Архив за етикет: отражение

Как е възможно

Един самарянин попитал един равин:
– Как е възможно да приемем казаното от Писанията: „Не изпълвам ли аз небето и земята“?
Равинът му казал:
– Вземи две големи огледала и погледни отражението си в тях.
Самарянинът видял образа си увеличен. След това равинът го помолил:
– Вземи две малки огледала и погледни отражението си в тях.
Образа на самарянина бил по-малък. Тогава равинът продължил:
– Ако ти, простосмъртния можеш да променяш големината на отражението си, колко повече може Онзи, Който сътвори света?

Стар и мъдър

Той много обичаше това място, когато беше млад. Широката река спокойно носеше своите води. Наклонения бряг, храстите и дърветата наблизо се къпеха в безметежния бяг на вълните. Тук той срещаше красивия изгрев и залез на слънцето, зноя и прохладните нощи.
Първоначално идваше тук често, за да успокои горящото си сърце, преизпълнено с мъка, болка и страдания. И толкова му се искаше до него да има стар и мъдър човек, който да му каже, как да постъпи. Да му помогне със съвет и насърчителна усмивка. Но само тишината и самотата му отговаряха тогава.
След това започна да идва все по-рядко. Проблемите намаляха, но станаха по-сериозни. Желанието да получи съвет от стар и мъдър човек не беше изчезнало. Но само безкрайния бряг, тихите води на реката и шумоленето на клоните бяха вместо отговор.
Животът му наближи своя край. Мина много време и той отново дойде тук. Странно, той стоеше отново на любимото си място. Погледна отражението си в реката, приглади побелелите си коси и пооправи дългата си брада.
Изведнъж урината тишина се разкъса от здравият му смях.
–  Бог беше прав. Иначе и не можеше да бъде. Сега, най-накрая аз мога да поговоря със стар и мъдър човек.

Защо много се страхуват, че не могат да обикнат чуждо дете

Възможностите и начините да обичаш са много. Друго нещо е, когато човек иска да обича, да притежава, да владее дете, като своя собственост. Така обикновенно става с децата родени в семейството.

Родителите си мислят: “ Това е наше дете, така че той трябва да е наше отражение, обект на нашите амбиции. Ние бихме искали той да да съответства на нашите желания, да се учи в определено училище, ВУЗ, ……“

Така те не виждат и не чуват какво иска детето. Не забелязват, че детето гледа на света по свой начин, че неговото сърце въсторжено трепка за неща, които за родителите са недостъпни. И така родителите се налагат в живота на детето си, обичайки го по свой начин.

Ето защо хората се страхуват да вземат чуждо дете. На първо място те се страхуват, че то няма да бъде тяхна собственост, тяхно отражение. А детето трябва да се обича, независимо дали е свое или осиновено, но не с чувство за притежание. Именно тогава може да се обича истински и не би имало страх от това да си осиновиш дете.

Ако една жена не може да роди, тя може да си вземе дете и да забрави за своето безплодие.

Забравете, дръжте детето до гърдите си, дайте му топлина и нежност.

Осиновяването не е просто изход за бездетното семейство, това е щастие и дълг.

Децата се нуждаят от грижа. Можете да ги обичате и без вие да сте ги родили.

Възможно е да ги посещавате в детските домове, в сиропиталищата и приютите, да им дарите нежност, внимание и обич, но няма да е същото, ако ги оставите да се почувстват част от вашето семейство, да усетят, че и те са нужни и обичани.

Навярно родители, които нямат деца и деца, които нямат родители ще се намерят едни други.

Номер на светлината

Пустинята може да ти изиграе всякакви номера. Тя може да те подлуди от жажда.
Представете си следната ситуация. Водата свършва, а ти искаш отчаяно да пиеш. В същия миг съзираш оазис. Спасен си. Така ли си мислиш?
Колкото по-бързо вървиш към него, толкова оазиса се отдалечава. Така е, защото в действителност не съществува. Няма го. Това е мираж. И е напълно влудяващо.
Какво става? От къде се появи тогава?
Близо над земята има пласт топъл въздух, който е притиснат от пласт студен въздух. Тези пластове пречупват светлината идваща от небето, за това ти се струва, че виждаш освежаващо, искрящо на хоризонта езеро. Прекрасно. Всъщност обаче това е отражението на небето.
Нещо по-лошо, изглежда оградено от сенчести палми. Съжалявам, но това е пак номер на светлината.