Паяците плетат нишки с различна якост от един и същ материал, модифицирайки основата на мрежата.
Американски учени от Университета Акрон са успели да разгадаят, как е устроена мрежата на паяк обитаващ в домовете на жителите на Северна Америка.
Известно е, че мрежата на паяците от вида A. tepidariorum се състои от два типа влакна. Първо тя се състои от яки структурни влакна, подържащи цялата мрежа и второ тя има по-меки такива за ловене, за които се лепва жертвата.
Авторите са проанализирали дисковите основи, позволяващи на мрежата да се прикрепя към различни обекти. Оказало се, че химическия състав на нишките, които улавят и тези, които държат структурата е еднакъв, но макроструктурата е различна.
Сруктурната мрежа се състои от здрави елементи напомнящи скоби. Те лесно се прикрепват към стените и други видове субстанции. Обратно, нишките, които улавят, са 8 пъти по-слаби, те леко се извиват и при допир, лесно обгръщат жертвата.

Ние често използваме привичния за нас маркер с кръгла основа. И дори не сме се замисляли, че тази форма не е най-подходящата.
На плоска хоризонтална повърхност той се търкаля и се скрива в трудно достъпни места. За да се избегнат тези неудобства е разработен маркер с ъгли и магнитна капачка.
Тази форма на маркера го предпазва от претъркаляне. Намагнитената капачка помага маркера да се закрепи на вертикална повърхнина.
Интересно е как съобразяването на такива дребни неща облекчават живота на човека. Представете си колко е досадно да не намерите веднага това, което ви трябва.

Християнството не е само обичаи и традиции. То ни дава и по-ясна представа за нещата около нас. Много е важно, християнството да се възприема от хората, особено от политиците, не като нещо архаично, а като основа върху, която да изграждаме живота и дейността си.
Една от опасностите на съвременната цивилизация е възприемането на християнските ценности като нещо, което е имало място само в миналото.
Религиозната мотивация се задушава от новите „ценности“ на века, които не са свързани с християнските традиции.
Прогласява се една фалшива „свобода“ на личността. Разбирането за добро и зло е размито. Така обществото по-лесно се манипулира чрез информацията по медиите и финансовата зависимост.
Връзката с църквата и християнството се реализира на дело, като се защитават нравствените ценности в обществото.

Много пъти е ставало въпрос за множество необичайни, смешни, садистични и хуманни, полезни и не толкова полезни будилници.
Новият будилник се носи на пръста. Той е за двама човека. В комплекта влизат два пръстена, те въздействат чрез леки вибрации. Имат конкретна основа, която ги управлява.
За всеки от двамата може да бъде различно време на ставане. Благодарение на това, че будилникът е съвършено безшумен допринася за по-късно ставащия да си доспи спокойно.
След събуждането, всеки пръстен трябва да се постави на основат, за да се зареди до следващото използване.
Това изглежда доста добре замислено, но какво ще правят хора, който и с топ не можеш да ги събудиш, камо ли с вибрациите на едно малко колелце? За такива е измислен вариант с електрошок. Тогава този будилник трудно ще бъде наречен хуманен.

Двама учени от Южна Корея и Австралия са представили теоретична концепция за защита срещу земетресения, използвайки метаматериал.
Идеята е да се създаде един вид диполи, която да обгражда основата на сградата и да я защитава от въздействието на сеизмичните вълни. Тези вълни се разделят на обемни и повърхностни. Последните имат ниска честота и значителна амплитуда. Тези свойства им придават голяма разрушителна сила.
Простите изчисления, представени от авторите показват, че един дипол като подземна  бариера, имащ формата на цилиндър, с правилния подбор на параметри му, е способен да намали експоненциално амплитудата на сеизмичните вълни. Параметрите включват  дебелина на цилиндъра, както и вида и размера на общите елементи, от които, по аналогия с периодичните оптични метаматериали, се създава бариера. За пример на такива елементи могат да послужат бетонни цилиндри с обем около 1 куб. метър, чийто стени имат дебелина 0,1 м, в които са прокарани четири малки дупки.
Формата на бетоните резонатори, не са зададени строго, на практика това могат да бъдат кубични или шестоъгълни елементи. Различни видове структури са отговорни за различната  честота на сеизмичните вълни.
Разбира се, за обикновените сгради такъв метод не е подходящ. Цената за изграждането на преградата би била твърде голяма. Според учените, диполите от метаматериал могат да бъдат инсталирани на летища, атомни реактори, мостове и други важни обекти.