Наталия бе много трудолюбива. В работата си се стараеше много и даваше всичко от себе си.

Но един ден бе обвинена в нечестност. Докато я разследваха я пуснаха в отпуск.

– Ще си подам оставката, – заяви Наталия.

– Ако напуснете все едно доказвате, че сте виновна. По-добре е да изчакате, – посъветваха я колегите.

Тогава тя застана на колене.

– Боже, дай ми справедливост, – с болка промълви Наталия.

И разбира се я получи.

Когато сме несправедливо осъдени, Исус разбира как се чувстваме. Самият Той беше осъден като грешник, и беше третиран по-зле от обикновен престъпник, въпреки че беше Божият Син.

Но Той продължи да върши волята на Своя Отец, знаейки, че ще бъде оправдан и ще се покаже, че е праведен.

Ако сте били несправедливо осъдени, не се отказвайте. Бог знае и ще действа навреме.

Невен се чувстваше претоварен. Имаше усещане, сякаш въздух не му достигаше.

Когато сподели положението си с приятели, те му предложиха следното, за да избегне стреса:

– Излез в отпуска.

– Иди се консултирай с терапевт.

– По-добре си сръбни яката.

– Опитай с лекарства.

– Не, по-добре се позабавлявай.

– А защо не започнеш нова романтична връзка?

Невен изпробва някои от тях, но за повечето се отказа.

То сам прецени за себе си:

– Не съм по-добре от преди. Натиска е отвътре. Кой може да го премахне?

Петър чу терзанията му и го посъветва:

– Само Бог има силата да премахне напрежението отвътре. Обстоятелствата ти могат да останат същите, но поне по-спокойно ще дишаш.

– Интересно, – вдигна глава обнадежден Невен.

– Той може да ти даде мир и почивка, като същевременно предлага на живота ти ново измерение.

– Какво трябва да направя? – попита Невен.

– Просто Го попитай.

Дочо от няколко години не бе си вземал отпуска и това лято реши:

– Ще си почина малко. Като ходя, ще си пея. Ще ловя риба. Мълчейки и мислейки ще преосмислям живота си.

Той си обеща:

– Не бива да запълвам времето си с много неща за правене, нито да се срещам с познати. Ще се отдалеча от безкрайни разговори с тези, които срещна.

Бе решил да остане сам, по-дълго насаме с Господа.

Компютърът бе изключен. Факса също, а мобилния телефон бе захвърлен някъде в тревата.

Внимаваше да не ускорява темпото, а напротив да го забавя и да преосмисля добре нещата.

Така той откри за себе си какво наистина има значение в живота му.

– Нима трябва да чакам, лекарят да ми каже, че ми остават шест месеца живот и тогава ….? – Дочо махна с ръка. – Много преди трагичното да се превърне в реалност, трябва да пусна корени дълбоко в онези неща, които наистина имат значение.

Беше сам. Вървеше бавно. Гледаше пясъка и се връщаше назад в миналото си. Той отново преживяваше това, което бе направил.

– Смятах всяка нова зора за дар от Бога. Идеална възможност да преработя приоритетите си и да преосмисля мотивите си, но сега осъзнавам, че времето прекарано в тишина, насаме с Господа, ме е подготвяло за неизбежните предизвикателства идващи от недоброжелателния век, в който живея.

Не отлагай! Забави темпото! Седни и бъди тих!

Тогава ще осъзнаеш неща, които може би си пропуснал, а вероятно и други, които можеш да направиш през оставащото ти време на земята.

Стоян работеше в една книжарница. Тъй като бе честен, точен и взискателен първо към себе си, а след това към другите, когато шефът му излезе в отпуска, го остави за свой заместник.

Всичко вървеше добре, но Стоян постоянно се притесняваше:

– Ще успея ли да проследя всичко, което става в книжарницата. Ами ако пропусна нещо и това обърка работите тук? …

Когато той сподели тревогите и опасенията си със шефа си по телефона, получи строга заповед:

– Престани да се притесняваш! Всичко, което трябва да направиш е да следваш инструкциите, които ти изпращам всеки ден. Тежестта не е паднала на теб, всичко зависи от мен.

Когато сме в притеснение, Бог е с нас и ни казва:

– Спри да се бориш! Просто направи това, което казвам. Аз ще се боря за теб.

Това не означава да бъдеш пасивен или самодоволен. Необходимо е да си активно неподвижен.

Какво означава това?

Да се подчиниш на Бога, като същевременно отстъпиш контрола върху ситуацията и оставиш резултатите от напрягането си на Него.

Тежестта на контрола върху живота ни не е върху нас самите, тя е върху Бога.

Катя Стаменова бе назначена за учителка в едно училище. Там преподаваше на второкласници.

Директорът още в началото ѝ заяви:

– Ние се гордеем с прогресивната си позиция по въпросите на пола. Тук учим учениците от всички възрасти, че понастоящем са признати 1389580542 пола. Ако се отклоните от това, ще последват бързи дисциплинарни действия.

– Но … – плахо възрази Стаменова.

Директорът гневно я погледна:

– Спазването на основната биология, хилядите години натрупано знание и самият здрав разум няма да бъдат толерирани. При нас се включват всички идеи и се приемат всички гледни точки. Така че изразяването на мнение различно от одобреното, е неприемливо.

Катя едва си бе намерила работа и привидно се съгласи, но един ден ѝ писна.

– На какви глупости уча всъщност децата? – запита се тя.

Същата сутрин Стаменова застана пред учениците си и ги попита:

– Хей, деца! Познайте колко пола има?

А след това категорично заяви пред малчуганите:

– Има само два пола.

Стаменова веднага бе изтеглена от класната стая. Даден ѝ бе отпуск и се очакваше разследване по случая.