща площ от 12 хиляди кв. метра и благодарение на необичайния си дизайн, ще изглежд като парк, който се намира на повърхността на земята.
Покривът на парка ще бъде поставен на 20 метрови колони.
В самият парк ще има кафе, библиотека, басейн и много зеленина.

Жителите на Берлин защитиха летище Темпелхоф, който строителите искаха да превърнат в нов район на града.
65% от жителите на Берлин гласувха за бившето летище Темпелхоф да стане обществен парк.
То заема площ от 300 хектара и се намира в центъра на германската столица. Терминалът на аеропорта е построен в интервала 1936-1941 година. Той е типичен образец на нацисткия архитектурен гигантизмът, но жителите на града не са гласували за запазване на сградата, а за съхранението на парка, пистите, където могат да се занимават с уиндсърф, каране на велосипеди и скейтбордове, разхождане на кучетата си и препичане в горещите летни дни.
Кметът Клаус Воверайт вече призна поражението си и сега ще търси друго място за строителство, а зелени площи, сравними по размер с Central Park в Ню Йорк, ще останат за парк.