В наше време щастието и свободата се асоциират с богатството. Така много хора смятат, че богатството им осигурява свобода и щастие.
Близо до малко селце дошъл малък керван. Той бил на един богат търговец. Виждайки един мъдрец седящ под дърво, собственикът на кервана приближил стареца. Завързал се разговор. Търговецът говорил за щастието, свободата и възможностите, които му давали неговото богатство. Той намеквал, че е по-добре да владееш богатства, отколкото мъдрост.
Тогава мъдрецът му казал:
– И без това ще нощуваш край нашето селце, ела да ти покажа нашата малка река, да се разходим в гората, из планината и ще си поговорим. Тук има прекрасни места.
– Не мога да оставя кервана си и да ида на разходка, моите слуги могат да откраднат нещо. Аз трябва да бъда наблизо, за да не разграбят богатството ми.
Мъдрерцът с разбиране кимнал с глава и казал:
– Тогава те каня в моята скромна хижа. През нощта е студено и духа силен вятър, а аз имам печка. Ще бъдеш на топло и сухо. Ще се наспиш добре.
Търговецът възразил:
– Не, трудно ще мога да заспя, тъй като ще се безпокоя за моето богатство. Могат да нападнат разбойници, а оръжие имам само аз. Така че ще остана, за да охранявам богатството си.
Тогава мъдрецът казал:
– Ти имаш камили, слуги и много скъп товар. Ти казваш, че владееш всичко това, че си свободен и щастлив. Но погледни, ти не можеш да оставиш кервана си даже за един час, тъй като си силно привързан към богатството си. Къде е свободата ти? През нощта не можеш да заспиш, защото се страхуваш от разбойници. Къде е щастието ти? Ти мислиш, че богатството ти дава свобода и щастие, но то те връзва и ти внушава страх. Не ти владееш богатството, а то те притежава.
Замислил се търговецът и се съгласил:
– В това ти си прав. Но в каво се състои твоята свобода?
Мъдрецът казал:
– Аз нямам материално богатство, освен тези дрехи, старата къща, торбата с брашното и приборите за готвене. Тези неща не ме правят щастлив. За това аз мога да ходя цял ден в гората и по планината, да се къпя в реката, без да се страхувам, че мога да изгубя това, което имам. Това е моята свобода.
– Но ти съвсем не изглеждаш нещастен, – отбелязал търговецът. – В какво се състои твоето щастие?
– Моето щастие се състои в разбирането, че това не е моя дом, не е моята храна, не са моите дрехи и това не е моето тяло. Всичко това ми дава Бог. За това не съм привързан към тези неша. Аз не бих ги загубил, защото не съм истинския им собственик. Защо да се притеснявам за всичко това? Ще дойде време и Бог ще прибере всичко, което ми е дал. Това може да стане всеки момент. За това съм благодарен на Бога за всяка минута от моя живот. Това е моето щастие. Благодаря на Бога, че не ми е дал повече, защото щях да стана алчен и зависим от преходни неща. Щях да да бъда горд и завистлив. Щях да нося оръжие и нощем нямаше да мога да спя, очаквайки нападение. Постоянно щях да следя за богатството си и щях да живея с илюзията, че богатството ми дава свобода и щастие. Това щеше да ме отдели от истинската ми природа и да загубя себе си.
Търговецът се намръщил и дълго мълчал.
– Усещам, че в думите ти има истина, – накрая казал той, – но как да достигна такова дълбоко разбиране? Как да се избавя от желанието да имам богатство? Как да се откажа от желанията си за скъпи удоволствия и материални възможности? Как мога да достигна твоята мъдрост и да стана свободен и щастлив?
– Ако не ти достига това, което ти казах, животът ще те научи на всичко останало, чрез твоя собствен опит.

Роден e в Карлово. Син е на видния възрожденски учител Райно Попович. Съученик и приятел е на Левски. Получава завидно високо образование. Учи при баща си, при Найден Геров в Пловдив, в Цариград и висше търговско училище във Виена. В столицата на Австрия наследява и доразвива крупната търговска фирма на вуйчо си Христо Гешов, но той не се задоволява да бъде богат търговец.
Непримиримо свободолюбив през 1862 г. воюва под знамето на Гарибалди за освобождението на Неаполитанското кралство и остров Малта. Същата година се свързва с Раковски и от тогава участвува непрекъснато в революционните борби.
През 1867 или 1868 г. постъпва на работа в турското разузнаване и изпратен от него в Букурещ. Там  играе „двойна игра“, уж шпионира Българския централен революционен комитет, а на практика съобщава на БРЦК всичко, до което се е добрало турското разузнаване .
Стига дотам, че крупни суми, дадени от турското разузнаване за подкупване на български революционери, той предава на БРЦК за организиране на революционните маси, за издаване революционни вестници и за закупуване на оръжие.
Като пратеник на БРЦК пътува в Европа и установява връзки с някои от най-видните революционери на епохата Херцен, Бакунин, Мацини, Нечаев, Кошут. Провален, той е принуден да търси спасение в Швейцария, но после се връща отново в Цариград и продължава „двойната игра“.
Активен участник е в Априлското въстание. Преди и след него е използувал служебното си положението, за да укрива революционни дейци. Не е случайно Баронхиршовата железница, в която той е работел,  е давала убежище на хора като Захари Стоянов, Икономов, Волов и др.
Заподозрян от турците, през 1877 г. той избягва през Триест в Букурещ и участвува в Освободителната война като служи при генерал Черкаски. След
Освобождението заема различни административни длъжности, главно в родния си град и Пловдив.
Теофан Райнов е една от светлите личности на българските борби за национално освобождение, името на когото заслужава да се съхрани в признателната памет на българина!

Старейшините и обредни празници намаляват нивото на насилие сред папуасите.
Американски антрополог Полин Виснер от Университета на Юта, заедно си колега Нитце Pupu от Нова Гвинея е показал, че папуасите са в състояние да спрат кървавите войни, ако се обърнат към старейшината и в ритуала пият Coca-Cola.
Виснер повече от 30 години е изследвал обичаите на корените жители на провинция Анг. Тя има население около 400-500 хиляди човека. Папуасите от тази провинция са разделени в кланове по 350-1000 човека, който се оформят като политически обединения. Те периодично водат войни помежду си.
До 1990 г. в конфликтите са използвали лъкове и стрели, тъй като използването на огнестрелно оръжие било забранено от старейшините. Броя на жертвите при сблъсъка на клановете бил не повече от четирима души. Но след това властта в района завзели търговците на оръжия, което подронило авторитета на старейшините.
Папуасите започва да водят кървави войни, в които широко се използвало огнестрелно оръжия. В резултат на това, средният брой на жертвите в конфликтите между клановете достигнал 18 човека.
През последните 20 години били убити близо 5000души, а в сблъсъците участвали предимно млади хора.
Най накрая 2000-то население уставило конфликтите и отново се обърнало към старейшините. Те въстановили традиционните си ритуали. Нарушителят заглаждал вината си като давал нещо на пострадалия. За да се избегне войната, предизвикана от убит човек, достатъчно било да се дадат 26 заклани свине.

Томас Едисон е казал: „Всичко идва при тези, които работят и умеят да чакат“. Но откритието не винаги е съпроводено с насочване в дадена насока. Някои гениални идеи идват в глават съвсем случайно.
През 1942 г. американският физик д-р Хари Кувър се опитвал да отдели прозрачна пластмаса за оптически прицели в преносими оръжия. При експериментът той е работил с цианоакрилат, който плътно залепил тестовите материали.
Чак след 6 години доктор Кувър осъзнал потенциала на това вещество, което не се нуждаело от налягане и топлина.
Именно така било създадено суперлепилото.
Интересен е фактът, че по време на Виетнамската война, това лепило се е използвало за спиране на кръвотечения в открити рани,
Така изобретението, което трябвало да усъвършенствува оръжие, спасило живота на много хора.

Американската армия е разработила няколко видове несмъртоносно оръжие, което може да се използва широко в армията, полицията и от обикновени граждани.
Електронният пистолет не само парализира мускулите, но за няколко минути жертвата губи съзнание. Отличителна черта на това оръжие е много малката продължителност на импулса. Високо напрежение ще се отрази на човек само за милиардни от секундата. Краткото въздействие на електрическите импулси оказва шоково въздействие на нервната система и спомага за обезвреждането на изгубилия съзнание противник.
Новото оръжие е много по-ефективно от досега използваните електрошокови оръжия. Тези оръжия действаха, докато е включен тока и след прекъсването му, противника може да се изправи веднага на крака.
При новото оръжие губенето на съзнание е за няколко минути. Това предотвратява многократните включвания на ток, които могат да доведат до спиране на сърцето и смърт. Така се е случило през 2008 г. с Робърт Хестън. Полицаят няколко пъти използвал оръжието в следствие, на което 40-годишния мъж е починал.
Пистолет за зашеметяване, което днес е широко използван в научно-фантастичните филми е само една от няколко проекта на Пентагона. В частност много перспективни се оказват лазерните оръжия. За разлика от шоковите те имат по-голям обхват – 500 метра. Въздействието на лазера може да доведе до отслабване, дори загуба на зрението.
И все пак, резултатите показва, че от „несмъртоносни“ оръжия са убити и осакатени не по-малко, отколкото от огнестрелно оръжие.