През 1995 г. в езерото отседнали ято гъски. Всичките 342 птици умрели.

След това те били извлечени от спасители на брега. Освен това белоснежната им перушина била сменена с кафяво оранжева.

Причината за смъртта на птиците станала предмет на разгорещен дебат.

Едно от най-токсичните езера в света – Berkeley Pit се е образувало в кратера на медна мина.

Въпреки че това езеро е отровно, на дъното му  били намерени нови видове водорасли и микроорганизми, които са се видоизменили в резултат от борбата за оцеляване.

Учените са открили, че пептид TP508 може значително да увеличи степента на оцеляване на организма след тежко ядрено облъчване.

Екип от учени от Университета в Тексас са провели експерименти върху мишки. На гризачите  бил инжектиран TP508.

Установило се, че при еднократно приемане на препарата 24 часа след облъчването, многократно се е повишила степента на оцеляване при животните.

По-специално, лекарството противодейства ефективно срещу унищожаване на стомашно-чревния тракт след радиационно поражение.

Както е известно, пептид TP508 е създаден, за да стимулира регенеративните процеси в организма, по-специално за възстановяването на кожата, костите и мускулите.

Голяма грижа за Петрана и Васил бе съдбата на по-малкия им син Желязко. Повече от две години беше без работа. Все не можеше да си намери мястото в живота. Желязко бе чувствителен и нежен по природа, но дали заради несполуките или неудачите му беше доста груб в общуването си с хората.

Живко осъзнаваше цялата трагичност и жестокост на обстановката, сиромашията и бедността, отчаяната битка за оцеляване, за това предприемаше какви ли не комбинации, от груба, непосилна физическа работа до поправка и продажба на стари, износени коли втора употреба, което правеше с приятеля си Наско.

Всички тези работи бяха свързани с много неизвестни, но когато имаше макар и слаб успех, нямаше по-щастлив от него. Щом влезеше при родителите си, ще се усмихне, ще извади малко пари и ще каже:

– Изкарах малко, купете нещо за ядене…..

Понякога пазаруваше сам и донасяше найлонова торбичка, подаваше я на майка си и казваше:

– Сготви нещо вкусно от това, защото съм гладен като вълк.

За съжаление тези мигове бяха много редки. Понякога не му плащаха и го разиграваха и целия му труд отиваше напразно. Всичко това сгъстяваше болката и мъката в ежедневието.

След всяко поредно „неплащане“ Живко се връщаше омърлушен в къщи, сновеше от стая в стая и мълчеше.

Родителите му загрижено го питаха:

– Какво се е случило?

Той нервно отговаряше:

– И да ви кажа, с това няма да се променят нещата … не можете да ми помогнете …

– Откажи се от тези коли, щом те лъжат и не ти плащат според уговореното, – съветваше го баща му.

Живко махаше с ръка и казваше:

– Ще се оправя, не ми се бъркайте! Не съм малък.

Понякога в дома им го търсиха непознати. Те имаха подозрителна външност, лицата им не вещаеха нищо хубаво. Живко ги посрещаше на врата, обличаше се бързо и тръгваше с тях.

Родителите му оставаха разтревожени и стояха нащрек, докато се прибере.

Един път, когато се прибра много късно вечерта майка му каза

– Не издържаме, Желязко. Така повече не може да продължава ….

– Какво правиш? Къде ходиш? Майка ти и аз ще се поболеем от притеснение и безпокойство, – добави баща му.

Обстановката се нажежи, искрата пламна, Желязко не издържа и се разкрещя на родителите си:

– Оставете ме намира! Да не мислите, че ми е лесно! В това напрежение съм толкова объркан и разтревожен. Мислите ли, че в такъв напрегнат и объркан живот няма и аз да се разболея, някой рак да хвана ……

Тримата стояха безпомощни и омърлушени, а Желязко се чувстваше двойно по-виновен, защото изпусна нервите си и се разкрещя на родителите си.

Това е съдбата на много младежи в България, които си блъскат главите и не намират изход от положението. Някои успяват да заминат в чужбина, но не всички успяват и там ….

Направили експеримент свързан с оцеляването.
В три различни стаи заключили инженер, физик и математик. Във всяка стая имало сандък, в който била заключена храна.
След една седмица отворили стаята на инженера. Съндъкът му бил отворен. Той бил сит и доволен от живота. Инженерът им показал един гвоздей и казал:
– От него си направих шперц и отворих сандъка.
Отишли в стаята на физика. Сандъкът бил на трески, а физикът сит и доволен. Той им показал лист с изчисленията си:
– Изчислих, къде е слабото място на сандъка, – казал самодоволно физикът, – ударих го и той се разпадна.
Най-накрая отишли в стаята на математика. Сандъкът стоял затворен. Пода и стените били изписани с формули. Математикът седял зъл и нещастен, за една седмица доста бил измършавял.
– Сега да пробваме да тръгнем от противното, – заявил математикът. – Да предположим, че сандъкът е отворен …..

НАСА сериозно обмисля план за изграждане на летящ град над Венера. Учените казват, че това ще им даде възможност да научат повече за „съседката“, а и научния скок може да помогне за успешния полет до Марс.
Благодарение на големия брой активни вулкани, редовно бълващи сяра, пепел и други отпадъци в атмосферата, средната температура на повърхността на Венера е над 860 градуса по Фаренхайт. Голямата горещина съчетана с атмосферното налягане, което е 90 пъти по-голямо от това на Земята, прави изследването на повърхността на планетата почти невъзможно.
Венера е много по-близо до Земята, отколкото Марс. Но на Марс, за разлико от Венера, е възможно някога да е имало живот.
Напълно е възможно, първата мисия на НАСА да е полет до Венера. Това ще даде възможност да се усъвършенстват технологиите, необходими за оцеляване извън земната атмосфера и ще подобри подготовката за полет до Марс.