Дълго време Лидия се опитваше да убеди съседката си да отиде с нея на църква. И всеки път удряше на камък.

– Защо да ходя на църква? – питаше съседката ѝ Невена. – Имам си всичко в живота. Е, когато се освободя или може би когато се пенсионирам,… ще отида някой ден.

Лидия много съжаляваше за отказите ѝ.

Невена беше прекрасен човек, добра и отзивчива. Работеше на две места, но за себе се харчеше само за най-необходимото. Всичко даваше на децата и внуците си, на тези който живеят много по-зле от нея, многочислени далечни роднини, съседи. Не подминаваше беден човек на улицата. Споделяше всичко с чужди съвсем непознати хора.

Но Невена нямаше желание да престъпи прага на църквата, за да се спаси.

Лидия много пъти ѝ обясняваше, че това е важно, опитваше се да ѝ даде духовни книги, да прочете за Исус Христос и какво е направил Той за хората. Молеше се за нея, но усилията ѝ бяха напразни.

Един ден Невена сподели с Лидия:

– Да знаеш само колко много обичам внуците си. Всяка седмица с нетърпение очаквам да ги види. Намирам си някакъв предлог и понякога сама отивам при тях. Истината е, че всеки път за мен това става все по-трудно, след година едва ще мога да се добирам до тях.

– Ами ако внуците ти не ги доведат тази събота? – попита Лидия.

– О, – размаха ръце Невена, – веднъж зетя и дъщерята заедно с децата отидоха на почивка за две седмици, едва дочаках завръщането им.

– А ако заминат на работа в чужбина, да кажем за година, две?

– Няма да мога да го преживея! Ще умра от мъка! – призна Невена.

– И аз се чувствам така, – каза Лидия. – Страхувам се от мисълта, че във вечността ще бъда без Бога. И там, след живота ми на земята, не ми се иска да бъда без Него….Ще бъде такава мъка, каквато тук човек не може да си представя дори.

И Лидия си тръгна.

Странно, но днес Невена дълго гледа след нея замислено. Тя вече не се вълнуваше и не се радваше на внуците си, които весело играеха на пясъка в градината.

Нещо се бе пробудило в нея … и тя закопня за Този, Който бе отхвърляла толкова много пъти.

Бог знае, кога трябва да ни лиши от всякакъв външен признак на насърчение и кога да ни покаже тези видими признаци. Хубаво е, че ние във всяко време можем да уповаваме на Него.

Неговото Слово и обещания, са много по-добро доказателство за грижата Му към нас, отколкото личните ни заключение и доводите на нашия ум.

Ако Той проявява Своята грижа чрез явни признаци, то по-добре е да Му се доверяваме без тях, така ще укрепне нашата вяра.

Хора, които са съгласни да вярват на Бога въз основа на Неговото Слово, без доказателства, ще получат безкрайно по-ясни доказателства за Неговата любов.

Отлагането не винаги означава отказ. Има много молитви с надпис: „Моето време още не е дошло“.

Бог има време и срок за определена цел. Този, Който контролира границите на нашите местообитания, Той управлява и времето на нашето избавление.

Екстремисти от Ислямската държава са арестували десетки учители в северозападната иракска провинция Ниневия, заради отказа си да преподават съгласно новия учебен план, утвърден от терористичните групи в училищата.

Местният активист Абдула ал-Мула е заявил, че нападателите нахлули в домовете на учителите и ги арестували заради протеста им срещу обучението на шириата, въведено от джихадистите.

Повече от 30 учители били арестувани за отказ да внесат ислямския учебен плана  в училищата на Мосул в провинция Ниневия. Шириатския съд планира да накаже тези учители и да ги замени с други, „по-съвършени“ сътрудници.

Съгласно новата учебна програма, която бунтовниците на Ислямската държава предлагат в училищата на провинция Ниневия, се премахват предмети от учебната програма, като философия, математика, биология и химия.

„Тези основни предмети са заменени с екстремистки дисциплини, основани на шериата и джихад“, – е казал преподавателят, който живее в Мосул, в нелегалност.

Екстремистка група по-рано е убила учители от Мосул за отказа им да преподават по новия учебен план.

Испанският Конституционен съд е признал правото на фармацевтите, водени от религиозна вяра или тяхната съвест, да не продават средства предизвикващи аборт, така наречената „хапчета за следващата сутрин“.

Когато е взел това решение, съдът се е позовал на член 16 от испанската конституция, която гарантира свободата на съвестта и религията.

Решението на съда е отговор на жалбата на фармацевти от Севиля, които местните власти глобявали с 3 хиляди евро за отказ да продават таблетките за аборт.

Конституционният съд се е произнесъл, че наложената глоба представлява нарушение на свободата на съвестта.

В същото време съдиите отказали на фармацевтите да признаят за правилно отказа им да продават презервативи, защото по мнение на юристите, в този случай „отсъства конфликт със съвестта, предписан в Конституцията“.

Стивън Спилбърг се е опитал три пъти да постъпи в Училището по кинематография в Университета в Южна Калифорния.

И три пъти получил отказ, заради ниски оценки.

Много години по-късно, когато Спилбърг стана известен режисьор, училището искало да му връчи почетна степен.

Той се съгласил при едно единствено условие.

На почетната дипломата да стои подписа на човека, който три пъти е подписвал отказите за постъпването му в същото учебно заведение.