Мракът нахлуваше в стаята бавно и постепенно.
Катя наблюдаваше как светлината се стопява и разсъждаваше на глас:
– Колко грозна би изглеждала земята, ако бе останала мрачна, безплодна и пуста.
Фантазията ѝ се развихри и тя си представи как се появяват папрати, екзотични орхидеи, плачещи върби, полета покрити с трева и разноцветни цветя, …
– Ах, каква красота, – възкликна Катя, – останах без дъх!
Тя прибра ръце пред себе си и се запита:
– Как изглежда земята на моя живот? Скучна или лишена от истинската красота на радостта и щастието или е пуста поради липсата на любов?
Въздъхна тежко и продължи:
– Най-вече грозна заради белезите от греха и страданието.
Внезапно Катя трепна и се оживи:
– Ако Бог чрез силата на Своето Слово е трансформирал планетата Земя в нещо красиво, Той може да направи същото и за мен. …. просто трябва да го помоля за това ….