Имало едно време един отбор от гребци. Те се съревновавали с друг отбор от друга страна. Във всеки отбор имало по 8 състезатели.
Двата отбора тренирали усърдно и по време на съревнованието били еднакво подготвени. Но конкурентите победили с почти един километър дължина.
Спортното ръководство се замислило над това, как отбора да победи през следващата година. Извикали група аналитици, за да проанализират ситуацията и да намерят спасителното решение.
Оказало се, че конкурентите имат 7 гребци и един капитан, а изследваният отбор имал 7 капитана и един гребец.
Мениджмънтът на отбора бил осенен от гениална идея. Предложил да се реконструира отбора.
След няколко месец на консултирания се достигнало до заключението, че отборът има твърде много капитани и само един гребец. Въз основа на тези изводи те приели следните изменения:
От този ден нататък отборът ще има 4 капитана, два мениджъра и един гребец. До такова решение са достигнали, за да се повиши мотивацията и стремеж за победа в отбора.
На следващата година конкурентите победили с разлика от два километра.
Гребецът изключили от отбора, защото не е показал добри резултати при работата си, а мениджърите били наградени за високи мотивационни показатели през отчетния период.

Бил направен анализ. Той показал, че стратегията е била добра, мотивацията ОК, но средствата за реализация са лоши. Сега за отбора се проектира нова лодка.

В историята на футбола има случай, когато дете се е родило точно на стадиона по време на футболен мач.

„Най-младият футболен фен живее у нас“ – пише един английски вестник в края на 60-те години и това е вярно.

Еди Хартфорд се е родил по време на мача „Стоук Сити“ – „Арсенал“.

След края на мача на новороденото била поднесена топка с автографите на всички участници в мача и тримата арбитри, а също и чекова книжка с 50 лири стерлинги.

Освен това мениджърът на „Стоук Сити“ се обявил за футболен опекун на момчето и заявил, че Еди ще съпровожда клуба във всичките пътувания, като талисман на отбора.

Той беше интересен възрастен  господин. Бели коси обрамчваха лицето му, а мустаците му напук си бяха запазили тъмния цвят и ярко контрастираха върху бледото му лице.

Обикновенно правеше удобни апартаменти и привлекателни сгради.

Един ден се разхождах и реших да надникна в някоя от красивите му постройки. Влязох в една от тях. Той приближи и ме докосна.

…изведнъж усетих, че станах от неговата страна, просто като част от някаква игра. Така всеки, който докосвах ставаше негов.

Веднъж покани много хора на пиршество. Всеки докоснат от възрастният човек ставаше от неговия отбор и играеше за него.

Исках да се освободя от влиянието му. Колкото повече се опитвах да се откъсна от него, толкова повече някаква невидима примка ме стягаше и аз не можех да помръдна.

Осъзнах, макар и бавно, че единствения начин да се отърва от него беше, някой от моя отбор да ме докосне отново. Там, в предишния отбор, бях свободен и всички се чувствахме щастливи.

Толкова много исках да се завърна…… ще се намери ли смелчага между тях, който ще се престраши и ще ми помогне?

В едно проучване, проведено от Центъра за обществена религия, било установено, че трима от всеки десет американци вярват, че Бог решава изхода от спортните състезания.
Респондентите смятат, че висши сили оказват неоспоримо влияние на резултатите в шампионатите. Те предполагат, че Бог помага да победят добродетелните играчи, които живеят така, както изисква Всевишния. С други думи казано пазят заповедите Му и се държат като християни.
А каква би била най-добрата им награда? Разбира се, победата в дадено съревнование.
27% от анкетираните вярват, че Бог определя кои отбори трябва да спечелят спортните състезания. Докато по-голямата част от анкетираните 53% вярват, че Бог възнаграждава верните спортисти с добро здраве и успех. Има и други, които не приемат нито първото, нито второто изявление.
Скандалният журналист Денис Трейнър от Acronym TV казва:
„Помислете , болшинството от гражданите на САЩ смятат, че всезнаещ Творец на Вселената седи в небето. Той вижда крайната бедност и страдание в целия свят. Разбира, че половината от най-добрите Му творения,  живеят с по-малко от два долара и половина на ден, и 80% от човечеството живее с по-малко от десет долара на ден. И Той не просто гледа, но решава кой отбор или състезател е по-чист или духовен. В зависимост от това решава изхода на състезанието. С други думи тези, които са религиозни, те побеждават“.
Въпреки, че има несъгласни с намесата на Бог, те трябва да осъзнаят, че Той контролира нещата.

11-годишното бразилско момче Габриел Мунез  макар и без ходила е искал да стане футболист.
Той не само ходи, като понакуцва малко, но играе футбол. Габриел правел това толкова добре, че в знаменитият отбор „Барселона“ забелязали дарованието му и го поканили на изпит във футболната академия на клуба.
Трябва да отбележим,че хиляди деца мечтаят да преминат този изпит имено в „Барселона“. Габриел не искал никакви отстъпки за себе си. Той казал: „Дайте ми само топка и ще се запознаете с моя кумир Лионел Меси, повече нищо друго не ми трябва.“
Габриел Мунез се е родил в много бедно бразилско семейство без ходила. Проходил е преди да навърши годинка. По- късно той почнал да играе футбол и то много добре. Излизайки на терена забивал неотразими голове в ъглите на вратата.
Треньорът на момчето казал: „Това момче съвсем не е инвалид. Той го е доказал на всички. Никой не вярваше в него, но той разтърси всички с играта си“.
Интересното е, че Габриел има протези, но когато ги сложи не може да играе футбол.
Спомнете си известният бразилски футболист Гаринча, който силно накуцвал, защото единият му крак е бил по-дълъг от другия със 7 сантиметра, но в играта това съвсем не му е пречило.