От 1483 г. до 1520 г. в Италия живеел известният художник Рафаел Санти. Той бил назначен от папа Лъв X за главен архитект за строителството на катедралата Св. Петър в Рим.
На купола на построения храм Рафаел нарисувал апостолите Петър и Павел. На един от кардиналите му се сторило, че на лицата на апостолите художникът е придал неестествен червен отенък.
– Аз ги нарисувах такива каквито се в небето, – казал Рафаел, – а ако са с много зачервени лица, достопочтени, то е поради вашето лошо управление на църквата.
Да, Рафаел е прав трябва да се срамуваме от църковното управление не само на небето, но и тук на земята.
Истинския християнски пастир силно преживява духовните нужди на хората, които са около него. В тези преживявания той трябва да възприема хорските страдания и нуждите на хората като свои собствени. Нужно е да проявява състрадание и да обича погиващите. Пастирската зрялост се определя именно от това.
Ако личното участие на пастира отсъства в съдбата и мъката на нуждаещия се, неговите дела не струват нищо. Не напразно се казва, че ако делата не съответстват на думите, за такова пастирство трябва да се срамуваме.