Кризата  е за поука, че държавата ни мами. Това се разбира от само себе си. Тези години са години на осъзнаване. Време, когато човек разбира, че има не само закони, но и етика, че и в най-тежката ситуация част от хората си остават хора, а такива не са малко.
Животът не е игра, не е шах. Има хората, за които отговаряш, за техните семейства, пенсиите им…. Всяка грешка, всяко «не помислих» може да коства страдания и мъка на някого.
Отговорността притиска. Ако хората ругаят, плюят или викат…., от това не винаги им става по-леко. Има го и това, но повечето просто страдат и се надяват. Някои от тях, въпреки всичко, успяват да прощават, ако ги излъжат, както са ги лъгали всички и винаги.

Обикновено ние определяме виновния, успокояваме се и продължаваме да стоим необременени. Властите провеждат разследване, устройват публично наказание, а след това продължават да си живеят както до сега, след това се оплакват, че нямат подходящи хора за това или онова.
Резултата от реакцията на дадено събитие се превръща в лош спектакъл, където актьорите предварително знаят ролите си. Режисьорът постоянно е недоволен от артистите, а зрителите така са привикнали със ставащото на сцената, че просто спят и от време на време се се събуждат от силните писъци „наводнение“, „катастрофа“.
Пробудилите се зрители реагират по предсказуем начин и отново заспиват, с изключение на тези, в чийто семейства е дошла печалта. За да завърши спектакъла е нужно да си спомним, че хората не са само тези, които „живеят“ в телевизията, а ние.
Когато обещаем или се молим за някого, това не означава, че така искаме да се отървем от него по-бързо, а желание да застанем в центъра на ситуацията, да поемен отговорност и да позволим на Бог да действа чрез нас.
Нужно е да слезем от прекрасния си хълм и да се насочим към центъра на бурята, да запазим спокойствие, да грабнем меча и да отидем да воюваме срещу дракона.

Защо са се заслепили людете да смятат, че властта е благо и радост? Защо е тъй примамна тя за човеците? За нея, властта, са извършени повече престъпления, отколкото дори за любовта… А властта, това е бреме, бреме, бреме!…
Управниците преди прекалено често са си „мръдвали пръста“ за лични облаги или за облаги на своите близки. Е, не че са се отказали днес….
За всички властта е извор на охолство и изгоди.
Не са ли се лъгали?
Напротив, лъгали са се. Пирували са и са се веселили, трупали са богатства и са облагодетелствували своите люде, а цената е била слабостта и разрухата на държавата.
Властта не е радост, веселба и „мръдване на пръстта“. Другото име на властта е дълг! Дългът да откриеш най-доброто за твоето отечество и да го изпълниш… каквито и жертви да изисква това.
Когато един държавник следва своя дълг, той няма право да мисли за радостта или огорчението на своите близки.
Властта е дълг и бреме. Държавникът, истинският държавник, не принадлежи на себе си. В името на дълга той трябва да се отрече от личните си чувства, от предпочитанията си, да се откаже от всичко…… и да следва своя път, дори ако той преминава през Голгота…
Един истински държавник не принадлежи нито на себе си, нито на своя род. И не роднинските чувства трябва да ръководят постъпките му, а дългът и отговорността.

Силните хора не се оплакват. Това е загуба на сили.
Погледнете заобикалящата ви среда. Много често ни се случва да се сблъскваме с хора, които се оплакват. Дали заради здравето си или недостига от материални средства няма значение списъкът е доста дълъг. В числото на оплакващите влизат, както роднините, така приятелите, съседите и съвсем непознати хора.
Освен това хора, които постоянно правят това, се оказва, че не успяват в нищо. Те се оплакват от правителството, от идиотския началник, ….за тях цялата вселена е несправедлива.
Направи следното. Вземи един лист и напиши поне пет причини, поради които не сте успели в нещо. Погледнете тези причини внимателно и…вземете химикала и ги зачертайте с голям дебел кръст и изпишете на листа голямо „Аз“.  Да, вие сте единствената причина, за да не успеете. Вие самите сте отговорни за всичко ставащо в живота ви.
Не прехвърляйте вината на другите, те могат да отговарят само за своите постъпки.
Силните хора поемат пълна отговорност за своите действия и резултатите, които получават, независимо дали са положителни или отрицателни.
Не трябва да обвинявате другите хора. Ако сте сбъркали намерете в себе си сили да признаете всяка грешка и проблем възникващ във вашия живот. Преди всичко това е ваша вина. Разбира се, че е по лесно отговорността да хвърлиш върху някой друг, вместо да признаеш вината си за станалото. Да, това е лесно, но то няма да ти помогне да успяваш занапред.
Станете отговорни за действията си и това непременно ще ви помогне да успявате във всяко нещо. Не се колебайте, всичко зависи от вас!