Господ знае, че ние винаги сме склонни да се измъкваме от отговорността да направим ясен избор. Това ни е физически неприятно и ние започваме да се възмущаваме:

– Ние сме лишени от свобода! Как може?! Ако не искаме да даваме отговор? Това е насилие над личността!

Но Бог в тези наши игри не участва. Той знае, че свободата не означава, да не се взема никакво решение, а смело да се съгласиш с един или друг вариант.

Бог знае, че до последния момент ще изтъкваме някакви контра аргументи и ще отхвърляме предлаганото. Ту мястото не ни хареса, ту времето не е подходящо или обкръжението ни не е това, което искаме ….

Но Той ни позволява да продължаваме да безобразничим, а в същото време настойчиво и с непостижимо търпение, „без да излиза от кожата си“, чака момента, когато накрая ние ще направим своя избор.

Господ е готов да чака до последно, докогато сме способни да упражняваме известно усилие на волята си. А колко повече – Неговата воля за спасението ни, която рано или късно ще се изпълни.

Николай и Петър се срещнали на улицата. Те видели на асфалта написано с тебешир двуцифрено число.

Петър прибавил 4 към него, а след това го разделил на седем. Николай разделил числото на 9 и извадил от него 1.

Резултатите съвпаднали.

Кое число е било написано?

Сега е ваш ред. Бъдете внимателни, момчетата са се срещнали, така че числото за единият от тях е било обърнато.

Възможно е резултата от изчисленията и на двамата да е едно и също число, но дали двамата са видели едно и също число.

Ако бързате и не ви се мисли ето ви и ….

Отговор: Момчетата са вървели едно срещу друго. Петър е видял числото 66, а Николай 99. След горните изчисления и двамата са получили едно и също число 10.

В първия вход на един четириетажен блок една жена изпитваше голяма мъка. Тя бе изгубила детето си при трагичен инцидент.

Във входа много хора дори не знаеха за тази трагедия. Но това е нищо. В по-големите градове хората, които живеят на един етаж, дори не се познават.

Николина живееше в същия вход, един етаж по-надолу от тази жена. Тя не я познаваше, но след като научи за случилото се, ѝ написа писмо.

Николина бе много изненадана, когато получи отговор от Спаска, така се казваше жената, която бе изгубила детето си:

„Вашето писмо бе много насърчително за мен. То бе като лъч светлина в мрака“

Така Николина реши около датата на смъртта на детето на Спаска или неговия рожден ден, да ѝ изпраща писма с насърчение и утеха.

Веднъж Спаска срещна Николина пред блока, прегърна я и ѝ каза:

– Не спирайте да ми пишете. Всички други са забравили…. , – очите на жената се напълниха със сълзи, – признателна съм ви за всеки ред. Благодаря ви че си спомняте за моята болка и начина, по които ме подкрепяте през всичките тези години.

„Исус беше милостив и разбираше всеки човек, – помисли си Николина. – Той ни учи и нас така да се отнасяме към другите. Да покажеш милост към някого, не е кой знае колко трудно нещо“.

Николина бе насърчена от думите на жената и реши внимателно да се оглежда около себе си и ако види човек нуждаещ се от утеха или успокоение, да му помогне.

Понякога е достатъчно само да прегърнеш някого, да му напишеш писмо или да го изслушаш. Така ставаш проводник на Божията любов към хората.

В много случаи съм чувствала, че молитвените безпокойства и страдания  на псалмиста са подобни на моите.

Припомням си често отговорите на много молитви и по този начин се насърчавам.

Няма по-голяма утеха от това, да си спомниш какво Бог е направил за теб. Той е бил верен вчера, днес  и ще бъде такъв и утре. Господ не се променя.

През каквито и трудности да преминавам днес, не се съмнявам, че ще получа отговор. Той идва точно навреме, за да избави всеки уповал на Него.

Аркадий Укупник още от детството си бил много отговорен човек. Когато се готвел за какво да е, правел го много старателно. Може би за това на Укупник никога не му стигало времето.

Например, за подготовка на изпита по история, бъдещият певец имал само една нощ.

И тук Укупник се предал. Спяло му се безумно много. Упорствал, но силите му не били безгранични.

Тялото му казвало:

– Трябва да спиш.

Успял да научи само един от въпросите, за реформите на Столипин. Останалите прочел, но вече нищо не разбирал.

На следващата сутрин отишъл в училище, целия се тресял и уплашено си говорел:

– Това е края, ще се проваля. Невъзможно е от 70 въпроса да измъкна само този, на който знам отговора.

С треперещи ръце изтеглил билета и не повярвал на очите си. Паднало му се да говори за реформите на Столипин.

„Провървя ми! – помислил си щастлив Укупник“.

Той дълго време не можел да повярва, че толкова лесно се е отървал.

– Може би това е подарък за мен, поради моята упоритост и старание?!

Но повече Укупник не експериментирал. За всеки следващ изпит бил готов 100 процента.