Само преди седмица си вади зъб. Неприятно, но не толкова болезнено. Дупката точно отпред на зъбите е неприятна гледка, особено, когато се опиташ да се усмихнеш. Не беше проблем, но мислите ѝ нахвърляха различни варианти за решаване на проблема.
Изведнъж телефонът извъня. Вдигна слушалката а в главата и мълниеностно профуча: „Кой може да ме търси по това време?“
Стрелките безжалостно отмерваха всяка „пропиляна“ минута и се устремяваха към горния край на циферблата на часовника.
– Диди, какво правех вчера в устата ти, – прозвуча приглушено женски глас.
Така наречената „Диди“ позна веднага гласа. Това беше нейната приятелка Мира, която редовно се грижеше за зъбите ѝ.
Това, което чу от слушалката ѝ се стори малко странно. Чудеше се дали да се засмее или да приеме по-сериозно нещата. Явно имаше някакъв проблем отсреща.
– Извинявай, че те притеснявам толкова късно, но просто забравих…..
Тя редовно записваше на едно листче, какви зъби е лекувала на пациентите, дата и така нататък…., но се беше случило нещо необикновенно.
– …. Как да ти обясня, – продължи отчаяно Мира по телефона, – записала съм датата и името ти, но другото е толкова нечетливо, а нямам спомен. Какво ти правех? Пломба, кариес ли имаше?
– Зъб ми вади, – спокойно обясни Диди.
– Добре, но кой зъб беше?
– Преден, – Диди се опитваше да помогне на приятелкта си.
– От ляво ли беше или дясно? – продължаваще да пита Мира, авно нищо не можеше да си спомни.
– Успокой се, ляво беше.
– Чувствам се като глупачка. Сякаш някой нарочно е изстрил всичко от паметта ми.
Диди съчувстваше на Мира и самата тя често забравяше, но бяха дреболии, а това беше свързано със нещо по-сериозно.
„Какви времена настанаха, – мислеше си Диди след като приключи разговора. – Та тя не е единствената, която се оплаква, че забравя. Та ние сме още млади ….. Накъде е тръгнал света? Какво ще стане утре с нас?…“

Проектът Keepod е насочен към подпомагане на хората, чието финансово положение ги лишава от достъп до компютър. Британската компания Keepod Unite предлага нова разработка на своя версия на операционната система, която може напълно да се зареди на флашка.
Идеята е да се разпространят малки устройства за натрупване на информацията, а не да се подържат настолни и приносими компютри. Първият аргумент за ползата от това е, че икономисва средства, а втория, че е достъпен за хора от развиващите страни, които не могат да си позволят такъв достъп.
Keepod Unite дава пример с Матаре, население в Найроби, наброяващо повече от 500 000 жители, които живеят в гета, без достъп на електричество. Обикновено компютрите в такива селища са обществени, а условия за персонализация е възможно само на програмно ниво. Всъщност, това е, което се постига чрез Keepod.
Операционна система е базирана на Linux и се предлага с широка гама от приложения, като например LibreOffice, играчът VLC, FileZilla FTP,  Steam и др. Хардуерните изисквания включват процесор с архитектура x86, 1 GB оперативна памет, дисплей с резолюция от 1024 х 768 пиксела, и порт USB 2.0. Що се отнася до флашката тя трябва да има най -малко 8 GB свободно пространство.
Въпреки завишените стандарти за съвместим “ хардуер „, проектът като цяло, е бил успешен: вместо очакваните 38,000 долара Keepod Unite е успял да събере 40 801 долара.

Сътрудниците на компанията Store Dot базирайки се на нанотехнологиите са създали батерия, която се зарежда за половин минута. Поради своя обем, тя не е подходяща за съвременните изящни смартфони.
Изобретението ще се появи на пазара през 2016 г.
Батерийката е направена от биологини структури.
Директорът на компанията Дорон Мейерсдорф твърди, че са използвани най-новите достижения на физиката и химията. В слуая са подходили нетрадиционо спрямо мобилните устройства.
По-рано изследовтели са използвали биологини структури в чиповете памет, в резултат на което рязко е пораснала скоростта на работа при смартфоните.
Пептидни чипове въвеждт запис на информация три пъти по-бързо в сравнение с конвенционалните устройства. За да се напрявят разноцветни варианти за смартфоните е потрябвало оборудване за оцветяване.
За изобретението миналата година са изразходвани 6 милиона долара. Цената на батерийката е около 30 долара.
Може би новото изобретение да се появи на пазара под егидата на „Samsung“, внесла значителен принос за разработката.

Канадски учени от Университета на Ванкувър доказали, че хората стават все по-умни при спортуване. Експертите са провели изследване, при което са изчислили ефекта от физическата активност върху мозъка.
За експеримента са били поканени около стотина доброволци жени на възраст 70-80 години, които имат проблеми с паметта. Всеки участник е имал магнитно реонансно изследвание на мозъка преди тестването. Учените са фиксирали размер на хипокампуса, област на мозъка, отговяряща за паметта. Тогава жените започнали да тренира два пъти на седмица в продължение на три часа за шест месеца.
Цялата група била разделена на три подгрупи в зависимост от вида на упражненията извършени от тях : за гъвкавост, за сила и аеробика. Резултатите от експеримента показали, че онези жени, които се занимават с аеробика, хипокампуса им се е увеличили леко, докато в другите две подгрупи не са настъпили промени.
Проучването дава право на учените да препоръча, за предотвратяване проблемите с паметта, по няколко часа на седмица аеробика. Това се препоръчва не само за възрастните, но и за младите хора.

Растенията не притежават мозък, но това не означава, че те нямат алтернативни форми на „разум“.
Според едно скорошно проучване, проведено над берберис, декоративен бодлив храст и паразитите, които живеят върху него, се установило, че някои растения имат нещо като памет и дори могат да изчисляват рисковете.
Берберисът често има проблеми с паразитите, плодовите мухи снасят яйцата си в плодовете му. Личинката се развива, като се храни от плода.
Растението може да спре развитието на семената си, за да се запази. Ботаниците наричат това поведение селективен аборт, така бербериса се пази от плодовите мухи.
За да не могат ларвите да нападат вторите семена, растението, изхвърля заразените семена и личинките загиват. Семената на заразения плод не винаги се изхвърля от растението, това зависи от броя на семената, които се намират вътре. Ако в заразеният плода има две семена, вероятността да бъдат изхвърлени е 75 %. Ако в заразеният плода има едно семе, растението се освобождава от него в 5% от случаите.
Ако берберис изхвърля всичките си заразени семена, ще загуби твърде много, създава се впечатление, че личинките могат да умрат и по друг начин.
Такова поведение е било изненадващо за учените. Изглеждало сякаш растението може само да прецени рисковете и да вземе най-доброто решение за семената си във всеки конкретен случай.
Стратегията наблюдавана при берберис е първото екологично доказателство за такова сложно поведение при растенията. То показва, че растенията имат структурна памет, която може да разбере разликата между вътрешни и външни условия и че могат да разчетат рисковете.