Безлунна нощ. Никола дремеше в аптеката. Той бе възвратен човек, но тази нощ бе дежурен. Чу звънеца и бързо скочи.
Когато отвори вратата, видя на прага разплакано момиче с рецепта в ръката.
– С какво мога да ти помогна , момиченце? – попита фармацевта.
– Майка ми умира, – проплака момичето – и аз дойдох да ѝ взема лекарството.
Момичето подаде рецептата, а Никола още сънен неохотно се зае да приготвя лекарството.
Когато приключи го даде на детето. То грабна лекарството, изскочи от аптеката и бързо изчезна в мрака.
Оставяйки шишенцето, от което бе взел малко, за да направи лекарството, Никола изведнъж забеляза грешката си.
– Какво съм направил? – фармацевта пребледня. – В лекарството съм добавил силна отрова и ако болната го изпие …. ще умре.
Никола изтича бързо на улицата, но момиченцето вече го нямаше.
– Какво да правя? – безпомощно чупеше ръце аптекарят. – От къде да потърся помощ? Дори не знам къде живее това момиче и болната му майка ….
Изведнъж Никола си спомни как майка му казваше:
– Каквото и да се случи в живота ти, няма кой друг да ти помогне освен Бог.
Никола падна на колене и започна да се моли:
– Господи спаси ме! Не допускай майката на това момиченце да изпие лекарството, което ѝ дадох и да умре. Помогни ми, не искам да бъда убиец!
Никога по-рано той не се бе молил така. Беше равнодушен към Бога и дори не даваше да му говорят за Него.
Искрената му молитва не остана без отговор.
Отново някой позвъня. Аптекарят отвори вратата и видя същото момиче.
– О, господине, – каза момичето плачейки, – спънах се и паднах. Шишенцето, което ми дадохте се счупи. Нямам повече пари, а мама умира …..
Никола прегърна детето. Той я утеши:
– Не се безпокой, ще ти направя ново и ще го занесеш на майка си.
Това момиче бе за него като ангел, който донесе отговора на молитвата му, дори много повече, даде му вяра в живия Бог.
Никола направи отново лекарството и когато го даде на момичето, като прибави и малко пари.
От тази нощ Никола обикна Бога, а чрез него и всички хора….
