Британският художник Том Бейкър е станал известен с необичайно си хоби. Той създава невероятни картини на прозорците с помощта на спрея с изкуствен сняг.

Неговата работа толкова много се е харесала на хората, че Том започнал да получава много поръчки. Първи били приятелите и близките, а след това много организации го помолили да украси прозорците им за зимните празници.

Но най- важната му работа си остават картините нарисувани на прозорците в детската болница в Беркшир, Великобритания.

Много е интересно да се наблюдава как Том рисува. За сега той е единственият художник, който използва такава техника.

Той  е нарисувал картините в детската болница само за два часа, използвайки само един балон със сняг и суха четка.

Сътрудниците и децата в болницата били във възторг.

Бейкър има богато въображение и  за това се старае всяка картина да бъде уникална.

Много ефектно изглеждат картините на Том, когато вън има улично осветление.

Поставете растението на по-светъл перваз на прозореца. Осигурете му прохлада. Температурата трябва да е 10-15° C.

Поливането трябва да бъде умерено. Най-добре е да се слага вода в чинийката под саксията.

Ако луковицата не е прекалено вдлъбната, почвата се овлажнява по краищата на саксията. Използвайте лейка с тънък накрайник.

В никакъв случай не заливайте луковицата отгоре, тъй като тя може да изгние, което е често срещана причина за смъртта на цикламата.

Ако си купите циклама през зимата, когато тя цъфти, осигурете ѝ достатъчно осветление, така че да има 10-12 часов ден.

Преди да си купите циклама, обърнете внимание на големината на луковицата. Колкото тя е по-голяма, толкова по-вероятно е да се запази растението.

Бяха навлезли доста навътре в пещерата. Вътре бе тъмно и влажно. Лозан светна с фенерчето и огледа стените, но светлината се губеше между вдлъбнатините на скалите и те трудно можеха да видят нещо.

Любен отвори раницата си и извади дистанционно управляема количка. След нея измъкна и лаптопа си.

– Това ще ни помогне ли изобщо? – засмя се Дина. – С камерата ще бъде още по-бавно.

– Освен камера тук е монтирано и лазерно картографиране, – поясни Любен.

– Това пък какво е? – недоверчиво, но с любопитство погледна Лозан към Любен.

– Докато управлявам дистанционно миниатюрния автомобил из пещерата, лазерът ще измерва разстоянията до стените и повърхностите и ще препраща получените резултати към лаптопа, а той ще конструира триизмерен образ.

– С помощта на този дребосък ще видим цялата пещера? – попита изненадана Дина.

– Системата ще генерира графично изображение на това, което можеш да видиш при нормално осветление, – поясни Любен. – Когато се включи светлината на фенерчето върху количката, видимото изображение автоматично се налага върху генерираното от компютъра. Връзката между отделните части на системата се осъществява от този малък предавател, който служи и за ориентир.

– След колко време ще заработи това чудо? – попита нетърпеливо Дина.

– Трябват му само няколко минути да събере и обработи информацията, – каза Любен. – Максималната скорост на автомобилчето е 60 км/ч. Моята работа е да го прекарам от единия край на пещерата до другия. Лазерът и компютърът ще направят останалото. Така ще получим общ изглед на това, което е в пещерата.

Любен постави автомобилчето на пода, стартира програмата от лаптопа и задвижи миниатюрната количка с дистанционното. Автомобилчето изчезна в тъмнината осветявайки пътя си с монтираното на него фенерче.

Любен насочи вниманието си към дисплея на лаптопа. След десет минути автомобилчето обиколи пещерата и се върна там, от където бе тръгнало.

– Страхотен си, Шумахер! – пошегува се Лозан.

– Все пак има полза и от електроните игри, – засмя се Любен.

На дисплея се появи груба картина на пещерата в триизмерен образ. Любен чукна още няколко клавиша и изображението стана по-ясно.

Сега те виждаха много добре всичко от пода до тавана в цялата пещера.

Симон бе архимандрит. Иподяконът винаги забравяше да изключи осветлението в кабинета му.

На архимандритът му омръзна да прави забележи постояно по този повод, за това написа бележка:

„Преди да излезете от стаята, изгасете светлината“.

И я закачи от вътрешната страна на вратата.

На следващия ден Симон видя нова бележка на мястото на своята, която гласеше:

„Човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му“.

В работите на фотографа Матиас Хакер оживяват обикновени на вид пейзажи, здания, улици, които благодарение на необичайния ракурс и осветлението, приемат абсолютно различен вид и форма.

Авторът успява да предаде напълно атмосферата преобладаващата наоколо, както и да предаде на зрителя усещане за някакво вълшебство ….

„В хармония с небето“ е страхотна серия от снимки, пропита от невероятния полет в атмосферата.

Величествената архитектура, необичайния ракурс, естественото осветление, наситеността с бои и цветове, превръща всяка снимка в колоритна илюстрация, мамеща към далечно пътешествие.

В последно време фотографът все по-често експериментира не само с необикновено осветление и ракурси, но и с различни приложения и филтри. Ето защо, сред многото изображения има някои, които веднага хващат окото с нереалната си яркост и прямота.

Няма значение какво е изобразено на тези снимки: природа, хора, животни, сгради, коли или най-обикновени неща от живота, те всички изглеждат като магия на цветните снимки. Можете да ги разглеждате с часове и всеки път да намирате нещо ново и интересно в тях.