Диди беше малко момиче. Руса коса, очи, в които се отразяваше небето и лъчезарна усмивка, всичко това бе събрано в нея. Скоро тя щеше да навърши 6 години. Живееше при леля си, възрастна стара жена с посребрени коси, защото родителите ѝ бяха починали.
След закуска леля ѝ каза:
– Отиваш и си оправяш стаята веднага, след това ще дойдеш да ми почетеш. Като свършим с четенето, ще дойдеш да ми помагнеш да приготвя яденето за обяда. А, забравих да ти кажа, че съм те записала на урок по пиано. Учителката обеща днес да дойде следобед към два часа…..
Следваха изброявания на редица още дейности, с които Диди трябваше да се справи през целия ден.
– Но, лельо, – изплашено извика Диди, – аз кога ще живея. След всичко, което изброи да направя, едва ли ще ми остане време да си поиграя.
– Да живееш? – недоволно вдигна вежди лелята. – Не разбирам какво имаш предвид. Всички ние живеем, докато не ни прибере Господ. А ти живееш, като се занимаваш с полезни дейности.
– Да, когато се занимавам с нещо, аз дишам и се движа, но нима това е животът. Когато казвам, че искам да живея означава, че мога да върша това, което обичам. Да изляза да играя на улицата с другите деца, да прочета книга, която ми харесва, да се разходя из градината, … всичко, за което мечтае всяко малко момиче на моите години.
Лелята беше строга и стриктна жена. Тя се наведе и се замисли.
Много неща бе видяла в живота си и бе успяла да се пребори с бедността и мизерията. Предстоеше ѝ доста работа с това дете, не че Диди беше непослушна и плава, но тя бе длъжна да стори всичко необходимо за нея.
„Може би малко я заангажирам със полезни дености, – помисли си старата жена, – навярно трябва да прибавя още нещо“.
Възрастните хора се стремат да дадат всичко на децата, но не осъзнават, че всяко дете трябва да се наслади на детството си, да направи свои собствени открития и да получи само опит в живота си.

Всяка майка при развиването на самодисциплина, на първо място трябва да обърне внимание на себе си и на здравето си. Защото, както показва опитът, често болни, уморени и раздразнителни майки не са в състояние да се грижи 100% за семейство си.
Добрите навици могат да помогнат в самодисциплинирането. Те решават много проблеми и съдействат за подобряване здравето на жената.
Например, не бива да се седи пред компютъра през нощта. Нужно е да се правят физически упражнения, дълги ходения, игри на открито с децата, разходки на чист въздух. Това много добре влияе върху тяло и подобрява настроението.
Отглеждането на децата и домакинството отнема много енергия. Това е наистина енергоемко, но не се страхувайте.
Важното е, да имате подкрепа от приятели, роднини и съпруга си. Подръжка можем да търсим не само от хората, но най-вече от Бога. Той никога няма да ни откаже помощ, ако го потърсим искрено, с цялото си сърце и душа.
Четенето, музиката и занимание с нещо, което обичаме, може да ни успокои и вдъхнови. Много е важно да отделяме време за такива неща.
Самодисциплината не е черта на характера, която имаме по рождение, а навик, който придобиваме през целия си живот. И ти, и аз можем да се обучаваме и развиваме този навик.

Три приятелки отишли на курорт. Едната била на 25, другата на 45, а третата на 60 години.
След известно време техните съпрузи получили телеграма само от една дума: ПИВО
Съпругът на младата бил в паника! Съпругат на средната бил спокоен и предложили да отидат при третия. Той все пак имал повече опит и е станал по-мъдър с годините.
Когато отишли при него, той им казал:
– За вас млади човече това означава: П – Прости ми, И – Измених ти, В – ще се Върна, О – ще ти Обясня. А за вас, – обърнал се към съпруга на средната, П – Пробвах, И – да ти Изменя, В – Възможностите бяха О – Ограничени.

Децата са като някоя завоевателна армия. Те нахлуват в нашето пространство и след някакви си 70-80 години напълно го завоюват.
Те са невероятни със заключенията си, защото нямат достатъчно опит и знания в този свят.
Изключително остроумни и находчиви са, бързо се ориентират в обстановката и „мъдро“ отчитат обстоятелствата.
Ето ви и пример за това:
Питат тригодишната Надя:
– Надя, каква ще сте станеш, когато пораснеш?
С чувство на достойство тя отговаря:
– Надежда Петрова!

След получаване на редица престижни награди в чужбина, изобретението на израелски ботаниците наричено ​​“босилек дърво“ е на разположение сега в Израел.
Дървото е създадено от Hishtil, най-голямата компания, специализирана в декоративно и приложни селското стопанство.
Компанията има повече от тридесет години опит в развъждането и почти 1000 служители в Израел. В допълнение, тя притежава редица офиси в Европа и Съединените щати. Hishtil е създала глобална мрежа от разсадници, която включва пет плантации в Израел и шест – в смесени предприятия – в ​​Турция, Италия, Южна Африка, България, Франция и Босна, както и в няколко други места.
Босилекът е билково растение, което обикновено се отглеждат директно на земята, но в този случай босилекът расте на малък храст, който може да се сложи в саксия или да  се засади в района, така че да има босилекови листа през цялата година.
Това спестява време, усилия и пари на земеделските производители, които са принудени да се засаждат босилек всеки път, когато реколтата се прибира.
Дървото е създаден от присаждане на корените на босилек към миниатюрно бонсай растения.
Дървото е станал много популярно в Съединените щати и Европа, където е започнало да се изнася през изминалата година.
Преди няколко месеца, компанията Hishtil спечели наградата за най-добро ново декоративно растение от селекцията на Института на растенията в Есен, Германия, където се провеждат най-големите изложения в света по градинарство.
Листа от босилека дърво са особено ароматни и вкусни, те могат да се използват в салати, супи и други ястия, когато готвите. През лятото дърво се покрива с бели цветя, които цъфтят дори и при директна слънчева светлина. Растежът на дървото продължава в продължение на няколко години и дава годишно няколко реколти листа.