Гражданските свободи не са били продавани на търг . Те са купувани крадешком, малко по малко. Отначало срещу тях са давали малко олио и захар на най-бедните, после кебапчета и малко вино на средно заможните избиратели, а след това раздавали пари на всеки, който е готов да продаде своя избирателен глас. Това се повтаря в историята нееднократно.
Отначало със съвсем честни намерения се раздават пенсии и помощи на тези, които трябва, но с това честните намерения свършват.
Налице са двете условия от миналото, баснословно богатство с неизбежната корупция и морално разложение, които то носи.
Подкупване на избирателите лишава хиляди хора, неустояли на съблазънта в просяци, протягащи ръка без всякакъв срам.

Ако не ми харесва начинът, по който живея протестирам!
Струва ли си младите хора да останат в България? Как се живее в най-бедната и най-корумпирана държава? Дали пък успелите българи в чужбина ще се върнат в родината си?
Трябва да се събудим от дълбокия си сън.
Досега българите като колектив са претърпели крах. Уж сме един народ, работим в екип, а сме като орел, рак и щука.
Ако някой прояви инициатива да помете пред блока си, съседите му го наблюдават с ехидни усмивки и назидателно забелязват:
– Ти ли се намери най-големия умник, да чистиш пред входа? Това е работа на общината!
Е, това се казва задружност между хората! Един работи, а другите го „подкрепят“.
В България образование не е нужно! Навършваш пълнолетие,  „завъртваш“ някакъв бизнес и парите потичат като река в ръцете ти.
Днес младите хора не четат. Следат филми, чатат по Интернет и играят игри.
Медиите имат голямо влияние, като сред възрастни така е и сред младите. Те диктуват модата. Решават вместо хората какво да облекат, какво да обуят…. и колко „дебели“ да бъдат…
Днес много лесно се продава едно „голо тяло“, но не и книга….
Всичко това е пълен абсурд, но до кога ще живеем така и ще търпим всичко това?
Какво очакваме, някаква голяма трагедия, катаклизъм или катастрофа трябва да станат, че да се вразумим?

Една вечер се отбих в клуба и заварих там пет-шест младежи, които уединени в едно ъгълче, пиеха и тихо разговаряха. Седнах при тях. След малко някой спомена името на Дечо и това накара младия човек до мен така да се разпали, че той говори, без да млъкне, цели десет минути. Говори така, както че ли темата на разговора му е много близо до сърцето. Никой не го прекъсна, всички го слушаха с интерес. Младежът сипеше похвали и думите му бяха пронизани от искрен и неудържим възторг:

– Да знаете колко е добра госпожа Димова, а какви дъщерите има само. Те живеят тук в града. Не можете да си представите с какво усърдие, с каква всеотдайност, с какво удоволствие и радост се трудят. Госпожа Димова дава уроци по музика, а дъщерите й се занимават с разни изкуства, рисуване, бродиране и ……

Аз го слушах така внимателно, както и останалите, и знаех, че казва истината и нищо не преувеличава. Но ето че той пренесе похвалите към тъй наречения глава на това изоставено семейство Дечо Димов.

Младежът продължи:

– Щастието на това семейството се помрачава само от едно, отсъствието на господин Димов. Трогателно е да видите колко го обичат и уважават. За съжаление е принуден да живее далеч от родината си.  Но голяма е мъката  и на самия Димов, който копнее за родината. Праща писма с всеки параход. Мечтае да се върне у дома през отпуската, но не може поради малката заплата. И въпреки всичко той във всяко писмо изразява надежда, че ще има щастието да си дойде със следващия параход или с по-следващия. Неговата самопожертвователност е върхът на благородството, защото като истински съпруг и баща, той се лишавал от всичко, само и само да може да изпраща на семейството всеки месец част от заплатата си. Представете си как на негово място един егоист би похарчил тези пари за пътешествие през океана.

Дотук „издържах “, но повече не можах и се намесих. Беше ясно, че младежът е зле осведомен и аз сметнах за свой дълг да му кажа истината:

– По дяволите! Това са глупости. Дечо Димов заряза семейството си, това е истината. Може и да им пише, но аз не съм луд да повярвам в това, без да съм видял писмата. Може и да жадува да се върне в родината при захвърленото семейство, но който го познава, никога няма да повярва. Обаче в едно не може да има никакво съмнение, той нито веднъж не им е изпратил дори долар и никога не е имал намерение да им прати. Той е най-презряното, най-бездушното и най-глупавото същество на тоя свят…

По нервните тръпки, които пробягаха по лицата около мен, усетих смътно, че нещо става. Причината беше в мен, но аз не знаех това.

Когато стигнах до средата на последното изречение, някой ме сграбчи за ръката и процеди в ухото ми:

— За бога, млъкнете! Този млад човек е сгоден за една от дъщерите на Дечо Димов.

Английският любител художник Тони Плант смята, че неговото хоби, рисунки на пясъка, му дава творческа свобода, която с нищо не може да се сравни.
Плант работи повече от час при изработване и детайлна обработка на красивите модели.
Той изобщо не е смущава от факта, че рисунките му ще бъдат безвъзвратно заличени от прилива.
За да започне творческата си работа, роденият в град Нюкви, графство Корнуел, не е нужно нищо друго освен ентусиазъм и метла в ръка, с която Плант очертава новите модели.
Нужно е да има красиви пясъчни крайбрежия!
Самият художник признава, че един от плюсовете на неговото хоби е възможността да пътешества по „райските места“ на Обединеното кралство.
Тони Плант е на 50 години. Има две деца. С изкуство се занимава изключително в свободното си време. Това занимание не му носи пари, за това пък дава възможност на Плант да изрази себе си и да „погледне отвъд непознатото“.

Въоръжен маскиран мъж се опитал да ограби група жени, който имали събиране в петък вечер, но той получил не това, което очаквал.
24-годишният Дерек Лий нахлул в един дом, където собственичката заедно с още 14 жени си устройвали парти. Нападателят имал черна шапка и кърпа, която скривала лицето му. Когато влязъл насочил пистолета си към жените и им заповядал да дадат парите и телефоните си.
Една от жените сметнала крадеца за част от програмата на партито, избутала ръката на мъжа, в която той държал пистолета и смеейки се казала:
– Това просто е воден пистолет.
Лий опрял пистолета до главата на жената и казал:
– Аз не се шегувам и ще стрелям, ако не ми дадеш парите си.
Стопанката на дома Джаки Хаглер решила след тези думи да приложи вярата си. Тя станала и казала:
– В името на Исус, махни се от моя дом веднага!
Крадецът креснал:
– Ще застрелям някого.
Тогава жената още веднъж по-смело казала:
– В името на Исус, махни се от моя дом веднага!
Останалите жени започнали да викат:
– Исус, Исус, Исус!
Тогава крадецът огледал бързо стаята и побягнал към вратата много бързо.
По-късно Лий бил арестуван. Той бил извършил още няколко грабежа преди това.
Хаглер след залавянето на нарушителя на празника в дома ѝ казала:
– Аз му прощавам и ще се моля за неговото спасение. Смятам, че случилото се в дома ми, ще го научи да се доверява на Господа и ще му помогне да промени живота си.