Това бе много тежко време за семейство Ненови. Главата на семейството Тодор Ненов се скара с Пламен, който беше от дълги години приятел на семейството. Никой и не разбра за какво и как стана кавгата, но двамата мъже се сбиха и Тодор падна ранен от нож в гърдите. Той дори не разбра какво точно стана.

Пламен тресна вратата и напусна дома на семейство Ненови. Той не разбра, че Тодор е починал.

Жената на Тодор, Невена се разплака над трупа на мъжа си:

– Какво им стана? Толкова пъти сме помагали на Пламен и на семейството му.

Най големият син на Петър Васил стоеше объркан сред стаята. Той не можеше да възприеме случилото се.  Това убийство, станало пред очите му, го изпълни с непреодолима злоба към Пламен.

– Само да те намеря, – крещеше Васил, – ще ти прережа гръкляна като на пиле.

След това се свлече на пода и се разрида.

По-късно Васил замина за големия град, където живееше леля му. Той искаше да се откъсне от това място, където го спохождаха постоянно страшни кървави картини.

Дори майка му го бе посъветвала тогава:

– Иди при леля си Калина. Надявам се като се откъснеш от това място, да забравиш всичко ….

– Никога няма да забравя, какво направи онзи мерзавец, – Васил удари  с юмрук по масата.

Независимо от всичко той все пак замина  при леля си.

Веднъж Калина предложи:

– Васко, ще дойдеш ли с мен на църква? Ще дойдат много младежи, ще пеят ….

– Никъде няма да ходя, – троснато отвърна Васил.

Леля му само вдигна рамене и го остави. След един час дойде Дамян един от синовете на Калина и като видя киселата физиономия на братовчед си каза:

– Ела с мен, днес ще те запозная с един състав, много хубаво пеят.

Васил вдигна неохотно глава, беше му омръзнало да седи в къщи и да се самосъжалява.

– Добре, – каза той глухо. – Защо пък не!?

Вечерта Дамян поведе Васил към църковната сграда. Васил като видя накъде го води, се смръщи, но нямаше как, бе обещал да присъства на концерта. Той не поиска да седнат напред и двамата братовчеди се настаниха близо до вратата.

Концертът бе хубав. Песните на изпълнителите, все млади момчета, докоснаха сърцата на присъстващите.

Накрая пастирът на църквата прикани събралите се за молитва. Един  мъж от събранието поведе молитвата:

– …..Боже, помогни ни да простим на близки и познати …

Тези думи дълбоко се врязаха в съзнанието на Васил. Изведнъж той осъзна, че трябва да прости на убиеца на баща си. Но устата му седеше затворена …..

Хората наоколо започнаха да свидетелстват, как прощавайки на тези, които са ги наранили, са усетили освобождение в духа си. Васил не можеше да отвори уста, сякаш някой бе стиснал гърлото му и не му даваше възможност да диша. Накрая той не издържа на напрежението, което го притискаше и се разплака.

Божият мир изпълни сърцето му и той каза:

– Господи, помогни ми да простя на Пламен така, както Ти си просил на мен.

У Васко бе настъпила промяна и той възкликна:

– Сега с Божията помощ мога да простя на Пламен и да се моля за него, Готов съм да обичам всеки човек……

Московският „Експериментаниум“ е една невероятна интерактивна изложба, разделена на някои области от науката: оптика, акустика, магнетизъм, електричество, вода, механика, пространството.

Във всяка зала има експонати, с които можеш и е нужно да си взаимодействаш като изследваш, събираш, разгадаваш пъзели, издърпваш, скачаш, дори и да крещиш.

Как може да се види звука, има ли цветни сенки, как да запалиш лампичка с ухо, как се получава водовъртеж, може ли човек да пропадне в черна дупка, как се въртят колелата на колата, защо магнита повдига желязото…..

Навярно сте слушали тези въпроси  много пъти? Заведете детето си в Експериментаниум и то ще види всичко със собствените си очи.

В музея на занимателните науки да се докосват експонатите е задължително

Страхът днес е един от основните проблеми в тялото Христово. Той ни пречи, когато трябва да направим това, което Бог ни казва да правим.

Вместо просто да Го слушаме, страхът ни кара да задаваме въпроси като:

Какво ще си помислят хората за мен ако го направя?

Какво ще стане ако аз кажа на този човек да стане от инвалидната количка, а той не може да стане?

Ами ако започна да вярвам, че ще имам успех в бизнеса, а се разоря?

Как ще погледне Бог на това?

Как ще изглеждам в очите на хората след това?

Ако някога сте мислили по този начин, ще ви кажа следното. Не е важно как изглеждате, важно е послушанието ви пред Бога. Когато става въпрос за покорство пред Бога, вашата собствена репутация няма никакво значение. И колкото по-скоро забравите за нея, толкова по-добре ще се чувствате.

Но знаете ли, кое е най-смешното? Ако направите това, което Бог ви е казал, вашата репутация ще порасне. Странно нали? Но когато у вас изчезне желанието да защитава своя имидж, тогава той става по-добър.

Защо става така?

Тъй като в този случай, хората като гледат вас, вместо крехкия образ, чрез който вие сами се стараете да се представите, ще видят образа на Господ Исус.

Така, че отхвърлете в страни тази своя страхливост и вместо това започнете да развивате Божие съзнание.

Не позволявайте страхът да ви води. Започнете да следвате вярата в това, което може да направи Исус.

В края на краищата, Той е обещал, че никога няма да ни напусне, нито да ни изостави. Разберете това. Вярвайте. Постъпвайте основавайки се на това. След като започнете да го правите, ще видите, че наистина няма от какво да се боите!

Веднъж Надя си купи голям букет от рози. Да, букет за себе си.

– Ще дойдат приятелките ми, – помисли си тя – и ще ме попитат с ококорени очи, от къде ти е този огромен букет? А аз само загадъчно ще им се усмихна.

Замечта се Надя.

Същия ден дойде приятелката ѝ Цеца. Тя погледна букета и възкликна:

– О, ти си си купила цветя?

Пред приятелите не можеш да хитруваш много, те те познават много добре.

Сляпа девойка се мразела, че не вижда. Тя ненавиждала всички, освен своя любим приятел. Той винаги бил до нея.

Тя му казала:

– Ако можех да виждам, щях да се омъжа за теб.

В един прекрасен ден, някой станал донор и дал очи на девойката. Операцията минала успешно и момичето прогледнало.

И тя видяла своя любим.

Тогава той я попитал:

– Ще се омъжиш ли за мен?

Девойката била шокирана, когато видяла, че приятелят ѝ също бил сляп и му отказала.

Младежът си тръгнал разплакан, а след това ѝ написал писмо, в което имало само две изречения:

„Пази очите ми, скъпа. Аз винаги ще те обичам…“