Стефан, Лора, Милен и Дора често се събираха на кафе и дискутираха различни теми.

Днес беше облачно, но съвсем малко валя. Традиционно групичката се събра в близкото кафене. Дали заради тягостното време или неуспеха на някой от групата, но и четиримата изглеждаха подтиснати.

Изведнъж Милен изненадващо тропна с ръка по масата и попита:

– Каква представа имате за себе си?

– Много често имам много низко самочувствие за себе си, – призна Лора.

– И аз съм так, особено, когато се заредят неуспехите един след друг, – подчерта Дора. – Да си призная и при мен положението не е по-розово, – смотолеви набързо Стефан.

– Изненадан съм, – каза Милен. – Мислех, че само аз съм така. Много пъти съм се чувствал  маловажен и то в най-неподходящите моменти, а това ме е депресирало.

– Вярно е, – каза Лора, – че често се чувствам недостатъчна и това ме е отчайвало, но в такива моменти си припомням какво Бог мисли за мен,

– Ние сме солта на земята и светлината на света, – допълни Дора. – Каква оценка само!

– Бог ни цени и ни го казва в Словото Си, – въодушеви се изведнъж Стефан.

– Съгласен съм, – каза Милен, – че Бог, Нашият Творец, ни обича. Той ни дава отговор във всяка ситуация.

– Ние сме ценни съработници в делото Божие в този свят, – каза Лора, – за това не бива да се чувстваме маловажни, недостатъчни и депресирани.

– Той ни придружава през трънливите места, – вече по- сигурно и уверено каза Милен. – Укрепява ни когато сме несигурни.

Атмосферата на масата се разведри. Младежите започнаха да се усмихват един на друг. Угнетените им души бяха намерили покой.

А на вън слаби слънчеви лъчи прорязаха облаците и улицата бе окъпана в светлина.

В магазина бе пълно с хора. О, нима може да не е така, щом докараха нова стока?! Въпреки навалицата, когато Мирослав Никодимов влезе в магазина млад мъж привлече вниманието му.

Той беше от друга раса. Имаше особена прическа. Облеклото му беше доста странно. Някак не пасваше на обстановката в този магазин.

Никодимов натовари покупките в количката и се насочи към касата. Изведнъж, той почувства нечия ръка на рамото си.

Обърна се и видя същият млад мъж. Трепна от изненада. Младежът му подаде портмонето му и се извини:

– Съжалявам, че ви стреснах, но мисля, че това е ваше.

– Дори не съм забелязал, кога съм го изпуснал, – каза Никодимов. – Благодаря ви.

Мирослав се засрами за начина, по който бе преценил този млад човек. Той бе по професия учител и бе обучавал ученици от различни националности.

„Знам, че е глупаво да си правя преценка по външния вид на човека, но ето направих го. Колко е хубаво, че Бог не ни оценява по това как изглеждаме“ – помисли си Никодимов.

Мирослав наведе глава и тихо прошепна, едва доловимо с устни:

– Боже, помогни ми да не правя повече такива прибързани оценки и нека да виждам най-доброто във всеки човек. Не искам да съдя за никого по външния му вид.

Да, Бог наистина не гледа на лице, защото Той знае какво има в сърцето на човека, преди някой да Му е казал това.

Американският физик и компютърен специалист Дъглас Хофштадтер, разсъждавайки върху трудността в планирането и оценката за временно изпълнение на задачите, формулирал рекурсивен принцип.

Той е известен като закон на Хофштадтер и гласи:

„Всяка работа винаги отнема повече време от очакваното, дори и да се вземе под внимание закона на Хофштадтер“.

Група изследователи от новозеландския Кралски научно-изследователски институт и редица други научни организации от различни страни са дошли до извода, че Нова Зеландия, Каледония и други острови в тази част на Тихия океан са от един континент – Зеаландия.

Размерът на този континент, според оценката на специалистите е близо 5 милиона квадратни километра, но 94 на сто от него е покрит с вода.

Въпреки това, експертите твърдят, че на континента, въпреки еснафските представи не е необходимо да се издигне над повърхността на океаните, за да се разглежда като такъв.

А на другите „изисквания“ континентът, според учените, напълно съответства. Той има ярко оформени граници, който го отделя от най-близките континенти Австралия и Антарктика, издига се над нивото, на което е разположено дъното на океана наоколо и съдържа всички три вида характеристики за скали на континента – магмени, седиментни и метаморфни.

Според учените, Зеаландия е част от древен суперконтинент Гондвана, включващ в себе си съвременна  Африка, Южна Америка, Антарктида и Австралия.

Експерти предполагат, че заключенията, получени от тях ще бъдат от голямо значение за геологията и могат да окажат въздействие върху някои икономически и политически проблеми.

Въпреки това, някои изследователи са сметнали, че въз основа на тази работа, обявяването на Зеаландия като „седми континент“, наравно с  Евразия, Африка, Австралия, Антарктида, Южна и Северна Америка е преждевременно.

До сега, един от най-широко използваните методи за измерване на неравенството в доходите е коефициентът на Джини.

Тази мярка за неравенство в доходите се измерва по скала от 0 до 1. Нулата представлява перфектно равенство за всички, с един и същ доход, а единицата е абсолютно неравенство на едно лице с всички приходи на останалите.

По данни на ООН, коефициентът на Джини зависи от страната, той варира от 0.247  в Дания до 0.743 в Намибия. Повечето от пост-индустриалните страни имат Коефициент на Джини в диапазона от 0,25 до 0,40.

Според някои оценки, през 2005 г., коефициентът на Джини в ЕС е 0.31, в сравнение със Съединените щати, 0.463, което е много изненадващ резултат, тъй като ЕС почти няма никакви междудържавни органи по приходите и новите бедните страни се присъединиха през 2004 г.