Бяха изпаднали в трудна ситуация, но поне в началото не се отчайваха. Очакваха помощ отвън. Тъй като бяха събрани от съдбата, Даниела и Марко можеха да се опознаят по-добре, като всеки разкаже нещо за себе си.
– Разкажи ми за твоята работа – каза Марко.
Лицето на Даниела се озари. Тя сякаш забрави къде се намират.
– Занимавам се с изучаването на тип безгръбначни животни, наречени мешести. Този тип включва един подтип, известен като медуза. Повечето хора смятат медузите за скучни.
– Аз пък мисля, че са много интересни – каза Марко. – Веднъж бях ужилен от португалска фрегата. Срещата беше изключително болезнена.
– Фрегатата не е точно медуза, а по-скоро колония от множество организми, живеещи в симбиоза. По пипалата си имат хиляди капсули, пълни с отрова. Дължината на едно пипало може да стигне до 20 метра. Но размерът не винаги е най-важното. Имаш късмет, че не си срещнал малка морска оса. Ужилването на това създание може да те прати в моргата, – засмя се Даниела.
– Тогава изобщо не изглеждах като късметлия, – каза Марко.
Той си спомни парещата болка, но за да прогони тези мисли тръсна глава и попита:
– Какво точно изследваш на тези медузи?
– В лабораторията се занимаваме с изследвания свързани с океанската биомедицина. Смятам, че океанът скоро ще стане основен източник на химически съединения за фармацевтиката.
– И ще измести, това, което имаме в наличност сега? – Марко разпери невярващо ръце.
– Океанът ще надмине всичко, което е било открито до сега, – натърти Даниела.
Марко поклати недоверчиво глава.
– Между сушата и морето има повече прилики, отколкото разлики, – започна да обяснява Даниела. – Да вземем например курарето. Индианците от Амазонка са го използвали като парализираща отрова, с която са мажели върховете на стрелите си, но свойството му да отпуска мускулите го направи полезно лекарство.
– Виждаш ли същия потенциал и при медузите?
– Не само при тях. Има и други привидно прости създания със сложни системи за хранене и защита като сепии, октоподи, охлюви ….
– И какво точно правите сега в Тихия океан?
Това бе таен проект и на нея ѝ бе забранено да споделя каквато и да е информация за него. За да отклони вниманието му, Даниела попита:
– Наистина ли мислиш, че ще дойдат да ни спасят?
– Убеден съм, екипът ни винаги е действал така, че да измъкне хората, които са попаднали в затруднена ситуация, – убедено каза Марко.
Въпреки, че убеждаваше Даниела, Марко знаеше, че спасяването им е доста проблематично. Пестенето на кислород само щеше да забави неизбежното.
Марко погледна към екрана, оставаше им въздух за по-малко от два часа.
Застоялият въздух започна да ги замайва. Марко затвори очи и се опита да не мисли за намаляващите запаси от кислород.
Даниела се бе отпуснала до него. Изглежда беше загубила съзнание.
И когато Марко усети, че става още по сънлив и губи представа за нещата наоколо, си каза: „Това е краят, няма да могат да дойдат на вр….“ , се чу мощно раздвижване на водата.
Няколко ръце грабнаха отпуснатите тела и ги измъкнаха нагоре …..
Архив за етикет: охтопод
Кожата на главоногите е направена от очи
Охтоподите, сепиите и другите им роднини имат рядко удивителни приспособления, но нищо по-поразително няма от кожата им.
Повечето от нас знаят, че тези същества могат да променят мигновено окраската си, за да се слеят с околната среда. Те могат не само да изменят цвета на кожата си, но също да имитират текстурите и рисунките върху нея.
Никои други създания на земята не могат да се похвалят с такава изключителна способност, да играят на криеница с околните. Те буквално изчезва, слива се с фона и учените нямат ни най-малка представа за това, как го правят. Естествено, учените са успели да разкрият тайната на основните процеси за това как те физически променят цвята и формата, но това не е всичко.
Основният въпрос е как главоноги получите подробна информация за тяхната околна среда, за да се слеят с нея. Особено като се има предвид факта, че те не могат да различават цветовете.
Едно ново проучване е довело до откриването на забележителен факт. Главоноги вероятно виждат с кожата си!
Опсин е белтък, използван за фоторецепции, той се намира при тези, които имат очи. От крави и плодови мухи до медузи и хората – всички ние виждаме благодарение на опсин. В очите на сепията опсин, разбира се, също има, но такъв е намерен и в кожата.
Притежаването на светлочувствителни клетки в тялото може да обясни начина, по който тези същества се сливат с околната среда. Ако те могат да видите всичко, което ги заобикаля, те могат лесно да имитират шарките и цветовете.
И без значение колко невероятно изглежда сепиите, те не са единствените същества, които могат да видят с цялото си тяло. Морски таралежи също имат тази способност. Някои учени смятат, че морските таралежи могат да възприемат изображения с фоточувствителен опсин, покриващи телата им, въпреки че те практически нямат мозък.
Поляризация използвана при лов
Когато колебанията на светлините вълни са в една и съща посока, се получава поляризация. Хората трудно откриват поляризацията на светлината без оборудване, тъй като светлочувствителните клетки в нашите очи са разположени на случаен принцип.
При охтоподът клетките са подредени. А колкото по-равномерно са разположени тези клетки, толкова по-ярка е поляризацията на светлината.
Как тази поляризация съдейства на охтопода да ловува?
Една от формите за прикриване на много животни е да станат прозрачни. Когато светлината премине през прозрачното тяло на животното, неговата поляризация се променя, охтоподът го забелязва и хваща плячката си.