Нели седеше на пода в офиса си. Тя бе заобиколена от файлове, документи, кутии със снимки и чекмеджета пълни с какво ли не.

Нели реши:

– Трябва да разчистя този хаос. Най-после и на него му дойде реда. Това е чудесно хрумване.

Тя започна с много енергия и надежда, но по средата на работата усети умора.

– Толкова много боклук се е натрупал, няма свършване, – изпъшка Нели. – Де да можех да затворя очи и като ги отворя, всичко да е подредено.

Боклуците я обезсърчиха.

Всички ние имаме развалини в живота си: физически, умствени, емоционални и духовни. Усещаме, че е непосилно да ги разчистим. Това може да ни спъне буквално и преносно, но Бог винаги ни подкрепя и ни помага. Той отваря очите ни за да видим развалините, които са се натрупали в живота ни.

Нужно е да работим систематично и да развиваме добри навици, за да бъде всичко под контрол.

Нека не се обезсърчаваме. Бог е с нас и нищо не е невъзможно, стига да е по Неговата воля.

Когато Елена излезе от офиса си, видя възрастен мъж в инвалидна количка.

Той бе облечен в захабени дрехи и понамирисваше малко, явно не се бе къпал скоро.

Горкият човек, мъчеше се с инвалидната си количка да изкачи малък наклон.

Наоколо имаше толкова много хора, но никой не му се притече на помощ.

– Щяха ли да реагират по друг начин, ако външно изглеждаше по-добре? – запита се Елена.

Внезапно я осени вдъхновение и без много да му мисли, забута инвалидната количката по наклона.

– С радост му помогнах и мрачните мисли , които ме бяха обзели на работата ми, изчезнаха, – каза си Елена.

Какво правим ние в ежедневието си?

Толкова зацикляме в себе си, че не обръщаме внимание на хората, които в този момент се нуждаят от помощ.

Който търси добро, ще намери благодат.

Лени бе чистачка в офиса на една сграда. Бе известна с това, че ходеше много бързо. Така тя лесно избягваше хората.

Наранена от това, че е бедна, Лени не можеше да понесе снизхождението на околните.

За това преминавайки край другите с едната си ръка покриваше част от лицето си.

Тя се срамуваше:

– Не съм като нормалните, красива и образована като тях.

Един ден една млада жена от офиса предложи на Лени:

– Хайде да станем приятелки.

Лени не повярва, че някой може да ѝ предложи такова нещо, но се съгласи.

Постепенно самочувствието ѝ започна да се оправя.

Може би живеем, криейки това, което чувстваме. Навярно сравнявайки се с другите намираме:

– Не съм така начетена и изглеждаща приятно.

Има Един, който ни обича и може да ни освободи от нещата, които безпричинно ни причиняват срам и това Исус.

Той протяга ръка към нас, за да ни помогне.

Позволете на Господа да ви освободи от нараняването, отхвърлянето и всяка тегота.

На Петров му откраднаха велосипеда от офиса. Той много бързо реагира, като разбра това:

– Полицията веднага да се намеси. Нека прегледат записите от видеонаблюдението.

– Петров успокой се, – опита се да го укроти един от колегите му. – Нещата не стават така бързо.

– Искам застрахователите да действат веднага и да изплатят евентуални обезщетения, – вилнееше Петров.

Колегите му го гледаха съчувствено, но не можеха да му помогнат.

– Ако велосипедът се препродава онлайн, искам да бъде намерен и върнат веднага, – продължаваше Петров в същия дух.

Накратко той искаше нещата да бъдат оправени по най-бързия начин.

За разлика от нас Бог търпеливо чака. Той бавно кипи, такава е Неговата любов към творението Му, защото не иска никой да погине, а всички да дойдат на покаяние.

Търпението трябва да се проявява в самата ни работа. Когато хората получават нашите отчети, отварят имейлите ни, проверяват готовия продукт, пръстовите отпечатъци на търпението трябва да са очевидни върху него.

Това означава, че не са направени компромиси, отделено е необходимото време за изслушване на двете страни, имаме желание да се върнем назад и да работим по всички предложения.

Много е трудно да бъдем търпеливи с колеги, клиенти или потребители, ако дневникът ни е пълен с последователни срещи или задачи.

Не можем да седим и да изслушвате някого, ако сме вперели поглед в часовника. Няма време, трябва да отидем на следващата среща.

Търпението е привлекателно.

Когато сме по-малко заети, можем да отделим време, да поговорим с колегите си за причината за надеждата, която имаме.

Донка се почувства изолирана и неуважена.

По време на обедната почивка шефът ѝ бе оставил шоколадови бонбони на бюрата на всички с изключение на нейното.

На Донка ѝ стана мъчно:

– Защо ме пренебрегна? С какво съм заслужила такова отношение?

Когато попитаха шефа ѝ:

– Защо постъпихте така с Донка?

Той отговори:

– Тези шоколадови бонбони все още бяха добри, но са от известно време. Донка е бременна, така че не исках да ѝ се случи нещо лошо.

Малкият инцидент се превърна в постоянна шега в офиса.

Понякога и ние погрешно тълкуваме Божите намерения поради ограниченото си разбиране и възприятие.

Може дори да вярваме, че сме жертви на несправедливо отношение, забравяйки, че Бог винаги дава най-доброто за нас. Винаги.

Нашите мисли и пътища са повлияни от егоистични желания, но Божите са състрадателни и праведни.

Така че, дори когато нещата не изглеждат добре, можем да се доверим, че Бог ще ни осигури това, от което наистина се нуждаем, защото Той е любящ и верен на собствените Си обещание.

Нека „Го призовем, докато е близо“, като знаем, че Той никога няма да ни остави.