Това се случило близо до село Ридипанди близо до град Суонзи. Овцете влезли в селището и се държали много неспокойно и оживено.

По думите на местните жители, овцете бягали по улиците, прониквали в градините и нахълтвали в домовете.

Жителите на селото казали, че скоро полицаи са открили там предприятие, което в примитивни условия, произвеждало наркотици.

Вероятно остатъците от канабиса, са станали закуска за стадото овце.

За да успокоят животните, жителите са извикали специалисти.

Двете монахини тази вечер трябваше да стигнат до женския манастир „Сестри на милосърдието“. Те се оглеждаха с надежда за някой, който можеше да им покаже пътя.

Беше война. Англичаните бяха нахлули във Франция. Никъде не се срещаха жени, явно каква бе съдбата им, след като оттук бяха минали английски войски.

Повечето от полята бяха изгорени. Французите горяха, за да няма храна за настъпващите войски, а англичаните унищожаваха всичко, което не можеха да вземат със себе си.

Най- после двете монахини видяха сбръчкана старица, застанала пред една каменна къща, под още неузяла ябълка. С безъбата си уста възрастната жената се опитваше да отгризне от една зелена ябълка.

Когато ги видя старицата се опита да се скрие, но не успя да стигне далеч.

Мария, едната от монахините учтиво се обърна към възрастната жена:

– Добър ден, майко. Този път към манастира ли отива?

Жената се успокои, посочи напред с ръка по пътя и каза:

– Зад хълма е.

– Далече ли е? – попита другата монахиня.

– Много,

– Ще стигнем ли там докато се стъмни? – попита Мария.

– Ако имахте коне, да, – каза старицата.

– Благодаря ти, майко, – любезно каза другата монахиня.

– Имах дъщеря и двама внуци, – почти изплака старицата, – англичаните ….. дано горят в ада.

– Ще се молим за дъщеря ти и внуците ти, – съчувствайки ѝ каза Мария.

– Имате ли хляб? – с надежда попита старицата.

Мария се огледа наоколо дали няма от ония гладни мъже, които скитаха наблизо и като се увери, че няма никой, кимнаха с глава на Сара нейната спътничка.

Сара извади от торбата остатъци от хляба, който им бе останал и го предложи на старицата. Жената ги грабна и лакомо взе да ги гризе с безъбата си уста.

Мария и Сара продължиха пътя си.

– Ако продължаваме да раздаваме храната си, скоро ще започнем да гладуваме, – каза Сара.

– Знам, – каза Мария, – но как бихме могли да откажем?

– Не можем да свършим работата, за която сме пратени, ако умрем, – рязко възрази Сара.

– Но нали сме монахини, – каза кротко Мария. – трябва да помагаме на нуждаещите се. А колкото до това, кога ще умрем, нека Бог решава.

Сара остана смаяна:

– Никога не съм те чувала така да говориш преди.

– Баща ми мразеше хората, които говореха само за морал, а всъщност „всички те са добри, когато това ги устройва“. Когато много искаш да направиш нещо грешно, да натрупаш богатство от нечестни сделки, да целунеш жената на съседа или да излъжеш, това е времето, когато трябва да се съобразиш с правилата. Почтеността е като меч. Не трябва да замахваш с него,освен ако не си готов да го изпробваш.

Сара замълча, може би мислеше въру думите на Мария или просто се бе отказала да спори.

Нора и Симо вървяха по улиците на града и се наслаждаваха на топлината, която започна да се долавя от слънчевите лъчи. В новия квартал бяха започнали нов строеж. Някакъв архитект се опитваше да вмести нова къща в малък ъглов парцел.

Отпред на калния паваж се търкаляха торби с цимент.

Като повървяха малко те видя птици, които кръжаха над покривите

– Навярно търсят къде да свият гнезда, – каза Нора.

– А, това са онези големи шумни птици, който връхлитат върху всеки, който се осмели да доближи до гнездата им, – изгледа ги недоволно Симо.

– И ние хората, когато строим, оставаме след себе си всякакъв боклук цимент, камъни и какво ли не, но проявяваме ли същата собственическа агресивност, когато се отнася до лична територия? – засмя се Нора.

Тя гледаше разхвърляните материали пред строежа и изказа недоволството си на глас:

– Все някой трябва да се заеме и да коментира етичната страна на проблема със замърсяването на околната среда, не мислиш ли така?.

– Всъщност нямаше какво толкова да се обсъжда на тази тема, замърсяването на околната среда се е превърнало в порочна практика, – каза Симо.

– Въпросът не опираше само до  създаване на грозни гледки от разхвърляните боклуци или неприятното усещане от вида на създадения хаос, по-скоро до някакъв морален дълг.

– Представи си, че в един дом е разхвърляно, дрехите на пода, остатъците от храната съборени край масата, книги събрани на купчина, която сериозно конкурира наклонената кулата в Пиза, защото при едно малко докосване всеки момент може да се срути. Какво ще кажеш тогава? – разпалено размаха ръце Симо.

– Е, има хора, за който безредието е ежедневие, но навън такова състояние дразни мнозина „подредени“.

– И в крайна сметка стигнахме до идеята, да запазим околната среда, за да не се дразним едни други. Но дали това е всичко? Дали това разхвърляне и унищожаване на околната среда няма да се отрази като бумеранг върху нас?

Двамата гледаха неразборията, мръщеха вежди, сочеха безмълно с ръци ….

– За това не е достатъчно само да се философства и говори, трябва и действие, ръце които да се хванат на работа, – каза Симо……….

Е, разбира се трябва да отидете на зъболекар, но ако това се случи през ноща или нямате възможност да отидете веднага при заболекаря?
За това ще ви предложа някои методи за обезболяване от народната медицина.
Ако имате зъбобол, първото нещо, което трябва да се направи е да измиете зъбите си, като се премахнат всички остатъци от храна. На следващо място, устата трябва да се изплаква с топла содов разтвор. Содата има антисептични свойства. Вместо сода разтворът може да бъде отвара от лайка, градински чай, дъбова кора.
След това, трябва да се вземат от аналгетици: аналгин, ибупрофен, аспирин и т.н. В аптеките обикновено предлагат препарати, предназначени за обезболяване. Препоръчително е да се спазва стриктно дозировката и да не се превишава максимално допустимата доза.
За да се отървете от зъбобол, можете да използвате болкоуспокояващи препарати „локално“. Ако зъбът има кухина, можете да сложим в него обезболяващи таблетки, и след това да „запуши дупката“ с памучен тампон.
Ефективен народен лек при болния зъб става и с прясна свинска мас. Можете да си приготви и каша от сол, чесън и лук. Съставки се вземат в равни количества и се смачкват до кашообразно състояние. Кашата се поставя на дъното на кухината в зъба и се покрива с памучен тампон.
Дори и да се отървете от зъбобола с помощта на обезболяващи или народни средства, причината за болката си остава. Премахванет на болката в зъба не отменя посещението при зъболекаря.

Повечето хора се опитват да се хранят правилно, стараят се да разнообразят храната си с полезни продукти. Тези, които не са готови напълно да се откажат от животинските протеини, често се сблъскват с въпроса, как да намерят истинско месо.
Много смятат, че в по-развитите европейските страни и небето е по-синьо и продуктите са по-качествени, но в същност жителите на тези страни сами не знаят какво ядат.
Така наречената „месна маса“ у нас се използва за производство на полуфабрикати, като мазнини, колаген и жили… Има и още една категория „розово месо“, това са свалените от костите месни остатъци, кожички и други продукти, които обикновено изхвърляме, когато колим животно. Именно на такова „месо“ се основават днешните салами, наденици и кренвирши. В някои полуфабрикати се съдържа канцерогеният препарат фенилбутазон. Той се използва за лечение на коне и може да допринесе за образуването на злокачествени тумори при хората.
Така че , трябва да се научим добре да разпознаваме истинското и качествено месо. Ето и няколко правила за правилния избор:
1. Месото отглеждано на хормони е меко и не е достатъчно плътно. Ако изгорите парче от такова месо, ще почувствате неприятна миризма на гума. Месото на кравите и свинете, отглеждани с естествен фураж, по своята структура е плътно.
2. Ако искате да се отървете от значителната част на антибиотици в месото, половин час преди да готвите, го поставете в студена вода.
3.  Вие имате право да поиска от продавача на пазара, от когото ще купуват месото, ветеринарен сертификат, с днешна дата , най-много вчерашна. Свинското месо, трябва да има само един печат, а говеждото месо – 4 печата.
4. Ако месото е подуто, то съдържа полифосфати, хранителна добавка Е – 452, която се използват за задържане на вода в месо и месни продукти.
5. При натискане в застояло месото остава вдлъбнатина.
6. Ако при размразяване месото има тъмно кафяв цвят и от него излиза вода с кръв, поздравления, такова месо е размразявано не един път.
И накрая бих перифразирала една фраза: „По-добре да не ям нищо, отколкото да ям каквото ми попадне“.
Грижете се за себе си и бъдете здрави!