Когато източник на нашата вяра е Исус Христос, тя не може да се опише с никакви думи. Тогава ние се радваме с „неизказана и преславна радост“.
Истинският отговор за депресиите и кавгите в света е Христос. Той може да ни избави от унинието и обезсърчението и да ни дари с оптимизъм и надежда.
Твърдата ни вяра в Христос ни води до хармония с Бога, дава ни радост, мир и добро настроение.
Защо?
Защото Той ни обича и нищо не може „да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ“.
Ако ние напълно му се доверим, в сърцето ни няма да има място за тъга.
Нека твоето сърце бъде изпълнено с радост и оптимизъм!

Косата му беше побеляла, въпреки, че нямаше още 45 години. Очите му гледаха уморено, но съсредоточено и внимателно. Драган бе преживял много неща, но и животът не беше го пощадил. Той гледаше своя събеседник, все още запазил младежкия си чар. Данчо бе имал повече препятствия в живота си, но със оптимизма си успяваше да надделее над нещата.

– Говорят, че някой се опитвал да те отрови, – каза Данчо.

– Да, – отговори Драган, без желание да обяснява подробности по случая, за него животът беше борба и отстояване.

– Какво стана? – насточиво попита Данчо. – Кой те отърва?

– Приятели, – някак без желание отговори Драган. – А ти имаш ли приятели?

Данчо не веднъж бе мислил по този въпрос. Опита се да ги преброи на ум, но нещо май не му излизаше сметката.

– Та как ще имаш, нали всичките ги превърна в слуги!? – каза Добри, като удари с юмрук по масата.

– Никого не съм превръщал в слуга, – опита да се оправдае Данчо. – Те работят, аз им плащам.

– Не ставай смешен, – повиши глас Драган. – Когато межди приятели се намесят пари, вече не са никакви приятели.

Изведнъж в главата на Данчо прозвуча любимата му песен: „…само ти сърце си ми приятел“. Такъв си беше Данчо вълк единак.

Но и самият той разбираше, че трудно се живее в този свят без приятели.

Попитали веднъж Настрадин:
– Можеш ли да кажеш колко приятели имаш сега?
– Колко са сега, – казал Настрадин, – ми е трудно да отговоря. Тъй като тази година имах добра реколта, всяко мое желание е задоволено, живея в изобилие, удовлетворен съм от нещата край мен, а това ми вдъхва оптимизъм. Как да разбера кой ми е приятел? Нали приятел в нужда се познава!

Доста отдавна в европейските градове се украсяват улиците по време на празниците, но не само тогава. Това става и през делничните дни. Такава тенденция обхваща много градове. Появил се е стремеж да се измени скучния облик на улицата. Яркото и красиво оформление предизвиква радост и оптимизъм. Такива места са винаги популярни.
Хората са привлечени от светлината и празничната атмосфера, в кафенета, клубове и ресторанти украсили за празника своя интериор. И не само това, но и пътеките водещи към тези заведения са накичени с ефектно светещи дървета, от които се създават цели алеи и композиции, съчетани със светодиодни фигури.
Причината за популярността на светодиодните украшения е тяхната икономичност, електрообезопасени са, устойчиви са на студ и падането на напрежението в електромрежата и други негативни фактори.
Освен това са практични, играят ролята на лампи и фенери. Светенето на такива дървета се вижда на голямо разстояние.
Важно е също, че те са лесни за инсталиране и удобни за транспортиране.
Ако можем да превърнем ежедневието си в приказка толкова лесно, защо не го направим?

Куче само с две лапи на име Фейт е получило званието сержант от Армията на САЩ, за това че се явява пример за оптимизъм за ветераните от войната в Ирак и Афганистан.
Кучето е смес между лабрадор и чао – чао. То се е родило без една предна лапа, а втората са я ампутирали, защото се е оказала недоразвита.
За кучето се е грижела една жена със сина си. Те научили кучето да ходи на задните си лапи.
Скоро след това жената започнала да води своя питомец в болницата, където лежали войници с тежки наранявания. Кучето се привързало към военните. Дори често им устройвало спектакли.