В навечерието на Рождество заведенията в Неапол работят на необичаен принцип: „Заплати две чаши кафе и в замяна ще получиш една“.
Странно, но това привлича и „работи“ между клиентите.
Тази традиция на „спряното кафе“ или платено в полза на бедните, се е появила още с появата на първите кафе машини, в началото на 20 век. Тогава не всеки е можел да си позволи чаша скъпо струващо кафе.
Популярността на тази традиция се е върнала в последните години, когато беше Италия  нападната от бедността.
В тези дни, ако клиент иска да демонстрира собствения си успех и щедростта си, заплаща кафе за себе си и едно за съвсем непознат беден или бездомен човек.
Ако някой отиде с надежда да похапне в някой бар, получава и безплатно кафе, платено от някой друг посетител преди това.
Днес, когато под влияние на кризата по улиците на Неапол се  тълпят множество бедни, възраждането на тази “ акция“, която  е въплъщение на взаимност и солидарност, е много навременна.
Собственици от 200 бара в Неапол са включени в тази „кампания“. Те насърчават своите клиенти за благотворителност, като правят прилична отстъпка за тези, които решат да почерпят съвсем непознат човек.

Мъж внимателно разглежда изложените украшения в бижутериен магазин. Между продавачът и клиента се завързва доста интересен диалог.
– Тази седмица в нашия магазин има отстъпка 20% за всички бижута, – казва продавачът. – Сигурен съм, че приятелката ви ще бъде във възторг, ако и купите нещо!
– Аз нямам приятелка, – промърмори недоволно мъжът.
– Нямате приятелка?! – озадачен казва продавача, след като е забелязал колко красив и представителен е мъжът пред него.
– Не …… Жена ми не позволява.
Какъв порядъчен джентълмен! Какво ще кажете?!

Намерението на владетеля на съседното кралство да посети един  манастир предизвикало смут сред монасите. Само игумена, както обикновено, се държал спокойно.
Когато влязъл в стаята на игумена, кралят се поклонил и казал:
– Знам, че ти си запознат с тайните на живота, дойдох, за да ми ги разкриеш.
– Защо ти е необходимо това? – попитал игумена.
– Бих искал да разбера тайните на живота, за да мога да контролирам моя живот, живота на своите подчинени и да помогна на страната си да процъфти.
– Добре, – казал игумена, – но трябва да те предупредя, че когато навлезеш в дълбочината на проблема, ще осъзнаеш, че хармония се достига не с управление, а с отстъпки.

Една жена четяла думите на Исус, че вярващите не трябва да се притесняват за ежедневния хляб, нито какво ще облекат…

Стига до до думите: „не продават ли се две врабчета за един асарий“. Поглежда към паралелно посочено място, а там е написано: „не продават ли се пет врабчета за два асария“.
И изведнъж я осенила зашеметяваща мисъл: „Оказва се, че по времето на Исус са практикували търговия на едро с отстъпка“.

Един работник отишъл при началника си и му казал:
– Защо ми плащате по-малко, отколкото на Иван?
Началникът погледнал през прозореца и казал:
– Виж, някой идва. Изглежда сено докараха. Иди и виж.
Излязъл работникът, погледнал и се върнал
– Да, наистина са докарали сено.
– А от къде е? От Симеоновите полета ли е?
– Не знам.
– Иди и виж!
Работникът излязъл отново. След малко докладвал:
– Да, от Симеоновите поля е.
– А сеното от първата или от втората коситба е?
– Не знам.
– Тогава иди и виж.
Излязъл работника и се върнал след малко
– От първото косене е.
– А по колко го дават?
– Не знам.
– Тогава провери.
След пет минути работникът докладвал:
– По пет лева.
– А отстъпка има ли?
– Не знам.
В този момент влязъл Иван и казал:
– Докараха сено от Симеоновите полета. От първата коситба е. Искаха му по пет лева, но ги уговорих по три. Пуснах ги в двора и сега го разтоварват.
Тогава началникът се обърнал към оплакващия се работни:
– Сега ясно ли е защо Иван получава повече?