В Сицилия властвал цар Хиерон. Той имал в двореца си мъдреци, сред които изпъквал Симонид.
Веднъж Хиерон се обърнал към Симонид:
– Използвай цялата си мъдрост и ми обясни, какво е това Бог?
– Труден въпрос, господарю, – казал мъдрецът. – Разрешете ми да помисля ден-два върху него.
– Добре, – съгласил се владетелят.
Минали два дена. Симонид дошъл при царя и вместо да му отговори на въпроса, го помолил за още четири дни да си помисли.
Минали и четирите дни и Симонид помолил за нова отсрочка:
– Дайте ми още осем дена, господарю!
Хиерон се намръщил:
– Ти шегуваш ли се с мен, Симониде? След това ще дойдеш и ще поискаш още 16 дена за размисъл, а после 32. Кога най-накрая ще ми дадеш окончателен отговор?
– Вие познахте, господарю. – казал спокойно Симонид. – След като свършеха 8-те дни щях да поискам още 16, а след това 32 и така всеки път щях да удвоявам срока. Що се отнася до въпроса, аз ви дадох вече отговор.
– Как така си ми дал! – удивил се Хиерон. – Ти още нищо не си ми казал за Бога, а все искаш нова и нова отсрочка, за да помислиш.
– Ето, това е и моя отговор, – казал мъдрецът. – Вашият въпрос, господарю, не е по силите на никого. Колкото повече мислиш над него, толкова по-малко знаеш и трябва да искаш още дни за размисъл. Този въпрос е като планина. От далече ти изглежда голяма, а колкото повече я приближаваш, тя повече се извисява над теб и ти се чувстваш малък, жалък и нищожен пред нея. Ако не можеш да обхванеш планината с поглед, да я обгърнеш с ръка, как можете, господарю мой, да обхванете с ума си Този, който е създал планината и човека?
Разбрал владетелят думите на мъдреца. Вдигнал благоговейно глава към небето и прошепнал:
– Да, Бог е необхватен!

Като начало нека да уточня какво точно имам в предвид. Всички преминаваме през това.
Вие заспивате и започвате да „летите“, не можете вече да контролирате мислите си, а те започват да генерират сън и изведнъж опаааа …… Неочаквано рязко „падате“ и се събуждате.
Дори не знам как да назова това явление….
За него съществува сложно непреводимо словосъчетание „hupnicjerk“, но ние все едно стигаме до въпроса: „Защо става именно така?“
Отговор естествено няма, но съществуват теории, които се мъчат да обеснят това явление.
Според една от тях, организмът е изработил такава реакция, защото имало е време, когато сме спали по клоните, по скалите или на други „удобни“ височини.
Това се случва, когато човек започва да заспива, с други думи тялото напълно се отпуска, т.е. това е пряк механизъм, който ни спасява при падане от високи места по време на сън.
Но човек не е спал толкова често на такива места, за да си изгради такъв рефлекс.
Други учени предполагат, че това забавя всички процеси в организма, но за това няма никакви доказателства.
Въпроса остава открит. Вие също можете да предложите някоя хипотеза. Ако я докажете, ще сте първия, който ще знае, защо се получава така.

Веднъж Наполеон попитал Ж.Кювие, виден френски натуралист:
– Възможно ли е във Франция да се отглежда захарно цвекло?
Кювие се впуснал в продължителни теоретични разсъждения. Наполеон попитал отново. Вместо ясен отговор, чул теоретични умувания.
Тогава императорът прекъсна натуралиста:
– Г-н Кювие, ако видите сенатор Бертоле (известен френски химик по това време), помолете го да ми каже дали е възможно да се култивира захарно цвекло във Франция?
Историците не са оставили никаква информация за това, дали Кювие е осъзнал, че теоретичните аргументи са валидни и полезни във всяка ситуация, освен в тази, при която се изисква незабавно и отговорно решение.

Кой е казал, че „робот“ и „шега“ са несъвместими понятия? Малко фантазия, съвременна технология, изкуствен интелект и вие имате своя „Петросян“. В един английски комедиен клуб е имало представление на робот хуморист. Андроидът RoboJase доста успешно е забавлявал публиката
Технологично, процесът изглежда прост. За образа на робота андроид RoboJase е избран водещият на популярна телевизионна програма The Gadget Show Джейсън Бредбъри. В допълнение към външния образ на робота е прибавен глас имитиращ гласа на прототипа, интонацията и типични модели на речта му. Това е направено с помощта на високо качествен синтезатор на речта. Изкуственият хуморист разполага с набор от анекдоти, скечове, кратки хумористични разкази и такива подобни неща, които са заредени в паметта му.
С помощта на видео камери и система за разпознаване на лицето, роботът получава данни за поведението на публиката в залата и с доста сложна система на изкуствения си интелект, оценява техния отговор и действия. Освен това, в зависимост от ситуацията изкуствения интелект решава и променя действието на робот в съответствие с взетото решението. Изявата на робота хуморист е минала доста успешно. Проведените необичайните представления, на необикновения шегаджия не били ограничавани.
Програма The Gadget Show се радваше на огромен успех между британски телевизионни зрители. Роботът андроид Gadget Show бил създаден за участие в едно от предаванията. Успешният дебют в комедийния клуб Glee Club накарало неговите конструктори да се замислят сериозно. При първата си изява роботът функционирал само като“говореща глава“, но по-късно се превърнал в робот с размерите на средно висок човек. Планира се, роботът да се използва за реклама и актьор-комик.
Създателите на RoboJase не са склони да ограничават участието на робота само до изяви в телевизията. Има предложения роботът да отговаря на телефоните обаждания и да общува със зрителите. Като цяло, подобни системи с различни параметри на изкуствен интелект, могат да бъдат приложени и в други сфери на човешката дейност. От банални говорещи информатори, те могат да станат консултанти и специалисти по продажбите.

В една държава живеел един човек, който искал винаги всичко да разбере. Винаги подозирал, че правителството е некоректно.
Когато страната се разтърсвала от терористични атентати, той подозирал, че те едва ли са станали без знанието на правителството. Започнал да говори за това и скоро около него се събрали хора. Така създал своя партия, която станала опозиция на властта.
Воювайки и противопоставяйки се на властта, той забелязал, че по-лошо няма да стане, но тя като е ли се удоволствала от това. Тогава човекът разбрал, че и това бил план на държавата, да си създаде опозиция. Започнал да търси причината. И открил, че властта си пълни джобовете, докато народът си мисли, че тя е замесена в тероризма. Той създал нова партия, изобличаваща корупцията.
И изведнъж започнала гражданска война. Първоначално човекът си мислел, че войната е израз на недоволството на народа от властта, но после разбрал, че и тя е изфабрикувана от същото правителство.
Тогава човекът оглавил антиправителствена войска и с бой превзел президентския дворец. Но когато влязъл в кабинета на президента останал в шок. Зад стола седяло джудже, което никой никога не е виждал. Оказало се, че той управлявал страната и че всички събития, мисли и внушения в народа били от него.
Тогава човекът сформирал кабинет, за да скрие истинския управляващ на страната. Човекът попитал за своите предположения и получил утвърдителен отговор. Сега всички завеси били вдигнати, всички тайни разкрити, всичко било решено и ясно.
Човекът се обърнал и тръгнал към изхода. А джуджето много тихо му прошепнало:
– Няма значение до какво заключение си стигнал, това също е в нашите планове.