Срещали сме такива модели чадъри, които при определени метеорологични условия се объщат наопаки. И това е много лошо. Вероятно такава картина е навяла японските дизайнери на идеята да обърнат това в своя полза. Така те създали чадър отвътре-навън UnBrella.
В тази конструкция има много предимства:
Спиците на чадъра не отнемат от пространството над главата.

Мокрият чадър не трябва да се свива, за да не намокрите себе си и съседа. От този чадър водата спокойно се стича, без да създава неудобство на собственика си.
Този чадър може да стои прав, дори ако ръцете ви са заети. Конструкцията от спици служи за устойчива опора.

По телевизията и киното виждаме, че тези, които се давят започват да пляскат по водата и да викат за помощ. Поради това невярно описание, можем да не разберем, че човек потъва.
Разбира се, това не означава, че ако човек размахва ръце във водата, пляска по нея и вика за помощ, то той не се нуждае от помощ. Но в такъв момент той все още не потъва, имате все още време да го спасите.
Човек, който наистина потъва устата и носът му са потопени във водата. Така той получава все по-малко кислород, който не може да вдиша. Необходимата глътка въздух води до инстиктивен стремеж да извика за помощ. Това е всичко, което може да направи един давещ се, когато главата му се подава над водата и вдиша въздух.
Той няма да може да размахва ръце, защото те ще бъдат заети да задържат устата му над водата. Болшинството давещи се отстрани изглеждат като, че се мъчат да намерят опора или да се изкачат по невидима стълба. Човек остава във вертикално положение с наклонена глава назад. В такъв момент потъващият няма да използва краката си, за да се задържи над водата.
Неопитният наблюдател ще мисли, че човекът просто си спортува във водата, но ако той се държи така, това означава, че скоро ще потъне. Когато това започне, на жертвата остават още 20 секунди, преди да запоне да потъва.
Така умира човек, ако не дойде помощ навреме.

Двама алпинисти се разположили за почивка през нощта на една издатина на скалата. Те изпили по една кутия бира и ги хвърлили на долу. След това вечеряли и разговаряли.
Единият от тях казал:
– Хората са безразсъдни. Например, скиорите скачачи летят на височина почти 100 метра във въздуха, без никаква опора. Има риск при приземяването да си счупят нещо.
Другият казал:
– Виж водолазите рискуват без всякакъв смисъл….
Поговорили си още малко, а след това се пъхнали в спалните чували и заспали.
А кутиите от бирата, които изхвърлили надолу летели и летели…..

Бих искала да пиша така, както говори сърцето, но думите не стигат.
Бих искала да нарисувам всяко красиво нещо до, което се докосва погледа ми, но багрите и нюансите са недостатъчни за това.
Бих искала да повторя трелите на горските птици, но гласът ми е слаб и немощен.
Бих искала да изтрия болката от лицата на хората, които минават край мен, но не винаги имам сили за това.
Бих искала да прегърна всяко отхвърлено, без дом и семейство дете, но не ми достигат ръце за всички тях.
Бих искала да бъда опора на по-възрастните, но времето не стига, а те са хиляди.
Бих искала да даря поне капчица любов на всяко жадно сърце за топлина и ласка, но дали ще ми стигне тази, която имам в сърцето си?
Бих искала………..
Но благодаря на Бога за всеки малък дар, който ми е дал, за да го прославя!

Името на Леандро Ерлих е добре известно на всички, които се интересуват от съвременно изкуство. Шокиращият художник от Аржентина не престава да учудва със своите ярки проекти.
Скоро жителите на френския град Нант станаха свидетели на необичайно явление. От центъра на площад се издига във въздуха стая, буквално „извадена“ от сграда.
Полуразрушени стени, парчета от дървен паркет, счупена мазилка и тухли – всичко изглежда много реалистично.
Леандро Ерлих е майстор на визуалната манипулация.
Ако в проектът на френския фотограф Лаурен Шехере домовете отиват на лов, защо стаите на Леандро Ерлих да не се издигат в небето?!
Такъв илюзорен проект може да се създаде като се използват различни огледални инсталации.
До необичайната стая може да се стигне по стълба, преодолявайки всички възможни закони на гравитацията.
Необикновеното съоръжение е създадено във връзка с фестивала на изкуствата. По това време Нант се превръща в истинска галерия под открито небе.
Стаята се издига на почти 9 метра височина, нейната единствена опора е стълбата, облегната на прозореца в класически френски стил. Трудно е да се разбере как е устроена конструкцията, за това у зрителите остава чувството за нещо вълшебно и магическо.