Когато преминаваме през сериозни изпитания, ние питаме Бога: „Защо?“
Чарлз Хембри е отбелязъл: „по време на тежки изпитания ние трудно разбираме смисъла на това, което става с нас и тогава започваме да се съмняваме в чесността и верността на Бога, независимо от това, че тези моменти могат да породят най-доброто в живота ни“.
Александр Ноуел веднъж е казал: „Бог ни утешава, не само, за да бъдем утешени, а и за това да утешим другите“.
Огледай се наоколо. Безброй много хора чакат нашето утешение. Ние можем да ги утешим не само, когато са загубили близък, но и в всекидневното им униние, което доста често се прокрадва в живота.
Един от спътниците на Павел в мисионерските му пътешествия е бил Варнава. Неговото име означава „син на утешение“.
Ще станеш ли Варнава за някой от съседите си?

От 1483 г. до 1520 г. в Италия живеел известният художник Рафаел Санти. Той бил назначен от папа Лъв X за главен архитект за строителството на катедралата Св. Петър в Рим.
На купола на построения храм Рафаел нарисувал апостолите Петър и Павел. На един от кардиналите му се сторило, че на лицата на апостолите художникът е придал неестествен червен отенък.
– Аз ги нарисувах такива каквито се в небето, – казал Рафаел, – а ако са с много зачервени лица, достопочтени, то е поради вашето лошо управление на църквата.
Да, Рафаел е прав трябва да се срамуваме от църковното управление не само на небето, но и тук на земята.
Истинския християнски пастир силно преживява духовните нужди на хората, които са около него. В тези преживявания той трябва да възприема хорските страдания и нуждите на хората като свои собствени. Нужно е да проявява състрадание и да обича погиващите. Пастирската зрялост се определя именно от това.
Ако личното участие на пастира отсъства в съдбата и мъката на нуждаещия се, неговите дела не струват нищо. Не напразно се казва, че ако делата не съответстват на думите, за такова пастирство трябва да се срамуваме.

В Римската катакомба Санта Текла са открили най-старите икони с образите на апостол Петър, Павел, Андрей, и Йоан. Това откритие е направено благодарение на лазерна техника и усърдния труд на археолози и историци.
Това археологическо и културно наследство е от втората половина на IV век и се е намирало под основата на сграда построена преди 50 години. Сега стенописите блестят с ярки цветове – червено, жълто, розово и синьо, на площ 2 на 2 метра.
Това е семейна гробница. Собственикът й не се е страхувал от преследването на християните. Затова е разпоредил да бъде изобразен с дъщеря си със свитък в ръка и апостолите, които ги съпровождали в отвъдното.