28-годишната Божена Данилович страда от нарушение в пространствената ориентация. Нейният случай е уникален с това, че тя не изпитва постоянен световъртеж, но вижда света с главата надолу.

Това означава, че сътрудницата на градския съвет Ужице в Сърбия чете документи, книги и вестници обърнати надолу с главата. На работното й място са се съобразили с нейното заболяване и дисплея на компютъра е конфигуриран правилно, но страници в интернет, официалните формуляри и други електронни материали тя обикновено вижда нормално само, защото те се обърна с главата надолу. С клавиатурата е същото положение. Тя е разположена така, че мозъкът на Божена да я възприема като огледално отражение. Така девойката може качествено да изпълнява работата си.

В дома си Божена гледа телевизия сама на втория етаж, защото той е преобърнат. Семейството следи телевизионните програми на първия етаж, където техниката заема своето нормално положение.

Родителите й си спомнят, че когато започнала да пълзи, те се движела в обратна посока. Но когато започнала да ходи майка й си взела отпуска, за да я научи да ходи, както другите деца. Това само било началото на необичайният й живот.

Заслужава да се отбележи, че това е рядко заболяване, но то не е попречило на девойката да завърши колеж.

Американските специалисти по неврология от Масачузетския технологичен институт и Харвардския университет, наричат това заболяване „феномен на пространствена ориентация или възприятие.“ Те казват, че око вижда всичко в правилната позиция, но в мозъка този сигнал „се преобръща“ и за това всичко се възприема наопаки. Но те не могат да обяснят как се случва точно това и каква част от мозъка е отговорен за него.

Една от най-големите слабости на журналистиката като отражение на съвременния живот е, че представлява картина, съставена единствено от изключения. Съобщават, че някой е паднал от скеле, но не съобщават, че някой не е паднал от скеле. Последния факт е много по вълнуващ, защото свидетелства, че човек пълен със страхове и тайни е все още чужденец на земята. Това, че човек не пада от скеле, е наистина по-сензационно, освен това е милион пъти по-естествено.

Но не можем постоянно да очакваме от журналисти да наблягат на чудеса. Щастието на човечеството съвсем не става за новини. Журналистите не могат да пишат за всички вилици, които не са откраднати или за всички бракове, които не са разтрогнати от съда. Тъй че пълната картина на света, която ни представят е доста измамна, показват ни само необичайното.

Каквито и демократи да са по убеждение, на практика те се занимават само с едно малцинство.

Знаете ли защо берлинчани наричат телевизионата си кула „отмъщението на папата“?
Високо точно по средата на построената през 1969 г. телевизиона кула в Берлин била поставена топка от неръждаема стомана. Когато слънчевата светлина огрявала този метален балон се появявало отражение във вид на кръст.
Във връзка с това берлинчани дали няколко остроумни названия на тази кула, намеквайки за гоненията на църквата и култивирането на атеизъм през годините на съществуването на ГДР.
Едно от тях е „отмъщението на папата“. Друго известно наименование е църквата на Свети Валтер, намеквайки за Валтер Улбрихт, който в продължение на 20 години ръководи ГДР.

Един самарянин попитал един равин:
– Как е възможно да приемем казаното от Писанията: „Не изпълвам ли аз небето и земята“?
Равинът му казал:
– Вземи две големи огледала и погледни отражението си в тях.
Самарянинът видял образа си увеличен. След това равинът го помолил:
– Вземи две малки огледала и погледни отражението си в тях.
Образа на самарянина бил по-малък. Тогава равинът продължил:
– Ако ти, простосмъртния можеш да променяш големината на отражението си, колко повече може Онзи, Който сътвори света?

Той много обичаше това място, когато беше млад. Широката река спокойно носеше своите води. Наклонения бряг, храстите и дърветата наблизо се къпеха в безметежния бяг на вълните. Тук той срещаше красивия изгрев и залез на слънцето, зноя и прохладните нощи.
Първоначално идваше тук често, за да успокои горящото си сърце, преизпълнено с мъка, болка и страдания. И толкова му се искаше до него да има стар и мъдър човек, който да му каже, как да постъпи. Да му помогне със съвет и насърчителна усмивка. Но само тишината и самотата му отговаряха тогава.
След това започна да идва все по-рядко. Проблемите намаляха, но станаха по-сериозни. Желанието да получи съвет от стар и мъдър човек не беше изчезнало. Но само безкрайния бряг, тихите води на реката и шумоленето на клоните бяха вместо отговор.
Животът му наближи своя край. Мина много време и той отново дойде тук. Странно, той стоеше отново на любимото си място. Погледна отражението си в реката, приглади побелелите си коси и пооправи дългата си брада.
Изведнъж урината тишина се разкъса от здравият му смях.
–  Бог беше прав. Иначе и не можеше да бъде. Сега, най-накрая аз мога да поговоря със стар и мъдър човек.