Пастор разказвал за свой познат, който пастирувал в друг град:

– Той е много млад и му липсва още опит. Та този млад човек се  молил Бог, да изпрати някакъв транспорт за лидерите на по-голяма църква, за да ходят при него и да му помагат.

– Навярно Бог му е изпратил някакъв транспорт, – обадил се един от слушателите.

– И още как, – засмял се пасторът. – Скоро им изпратили от чужбина, няколко счупени велосипеда, от типа, карай за здраве!

Урок: Когато искаш нещо от Бога, кажи Му конкретно какво  ти е нужно:)

Изследователите са успели да създадат изкуствена кръв и имунните клетки на мишки от клетки на кожата на тези животни.

Предишни изследвания вече са идентифицирани четири фактори, които могат да преобразуват миши клетки в кръв.  Това не е първият опит за подобно преобразуване. Клетките получени от предишните експерименти, функционирали две седмици, след инжектирането им в мишки, но сегашните действат няколко месеца след въвеждането им в организма.

Това доказва, че факторите на транскрипция, които контролират ембрионален хематопоеза могат да препрограмират изкуствено развитието на клетките на кожата и да ги трансформират в кръв.

Вдъхновени от резултатите, учените се надяват, че подобни успехи ще получат в експеримент с човешка кожа, преобразувайки я в кръв.

Това ще улесни живота на пациенти, страдащи от имунологични разстройства и други заболявания, както и хора, които имат нужда от преливане на кръв.

При Виктор се появи проблем. Той бе млад човек на 27 години. Младостта му премина в различни учебни заведение в различни краища на света, за да получи висше образование, но трудов опит нямаше. Разполагаше с апартамент в центъра на града и джип купени от баща му.

Е какво повече може да иска този млад човек? Нека да живее и да се радва на живота!

Скоро Виктор се влюби. Изгуби мира си, дори не можеше да се храни. И той реши да се ожени.

Но баща му не хареса булката:

– Тя е от бранша. Свикнала е с много мъже. За нея си поредната плячка. Няма да се жениш за нея и това е моето решение.

Виктор се разкрещя:

– Ти никога не си ме разбирал. Знаеш ли какво значи любов?

Той тръшна вратата и си тръгна. Обиди се на баща си и цял месец не се обади. Даже не дойде да си вземе парите, които баща му даваше всеки месец за разходи.

Но баща му остана непреклонен. Накрая се съгласи, но с условие:

– Добре, ще ви направя сватба, дори ще платя и сватбеното ви пътешествие, но след това ще се справяш вече сам.

Виктор доволно потри ръце. Все пак като се направи на обиден това проработи.

Сватбата бе разкошна. След това младите отидоха на Малдивите. Но след това бащините инвестиции секнаха така, както бе обещал баща му.

Виктор опита отново да се прави на обиден, ходеше и молеше майка си, но баща му държеше на думата си.

Виктор стана неспокоен, паникьосваше се и от най-малкото нещо. Съпругата му всеки ден му крещеше.

Средствата, с които младите разполагаха се свършиха бързо. За една година ги спасяваше състрадателната му майка, но Виктор разбра, че трябва да започне някъде работа. Но той нямаше връзки и не можеше да хване някоя по-добра работа.

Всеки ден чуваше крясъците на жена си:
– Некадърник! Нещастник! Не съм се оженила за теб да мизерствам. Ще те напусна…..

Кой би си помислил, че изобретателят на електрическия стол е зъболекар?
През 19 век американецът Алберт Саутвик искал да използва стоматологичния стол с включен към него електрически ток за обезболяване на зъби.
Но историята се разпоредила по друг начин.
По това време била много жестока конкуренцията относно създаване на ниви системи електроснабдени с променлив ток.
Едновременно опити с електрически ток, в това число и върху умрели животни, правели Томас Едисон и неговите сътрудници Харолд Браун и Фред Питърсън.
През 1890 г. в Ню Йорк електрическия стол взел първата си жертва, някой си Уилям Кемлер.
От тогава започнал да се нарича „Електрическият стол на Томас Едисон“.

Детската жестокост за съжаление няма граници.

Веднъж Румен отиде на детската площадка, за да поиграе футбол. Там много по-едро момче от неговия клас започна, без видима причина, да го рита. Тъй като нямаше никаква ответна реакция от страна на Румен, едрото момче започна да го бие.

Това положение продължи доста дълго време. Румен бе уплашен толкова много, че се страхуваше да разкаже на родителите си за тези издевателства. Той бе толкова подтиснат, че не искаше да ходи на училище.

Всяка сутрин се събуждаше с мисълта:

„О, не пак ли този кошмар!“

В един прекрасен ден всичко се промени. На помощ на Румен дойде един ученик от по-горните класове Добромир. Той бе широкоплещест и в училище го познаваха всички. Играеше в училищният отбор по футбол.

Добромир от личен опит знаеше, какво означава да издеваелстват над теб връстниците ти. Както Румен и той бе допуснал същата грешка и не бе разказал за това на родителите си. За това реши да се застъпи за беззащитното момче.

Как Добромир защити пострадалия Румен?

Той знаеше, че трябва да действа много внимателно. При поредната конфронтация Добромир приближи момчетата от по-малките класове и покани Румен:

– Ела с мен днес, да обядваме заедно в стола.

Този начин на намеса даде резултат. Когато нахалниците видяха, какъв защитник си има Румен, го оставиха намира.

Този случай въодушеви Добромир и той застана начело на организация противопоставяща се на преследването и издевателства над деца от техните връстници.

– В училище трябва да има ред и нито едно дете не бива да се чувства преследвано или заплашено от нападките на другите ученици в класа му, – каза Добромир още на първото събрание на образувалата се организация.

Добромир и Румен станаха големи приятели. Когато Румен завърши училище, в прощалната си реч той каза:

– Не бих постигнал нищо, ако Добромир не се бе появил като ангел пазител от небето в този ден, когато много ме тормозеха….