Първият шампионат по бързо пързаляне с кънки се е провел през януари 1889 г. в Амстердам.

Тогава шампион е станал руският кънкобегач Александър Паншин.

Смята се, че той е измислил кънките за бързо пързаляне.

Премахнал пречещите извивки, удължил остриетата ( ножовете), за да бъде скоростта на кънките по-висока. Предложил е да е използва тръба, в която да се запояват остриетата.

Тези кънки за бягане остават такива много години напред.

Плоскорез е наречен изработеният в края на 20 век, за облекчаване на труда на индивидуален участък, инструмент. Той представлява извито метално острие прикрепено към съответна дръжка.

По фамилията на автора този инструмент често се нарича плоскорез на Фокина.

Предимството му се състои в това, че благодарение на специално заточване и конструкцията му, той може да замени практически почти всички градински инструменти, въпреки простотата на устройството си.

Целта на авторът на плоскореза не е била конкуренция с мотиката и лопатата, а максимална полза при обработката на почвата и минимален труд, при това целта е била достигната.

Плоскорезът постепенно се е настанил между инструментите за обработка на почвата. Той е станал любим сечиво за мнозина.

Бойната авиация, за да атакува цели върху земята, не е използвала само бомби и ракети.

По време на Първата световна война, широкото се използвали остриета или метални стрели.

Заострените стрели с размера на молив били изстрелвани от специални касети.

Когато се приближавали към земята развивали убийствена скорост и сила. Те ефективно поразявали струпаната пехота или кавалерия.

Придружаващият ги звук действал психически на хората и конете.

Тези стрели са изработени от французите, но са били взети  на въоръжение в германската и руската армия.

Това оръжие е на северноамериканските индианци. Те го използвали държейки го в ръка или го хвърляли по врага.

Първоначално томахавката е представлявала  нещо от рода на боздуган с по-дълга дръжка и кръгъл камък в качеството на ударна част.

Томахавките направени от еленови и лосови рога се използвали предимно за държане в ръка.

По-късно у томахавката се появили каменни остриета, която за различните племена имали различна форма, която варирала от триъгълна до ромбична.

С пристигането на европейци на континента томахавката започнали да наричат малка брадвичка с дълга дръжка.

Днес наричат „Томахоук“  крилата ракета SCM-109, произведена в САЩ.

Полковник Николов стоеше изправен и се взираше в настъпващите вражески войници. Бяха останали само с по две паласки патрони на човек. Доста от командирите на подразделенията бяха убити. Бяха само шепа хора, а настъпващия враг беше многоброен.

Всички напрегнато очакваха нарежданият и заповедите на полковника. Николов унесен в мислите си правеше разбор на ситуацията.

„Не можем да се оттеглим, – помисли си полковник Николов, – но и не можем да останем тук. Вместо да стоя безучастно, трябва да предприема нещо. Предпочитам да действам. Аз съм човек на действието“.

Полковникът застана с гръб към врага и извика на войниците си:

– Извадете щиковете!

Никой не помръдна. Всички го гледаха изненадано.

– Хълмът ни дава предимство, – каза полковникът. – Извадете щиковете! Целият полк в масирана атака! Левият фланг тръгва пръв!

Полковникът извади сабята си и извика:

– На нож! На нож!

Готов да се изправи срещу съкрушителното превъзходство на противника, разсече въздуха със острието на сабята си.

– В атака! В атака! – извика полковникът.

Приближаващите войници, убедени в превъзходството си над малобройната военна част пред тях, изведнъж спряха движението си.

Виждайки лавината от хора, готова да ги помете, обърнаха се и побегнаха. Няколко смелчаци изпразниха пушките си, преди да ги хвърлят и хукнаха след другите.

Всичко стана за броени минути. Полковникът опря острието на сабята си в ключицата на противниковия офицер, който бе вдигнал ръце.

Атаката бе приключила.

Николов не допускаше отчаяние в сърцето си. Страхът нямаше място в живота му.

Той не искаше да прахосва време, а после да съжалява за изгубените възможности. Когато бе изправен пред избор, той винаги избираше да действа.

С това вдъхнови другите и те победиха.