В Непал и Индия, често могат да се видят да вървят по улицата мъже, включително и полицаи, които се държат за ръцете.

В това поведение няма нищо лошо.

Така мъжете обозначават своето приятелство, което няма нищо общо с хомосексуални отношения.

Вероятно знаете, че една от човешките потребности е необходимостта от признание. Признание на ценността на човека за обществото, за конкретни хора, групи.

Ние можем да се отнасяме към себе си без уважение и въпреки това да мечтаем околните да ни оценят достойно.

Често хората страдат от мисълта: „Никой не ме обича и не ме оценява“.

Разбира се, напълно е необходимо като начало да признаем пред себе си, своите достойнства, неповторимост и необходимост, просто да се обикнем.

Точно с това започва правилното отношение към другите.

Характерите на всички герои от произведенията на Достоевски са копирани от реални хора. Писателят  постоянно си намирал нови приятели. Започвал разговор, даже със  случайни минувачи.

Съвременниците му отбелязват, че когато писателят се е потопявал в написването на произведението, толкова много се увличал, че забравял да яде.

Той цял ден се разхождал из стаята и на глас изказвал отделните изречения.

Веднъж при писането на един от известните си романи, той ходел от ъгъл до ъгъл и сам със себе си разговарял за отношението на Разколников към старицата лихварка и неговия мотив за извършване на престъплението.

Лакеят се изплашил, когато чул случайно диалога, който развивал Достоевски и си помислил, че писателят е решил да убие някого.

Историята за възкресението на Лазар е история за всеки от нас. Всичките евангелски събития имат непосредствено отношение към нашия личен живот и главно, към спасението на нашите души.

Всеки човек, който е направил крачка към познанието на истинския Бог, вече се явява приятел на Бога, както е бил Лазар.

Но нашите грехове, нашият безгрижен живот ни води към смърт за всяко добро, прекрасно и божественост на нашите души. Нашите грехове убиват живота ни и ние сами не забелязваме, как той започва да смърди.

Има такива грехове, страстни привички, заболявания, които наистина предизвикват неприятна миризма. Да се намираш до такъв човек е неприятно. Това проявление е вследствие на греха. Тежко е да се намираш в едно помещение с грешник.

Много са разбрали от собствен опит, че присъства някакъв тежък дух. Такъв тежък дух присъства около разлагащия се покойник. Живият човек не може да издържи тази миризма, той се трови от нея.

Хора, които смърдят от своите грехове, вече са мъртви, но Господ ги възкресява,очиства,приближава ги към Себе Си и ги съединява със Себе Си във вечно възкресение и във вечен живот.

Индонезийският народ тораджи е известен с особеното си отношение към смъртта. Роднините на умрелият пищно празнуват и канят много гости.

Въпреки че, тораджи се наричат християни, тя рядко погребват умрелите си в земята. Те поставят мъртвия в гробница, вдълбана в скалите или в окачени на скалите дървени ковчези.

Ако у тораджи умре малко дете, на което не са му никнали зъбите, го погребват в хралупата на някое дърво.
Те смятат, че дървото ще излекува раната и ще погълне тялото и душата на детето.