Специалистите на фирмата Escape Dynamics успешно са тествали прототип на фундаментално нов двигател за орбитални апарати, който използва микровълнова енергия, предавана от наземната станция. По ефективност той превъзхожда химичните ракетни двигатели.

Апарат с такъв двигател се движи благодарение на изтласканият от дюза водород, който се нагрява от микровълни. Когато достигне орбитата и се освободи от товара, той може отново да се върне на Земята и отново да пусне повторно.

Ако отделянето на импулс за ракети с течен двигател са необходими 460 секунди, то при предложения двигател Escape Dynamics двигателя, който използва хелий, му трябват за същата дейност 500 секунди. Ако се използва водород са необходими 600 секунди.

Според компанията, технологията позволява няколко пъти, за да се намалят разходите за разтоварване в орбита на товари с тегло до 200 кг. В момента стартирането на малък спътник струва от 25 хиляди до 50 хиляди долара за килограм.

В Escape Dynamics  се използва електроенергия за стартиране на апарата. С помощта на гиротрон става преобразуването на енергията в микровълново излъчване, което се предава на двигателя на апарата.
Компанията заяви, че разработен двигател е в състояние да преобразува 90% от получената топлина в микровълнова енергия.

Боклукът, който се върти в орбитата, винаги представлява опасност за космическите кораби и спътниците. Разработени са множество технологии, които до някаква степен решават този проблем. Но те уловят едри отпадъци, оставяйки малки парченца в орбита.
За да се реши този проблем, международен екип от учени е разработил система, която ще свали парчетата от отломки с лазер. Системата ще има два компонента: мощен оптичен лазер и телескоп с много широк ъгъл на оглед.
Телескопът първоначално е бил разработен да определя ултравиолетовите лъчи, които навлизат през нощта в земната атмосфера. Тосикару Ебисузаки ръководителят на проекта, осъзнал, че телескопът може да се използва и за откриване на части от космическия боклук.
Когато системата забележи частица, тя ще даде команда на лазера да ѝ нанесе интензивен импулс на светлина. Боклукът ще бъде изгорен с помощта на плазмената аблация, т.е. от едната страна на частицата ще се нагрее и ще се превърне в плазма. Когато плазмата се добере до другата страна, тя може да създаде импулс, който ще изтласка боклука в атмосферата на Земята, където той окончателно ще изгори.
Следващата стъпка е изпитване на системата. Концептуалният модел е вече инсталиран на МКС.

Космическите продукти, се отличават от обичайната храна, която ядем, особено по състав, производство и пакетиране. Най- добрите готвачи и учени са разработвали храните за космонавтите.
Първият човек, който е изпробвал космическа храна непосредствено на орбитата около Земята, разбира се е Юрий Гагарин.
Независимо от това, че неговият полет е траел само 108 минути, космонавта не успял да огладнее, но в плана за изстрелването фигурирало и хранене. Все пак това бил първият полет на човек в орбита около Земята.
Учените изобщо не знаели дали космонавта нормално ще може да се храни при нулева гравитация или как ще приеме организма храната.
Като опаковки за храната били използвани тубички, които успешно били изпробвани в авиацията. В тях имало месо и шоколад.
Вече Герман Титов по време на 25 часовият си полет пълноценно се е хранел три пъти. Неговото меню се е състояло от три ястия: супа, пастет и компот.
Но когато се върнал на земята се оплаквал от виене на свят от глад. Така за далечното бъдеще специалистите по космическо хранене се заели с разработването на специални продукти, които да бъдат максимално хранителни, ефективни и добре асорбиращи се от тялото.

Компанията Tethers Unlimited разработва футуристични нови системи, които ще строят и сглобяват в открития космос слънчеви батерии, ферми и други части на космически апарати.
Паякообразните роботи SpiderFab могат значително да намалят разходите за изграждане на космически кораб, тъй като завършването на строителството му ще става в орбита.
Представители на компанията казват, че „този процес ще дава възможност да се изпратят в космоса системи в компактно или „ембрионално“ състояние“.
Разработчиците твърдят, че при използването на  SpiderFab на орбита, ще бъдат доставяни частите на космическите агрегати, а за това са необходими малки, евтини носители, които значително ще ускоряват и поевтинят мисиите.
Един от създателите на системата  Robert Hoyt казва: „Нашата дългосрочна цел е да се осигури използването на ресурси, така че да се строи космическа инфраструктура в пространството и да се разшири човешкото присъствие в цялата Слънчева система“.
Според него, съвременни строителни технологии за космически кораби, са погрешни. „Много са скъпи и отнема много време, освен това броят на системи донякъде е ограничен, твърде големи кораби не могат да се сгънат и да се преместят на стартовата точка.“
Tethers Unlimited  е надява да пусне своя първи първи строителен робот в космоса през следващите няколко години.

Холандските инженери са предложили нова система за движението на наноспътници. Очаква се, че те ще могат да се движат в пространството за сметка на молекули, които се изпаряват от лед.
Наноспътниците са космически апарати с особено малки размери. Такава е широко разпространената платформа CubeSat, състояща се от модули във формата на куб със страна 10 см и тежаща около 1 кг.
Такива спътници много лесно се пускат, като се добавят към основния товар на ракети. Това ги прави идеални за бюджетни научни изследвания.
Въпреки това, липсата на реактивен двигател значително ограничава тяхната маневреност и контрол. За да се реши този проблем Анджело Червоне от Делфийския технологичен университет е конструирал ракета с ледена тяга.
Предлага се в CubeSat да се качат 100 грама лед. В космоса започва сублимация – изпарение, като се прескача течното състояние на водата. Мощността на двигателя се увеличава за сметка на нагревателния елемент.
Прототипът се планира да се пусне в космоса след няколко години. Сега Червоне и неговият екип работят над въпроса, как да запазят водата във вид на лед, докато се чака пускането на спътника, а този период често е няколко дни. В краен случай водата може да замръзне в орбита, но такова решение ще усложни конструкцията на наноспътника.
Новата система, разбира се, вече има сериозни конкуренти. В лабораторията по реактивно ускорение в Масачузетския технологичен институт са разработили система, основана на електроспрей, а в Университета в Мичиган – миниатюрен йонен двигател. Според Червоне, тези технологии ще се допълват една друга.
За стартирането на спътника на дълги разстояния е по-добре да се използва енергията на заредени частици, а за коригиране на орбитата при краткосрочни проекти са идеални ракети захранващи се от лед.