От древни времена за китайките, живеещи в окръг Цзянъюн провинция Хунан съществувала особена писменост наречена Нюй-шу, внимателно скрита от мъжете.
Тъй като на жените били забранено да придобиват официална грамотност, те изобретили свой набор от знаци, съответстващи на отделни срички. Тази писменост се предавала от майка на дъщеря или сестра.
За да не забележат мъжете тайнописа, знаците на нюй-шу често се вплитали в орнаменти. Самата им форма била оптимална за бродерия върху плат.
В древни времена спално бельо изобщо не е съществувало. Хората са спели на кожи, слама, вълна и всичко, което е ставало за целта.
Идеята за появата на спалните като индивидуални стаи за спане, се преписва на шумерите, които са живели в IV-III хилядолетие пр.Хр. на територията на днешна Ирак.
Между другото, шумерите са измислили не само леглата, но и часовниците, клиновидно писмо, на тях се дължи и първото записване на числата.
Смята се, че чаршафите са се появили в древен Египет. Там за първи път започнали да се използват бели чаршафи украсени с цветя, плодове, растения, и т. н.
След това спалното бельо попаднало в Древен Рим, но от Египет са купували платове за направата му.
Разбира се, в тези дни спално бельо са си позволявали само много богатите хора, тъй като е било много скъпо.
В Европа употреба спално бельо е навлязла през XV век, но разбира само за много богатите хора.
Модата на дантелите и различните орнаменти върху спалното бельо били въведени от маркиз дьо Помпадур, любовница на Луи XV. По нейно време тя е диктувала модата. Въвела е стила „a la Reine“ – „като кралица“.
В древни времена киетянски жени живеещи в Цзянъюн имали особена система за писане, наречена Нюй-шу. Тя била много добре скрита от мъжете.
Тъй като на жените забранявали да изучават официалната писменост, те измислили свои знаци, съответстващи на определени срички.
Това знание момичетата получавали само от майките си или сестрите си.
За да не могат мъжете да открият тайнописа, знаците се вплитали в орнаменти. Тяхната форма била оптимална за бродиране върху плат.
През 1999 г. в Бруклинският музей на изкуствата в Ню Йорк открили скандална изложба на художника Крис Офил, чийто родители били от Нигерия.
На входа висяло предупреждение, че разглеждането на някои експонати може да предизвика повръщане, шок, объркване, паника, еуфория и тревога.
Главния предмет на скандала между скулпторът и кмета на града станало платното с изображение на черната Дева Мария.
Орнамент от картината съдържал слонски лайна.
Рудолф Джулиани заявил, че подобно „изкуство“ оскърбява чувствата на вярващите.