Изследователи са установили, че мократа космена покривка на бозайниците развива центробежно ускорение, десет пъти по-голямо от земното.
За да разберат как животните бързо изсъхват, учените са поливали 16 вида бозайници с вода, живеещи в близкия зоопарк и записвали поведението им на високоскоростна камера.. Сред участниците на експеримента били кучета, мишки, тигри, кенгуру. Освен това авторите са разработили роботизиран симулатор, който възпроизвежда тези действия в лабораторни условия.
Оказало се, че куче със средна големина след „тръскане“ около 4 секунди успява да отнеме от козината си 70% от водата в нея. Освен това капките вода получават ускорение от 10 до 70 грама. За да избегнат всяко повреждане животните извършват това със затворени очи.
Колкото е по-малък бозайникът, толкова по-бързо трябва да се движи. Причината е малкия радиус, около, който става въртенето. Ако кенгуруто прави 5 завъртания за секунда, плъховете само 18, а мишката 27. Всички  те са в състояние да регулира честотата на движения си, за да изразходва най-малко количество енергия за сушене.
По-рано учените са установили, че по времето на дъжд колибрите съществено увеличават честотата при махането на крилата си.
Птиците, които трябва да се хранят при лошо време, по този начин отделят водата от перата си.

От гледна точка на морала, органите на човека се разделят както следва:
Шест органа обслужват човешкото същество; три са му подвластни и три не са.
Неподвластни са очите, ушите и носа. Човек вижда това, което не иска да вижда, чува, каквото не иска да чуе, мирише каквото не иска да помирише.
Подвластни са му устата, ръцете и краката. Според предпочитанията си той чете за доброто или изговаря лоши думи и богохулства. Ръцете вършат добри дела или крадат и убиват. Що се отнася за краката, те вървят към театрите и цирка или места за поклонение и учение.

Чуваше се за злоупотреби и рекет, но това като ли, че бе далече от малкото балканско селце, загърнато в диплите на гъстата борова гора. Тук рядко идваха хора от големия град.
Мъж и жена, преминали най-хубавите си години, бяха наели долния етаж на Герови и с наличните си стегнаха в него малко магазинче. Вътре беше струпана разнообразна стока от чорапи до рокли, блузи, фанели, имаше и сувенири, детски игри, а последно започнаха да продават и различни грънчарски изделия. Калените изрисувани съдове, веселите петлета, нежните сърнички….. и усмихнатите жабки внасяха приветливост и вълшебно очарование в малкото пространство.
Мъжът допълнително работеше на един близък обект, като въоръжена охрана, но тази сутрин бе дошъл да помогне на жена си. Грънчаря бе стоварил, новите си изделия и двамата се суетяха в магазинчето, как най-добре да наредят новата стока, че да се вижда по-добре. Мъжът се бе покачил на една стълба и много внимателно подреждаше весели джуджета, които изглеждаха като истински, под краските положени от сръчната грънчарска ръка.
В магазинчето влезе господин  със синя риза, панталон на райета, а върху носа му се мъдреха финни рамки на очила със среден диоптър. Жената го видя. Някакво леко смущение, премина като полъх през сърцето й. Преодоляла смущението си, тя бързо се насочи към него.
Изведнъж забеляза уплаха в погледа му. Очите му гледаха кобура на пистолета, който се подаваше под ризата на мъжа й, протегнал ръце към горния рафт. Господина прибра черната си папка, която бе разгърнал на тезгяха и едва каза:
– Всичко е наред…
Едва тогава мъжът на стълбата се обърна и видя посетителя. Преди да отвори уста, да попита, какво става, господинът се усмихна, весело му махна с ръка и каза:
– Няма нищо, колега, работете си! – и напусна бързо магазинчето.
– Какво искаше тоя? – попита учуден мъжът
Жената само вдигна рамене и продължи да подрежда стоката.
По-късно се разбра, че този господин бил уволнен от данъчното, но обикалял магазинчетата и рекетирал собствениците им. Когато жената научи, се засмя и си помисли: „Добре, че моят, не си бе оставил пистолета в къщи. Кой знае колко щеше да ни вземе!“

Сигурно сте виждали как младите пилета в курника се кълват по главите и си избождат очите. Знаете ли защо?
Вероятно, защото са гладни и главите на другите им се привиждат като големи зърна.
Предприемчивите американци вече имплантират розови лещи на пилетата във фермите си, за да предотвратят инстинктивното кълване на по-слабите от по-силните пилета, в резултат на което една четвърт от пилетата по-рано умирали. Ефектът от розовите „очила“ бил невероятен. Притъпеното зрение на по-силните пилета ги направило по-неточни, розовият цвят започнал да ги успокоява, те се наяждали с по-малко и по-рядко разпилявали зърна извън хранилките.
Какви ли очила ще са ни необходими на нас, за да не се самоизяждаме и да не си вадим очите помежду си.

Невробиолога Адриан Оуен от Кеймбридж и неговите колеги от Университета на Лиеж, Белгия за първи път са успели да общуват с болен намиращ се във вегетативно състояние.
Пациентът след автомобилна катастрофа, от началото на експеримента бил във вегетативно състояние.
Учените са го сложили на магнитен резонанс и започнали да разговарят с него. Изследователите забелязали, че по време на беседата се е изменил притока на кръв към различни области на мозъка, което говорело, че човекът е в съзнание и е готов за общение. Обикновено във вегетативно състояние пребивават хора излезли от кома. Те могат да правят гримаси, да скърцат със зъби, да движат очите си, да бодърстват и да спят, но не показват признаци на съзнание.
В медицината се смята, че такива пациенти имат повредени участъци от мозъка засягащи познанията, паметта, възприемането на информация и мисленето. Смята се, че тези процеси са необратими. Резултатите от изследвания Адриан Оуен не се вписва в тази теория.
След като той успял да общува с човек в такова състояние, много учени се съгласили за наличие на минимално съзнание при тези болни. След това в Университета на Западен Онтарио, веднага привлекли учения и му дали почти 20 милиона долара за разработването на евтини, надеждни и точни преносими устройства за комуникиране с тези пациенти, които в света са стотици хиляди.
Ако Оуен успее да измисли такова устройство, то хора пребиваващи във вегетативно състояние, ще могат да изразяват емоциите си и да общуват с близките си, но също така и да дават съвети на лекарите как да провеждат най-добре реабилитацията им.