Първият албум на група Electric Light Orchestra  излязъл в САЩ през 1972 г. под заглавие «No answer» – „Няма отговор“.
Това заглавие се е появило поради недоразумение. Човекът отговарящ за оформлението на плочата, позвънил на мениджъра на групата, за да разбере как да бъде озаглавена плочата, но не го намерил.  За това оставил бележка «no answer».
Хората участващи в изготвянето на плочата решили, че това е отговора на въпроса, който е получен от мениджъра. За това й сложили такова заглавие.
По подобни причини деветият албум на рок групата The Byrds излиза под името „Untitled» – „Неозаглавен“.

Попитали един учител:
– Чувстваш ли се понякога разочарован, когато твоите усилия дават по-малко плодове, отколкото ти се е искало?
Вместо отговор учителят разказал следната история:
Един охлюв започнал да се катери по вишнево дърво. Било хладно. Ветровит ден на една закъсняла пролет. Врабчетата на съседното дърво се смеели, като гледали охлюва. Един от тях долетял до него и го попитал:
– Ей ти, смахнатия, нима не виждаш, че на това дърво няма вишни?
Без да прекъсва пътя си, охлюва отговорил:
– Ще има, когато стигна там.

Учениците задавали много въпроси за Бога. Тогава учителят им казал:
– Никой не знае достатъчно за Бога. Да опознаеш Бога с ума си е невъзможно. Всяко изявление за него и какъв да е отговор на вашите въпроси ще бъде само извращение на истината.
Учениците били озадачени:
– Тогава защо но говориш за Него?
– А защо пеят птиците?

Как така се получава, че за стимул в обучението използваме сраха?
Когато се сблъскваме с нови обстоятелства и не разбираме, какво всъщност представляват, ние се стремим да разберем нещо за тях. Ако под натиска на страха това ни се отдаде, нима ние увеличаваме шансовете си за оцеляване?
След това можем да измислим някакъв безопасен начин на поведение, например, да разберем, кога трябва да слушаме и кога да реагираме, за да излезем сухи от водата. Ние моделираме това, което трябва да се случи, изхождайки от знанията, които имаме.
Така, ако ми е известен отговора, който учителят иска да чуе, аз ще вдигна ръка, а ако не зная няма да направя това. Ако знам какво ще стане  в тази или друга ситуация, мога да рискувам смело.
Но защо учим от страх, а не от любопитство?
Нали можем да попаднем в нова ситуация, която да бъде за нас много интересна. Тогава ние ще станем безстрашни изследователи, изучавайки всичките аспекти на това, което ни се е изпречило.
Но защо подобно нещо правим със страх? И защо искаме нашите деца да се учат така, както сме се учили ние.
Когато малкото дете още не е запознато с никакви теории, то изучава света от любопитство. То разбира всяка ситуация, когато директно участва в нея, без да се страхува от грешки.
По това време, то ще трябва да се научи, че има нещо, което се нарича „погрешно“. Но за едно дете, „грешка“ не е синоним на психологически провал.
От негова гледна точка, то винаги е право. Всеки негов отговор, дори и да е неверен е ценен опит за самия него. Така детето се учи и опознава света.
Трудно ли е да дадем такова образование на детето, при което да не пречим да се прояви неговото любопитство, безстрашие, способността му да вникне в нови ситуации?  Или ние ще продължим систематично да ваксинират децата с чувство за сигурност, което върви ръка за ръка със страха?

Остров Енваитенет има лоша слава. Той се смята за един от най-необяснимите аномални зони на Земята.
Неговата площ е неустановена, защото в някои случаи се измерва до няколко метра, а в други до десетки километра.
Загадъчната област може да поглъща околните острови и дори хора. Самото име говори само за себе си, в превод означава „безвъзвратен“.
Изглежда в миналото древни народи са се сблъсквали с този остров и са ставали негови жертви. Човешки крак не е стъпвал отдавна тук. Хората са предпочели да напуснат острова и да се премести на по-спокойно място.
Първите слухове за загадъчния остров се разпространяват от началото на 1935 г. Тогава двама етнографи отишли там, за да изследват района, но повече не се върнали.
Специални служби ги търсели, но нямало никакъв резултат. Това била едва първата история. След това произшествие на острова са ставал много загадъчни истории. Страното е, че загивали и тези, които отивали да търсят изчезналите.
Минали няколко години, тази история била позабравена и няколко семейства от племето елмоло решили да се заселят на острова. Известно време животът им течал нормално. Построили си малко селце, често идвали при тях роднини, които живеели на брега, разменяли риба за хляб и мляко… Но веднъж близки на заселниците, които решили да посетят своите роднини на острова, намерили изоставено селото, загаснали огнища и гниеща риба.
И отново въпросът къде са изчезнали десетки хора от този малък остров останал без отговор…
За това, което ставало на острова са изказани много версии. Някои смятат, че за всичко са виновни магьосници, които живеели тук. Така те се избавяли от нежеланите свидетели. Други смятат, че когато човек попадне на острова се превръща в голяма змия. Това предположение идва от факта, че на острова има много змии.
За някои формата на острова напомня на жена. Някои смятат, че тази дама поглъща мъже, а после в капана ѝ се оказват и техните семейства.
Нормални предположения за аномалиите на острова за сега няма и не се знае кога ще се появят в бъдеще.