Смята се, че първото оръжие, което имало винтообразни нарези в цевта се е появило в арсенала на Торино през 1476 г.

През 1522 г. баварския свещеник Мореций „обяснил“ причината за по-голямата точност на този вид оръжие. Според него, на куршума излитащи от гладката цев действали малки демончета, които го отклонявали от целта. А ако куршума се върти преди да излети, то демончетата не могат да го удържат.

През 1547 г. в Майнц бил проведен интересен експеримент, в които се сравнявали пушките с винтообразните и гладките цеви. Мишените били разположени на 200 крачки.

Първо двадесет човека стреляли с пушки, чиито цеви били винтообразно изрязани. Те стреляли с оловни куршуми. Целта била поразена само от девет човека.

След това същите тези двадесет човека стреляли с пушки с гладки цеви. Куршумите за тези пушки били от сребро и на тях имало изобразен кръст и те били осветени от местния архиепископ. Но това не помогнало, нито един изстрел не попаднал в мишената.

В резултат на този експеримент, архиепископът на Майнц заключил, че новият вид пушки имат дяволски произход и забранил да се използват в неговата епархия.

Новият вид оръжие дълго не намерило практическо приложение, защото оловните куршуми буквално се забивали в цевта, а за да се изстрелят се изисквало много време, което при сражение било недопустимо.

Мъжът открил оръжието и измислил лова. Жената открила лова и измислила коженото палто.

Мъжът открил цветята и измислил живописта. Жената открила живописта и изобретила грима.

Мъжът открил словото и създал беседите. Жената открила възможността да води разговори и ги превърнала в нетърпимо бърборене.

Мъжът открил играта и изобретил картите. Жената открила картите и измислила магията.

Мъжът открил дружбата и прибавил любовта. Жената открила любовта и измислила брака.

Мъжът открил жената и изобретил секса. Жената научила за секса и измислила мигрената.

Мъжът открил възможността за обмяна на нещата и измислил парите. Жената открила парите и за мъжът настанал края…

Не намирате ли, че двамата са прекрасно допълнение на едно цяло!?

Представете си Лоренцо Великолепни. Едва ли ще можете да срещнете човек с неговия профил, волева брадичка, спокоен и покоряващ поглед.
Какъв мъж само. И как е умеел да живее! Може би точно такива трябва да бъдат мъжете днес.
Да, толкова горещи в любовта и толкова сърдечни и верни в приятелството като Лоренцо Медичи
Можел е да води научни разговори с изследователи и философи, да пише прекрасни стихове.
Бил смел в битка и умеел да защитава живота си с оръжие в ръка, когато го нападали.
Обичал красотата и направил Флоренция прекрасна, като управлявал с твърда ръка този непокорен град.
Но изглежда такива хора се раждат само в Ренесанса.
Не че искам да кажа нещо лошо за съвремените мъже, но като ли че те не са толкова великолепни като него.
Тази сурова присъда може да причини болка на някого. Друг може да изпита внезапно състрадание към съвремените мъже. Но все пак те си имат своите добри страни.
Е, не бива да забравяме, че такива рядко дават отровни сладкиши на жените си, когато решат да си вземат нова жена. По времето на Медичите това е било доста разпространен обичай.
Несъмнено, съвремените мъже са много мили, какво от това, че не са великолепни?

В наше време щастието и свободата се асоциират с богатството. Така много хора смятат, че богатството им осигурява свобода и щастие.
Близо до малко селце дошъл малък керван. Той бил на един богат търговец. Виждайки един мъдрец седящ под дърво, собственикът на кервана приближил стареца. Завързал се разговор. Търговецът говорил за щастието, свободата и възможностите, които му давали неговото богатство. Той намеквал, че е по-добре да владееш богатства, отколкото мъдрост.
Тогава мъдрецът му казал:
– И без това ще нощуваш край нашето селце, ела да ти покажа нашата малка река, да се разходим в гората, из планината и ще си поговорим. Тук има прекрасни места.
– Не мога да оставя кервана си и да ида на разходка, моите слуги могат да откраднат нещо. Аз трябва да бъда наблизо, за да не разграбят богатството ми.
Мъдрерцът с разбиране кимнал с глава и казал:
– Тогава те каня в моята скромна хижа. През нощта е студено и духа силен вятър, а аз имам печка. Ще бъдеш на топло и сухо. Ще се наспиш добре.
Търговецът възразил:
– Не, трудно ще мога да заспя, тъй като ще се безпокоя за моето богатство. Могат да нападнат разбойници, а оръжие имам само аз. Така че ще остана, за да охранявам богатството си.
Тогава мъдрецът казал:
– Ти имаш камили, слуги и много скъп товар. Ти казваш, че владееш всичко това, че си свободен и щастлив. Но погледни, ти не можеш да оставиш кервана си даже за един час, тъй като си силно привързан към богатството си. Къде е свободата ти? През нощта не можеш да заспиш, защото се страхуваш от разбойници. Къде е щастието ти? Ти мислиш, че богатството ти дава свобода и щастие, но то те връзва и ти внушава страх. Не ти владееш богатството, а то те притежава.
Замислил се търговецът и се съгласил:
– В това ти си прав. Но в каво се състои твоята свобода?
Мъдрецът казал:
– Аз нямам материално богатство, освен тези дрехи, старата къща, торбата с брашното и приборите за готвене. Тези неща не ме правят щастлив. За това аз мога да ходя цял ден в гората и по планината, да се къпя в реката, без да се страхувам, че мога да изгубя това, което имам. Това е моята свобода.
– Но ти съвсем не изглеждаш нещастен, – отбелязал търговецът. – В какво се състои твоето щастие?
– Моето щастие се състои в разбирането, че това не е моя дом, не е моята храна, не са моите дрехи и това не е моето тяло. Всичко това ми дава Бог. За това не съм привързан към тези неша. Аз не бих ги загубил, защото не съм истинския им собственик. Защо да се притеснявам за всичко това? Ще дойде време и Бог ще прибере всичко, което ми е дал. Това може да стане всеки момент. За това съм благодарен на Бога за всяка минута от моя живот. Това е моето щастие. Благодаря на Бога, че не ми е дал повече, защото щях да стана алчен и зависим от преходни неща. Щях да да бъда горд и завистлив. Щях да нося оръжие и нощем нямаше да мога да спя, очаквайки нападение. Постоянно щях да следя за богатството си и щях да живея с илюзията, че богатството ми дава свобода и щастие. Това щеше да ме отдели от истинската ми природа и да загубя себе си.
Търговецът се намръщил и дълго мълчал.
– Усещам, че в думите ти има истина, – накрая казал той, – но как да достигна такова дълбоко разбиране? Как да се избавя от желанието да имам богатство? Как да се откажа от желанията си за скъпи удоволствия и материални възможности? Как мога да достигна твоята мъдрост и да стана свободен и щастлив?
– Ако не ти достига това, което ти казах, животът ще те научи на всичко останало, чрез твоя собствен опит.

Роден e в Карлово. Син е на видния възрожденски учител Райно Попович. Съученик и приятел е на Левски. Получава завидно високо образование. Учи при баща си, при Найден Геров в Пловдив, в Цариград и висше търговско училище във Виена. В столицата на Австрия наследява и доразвива крупната търговска фирма на вуйчо си Христо Гешов, но той не се задоволява да бъде богат търговец.
Непримиримо свободолюбив през 1862 г. воюва под знамето на Гарибалди за освобождението на Неаполитанското кралство и остров Малта. Същата година се свързва с Раковски и от тогава участвува непрекъснато в революционните борби.
През 1867 или 1868 г. постъпва на работа в турското разузнаване и изпратен от него в Букурещ. Там  играе „двойна игра“, уж шпионира Българския централен революционен комитет, а на практика съобщава на БРЦК всичко, до което се е добрало турското разузнаване .
Стига дотам, че крупни суми, дадени от турското разузнаване за подкупване на български революционери, той предава на БРЦК за организиране на революционните маси, за издаване революционни вестници и за закупуване на оръжие.
Като пратеник на БРЦК пътува в Европа и установява връзки с някои от най-видните революционери на епохата Херцен, Бакунин, Мацини, Нечаев, Кошут. Провален, той е принуден да търси спасение в Швейцария, но после се връща отново в Цариград и продължава „двойната игра“.
Активен участник е в Априлското въстание. Преди и след него е използувал служебното си положението, за да укрива революционни дейци. Не е случайно Баронхиршовата железница, в която той е работел,  е давала убежище на хора като Захари Стоянов, Икономов, Волов и др.
Заподозрян от турците, през 1877 г. той избягва през Триест в Букурещ и участвува в Освободителната война като служи при генерал Черкаски. След
Освобождението заема различни административни длъжности, главно в родния си град и Пловдив.
Теофан Райнов е една от светлите личности на българските борби за национално освобождение, името на когото заслужава да се съхрани в признателната памет на българина!