Върховния съд на Австралия е признал съществуването на трети пол при хората и постановил, че гражданите могат да определят пола си в документите, не само като мъж или жена, но и като неопределен такъв.
Причината за вземане на такова решение е станал продължителния съдебен спор между жителя на Сидни Нори и общинската служба за гражданска регистрация.
Нори се е родил мъж, но през 1989 г. си направил операция и си сменил пола. След това решил да живее „нито като мъж, нито като жена“. Така в официалните документи преди Нори се е приемал ту за мъж, ту за жена. Сега властите са принудени да добавят в документите нов вариант – „пол – неопределен“.
– Аз съм в еуфория, – казал Нори пред репортерите след решението на съда.
Като се има предвид, че Върховният съд е най-висшата съдебна инстанция в Австралия, неговото решение е поставило последната точка в дебата за съществуването на трети пол при човека.

Това не е ли отворена врата за унищожаване на семейството като основна единица на обществото?

Ако периодично ви минават мисли, че никой не ви харесва и не сте нужен на никого, то разбира се, вие грешите. Около вас има множество „страстни ваши поклонници“, които желаят да се запознаят с вашият богат „вътрешен свят“, по-отблизо.
Chalcis biguttata снася яйцата си в органите на бозайници, но особено обича да прави това в човека.
Подробно за обичаите на тези насекоми може да ви разкаже Майкъл Кентрел, фермер от Нова Англия.
Насекомото ужилило човек направо в ухото. И така го ужилило, че две седмици го боляло ухо и той оглушал.
На третата седмица, през нощта съпругата на Майкъл, се събудила и включила лампата. Тя видяла, че от ухото на мъжа й върху възглавницата излизат млади твари.
Бързата операция спасила живота на фермера. От неговото ухо извадили 400 грама ларви, които били готови да се трансформират във възрастни.
Ако това се беше случило, главата на фермера щеше да се взриви от вътре.

Най-нашумялото събитие през 1976 г. в Уганда бил знаменитото „нападение в Ентебе“. Четирима палестинци отвлекли самолет, отиващ от Тел Авив в Париж, през Атина. Те поискали да се освободят 53 палестинци, задържани в Израел и няколко европейски страни. Пилотите били принудени да се приземят в Ентебе.
Амин Дада Иди оказал на терористите гостоприемство. Те слезли от самолета, за да се изкъпят и починат, а заложниците, 258 пътника, били охранявани от войници. Терористите получили от Амин автомати.
На Израел бил предявен двуседмичен ултиматум. Амин отлетял за Мавриций. Заложниците, които не били израелски граждани, били освободени малко по-рано.
Останалите заложници били отвлечени. Тази операция се счита за един от най-блестящите военни операции през последното десетилетие.
В Найроби се приземили три транспортни израелски самолета и група изтребители. А също и два  „Боинг 707“, единият с 23 лекари и две операционни на борда, а другия за щаба.
За 50 минути всичко свършило, заложниците били освободени, а всички терористи и 20 угандски войника били убити в престрелка. Най голямата загуба за Амин било запалването на 11 МИГа – основа на военно въздушните му сили. Всичко се случило толкова бързо, че Амин не могъл да се опомни.
Когато му съобщили за това, той вече отивал на летището. Първите жертви на неговият гняв станали операторите на радарното проследяване. Те били разстреляни на място. След това и други заплатили с живота си.
Особен международен резонанс получили две убийства на Дора Блох 73-годишна жена, имаща двойно англо-израелско гражданство, доброволен превода на преговорите.
По време на хранене, тя се задавила с месо и веднага я изпратили в болницата на Кампала, не разрешили да я придружи синът й, който летял с нея.
Сутринта съобщили на сина й, че ще я изпишат след един ден По време на нападението на Ентебе израилтяните забравили за нея. Но Амин не забравил.
В същата нощ в болницата пристигнали две коли на Държавното изследователско бюро по угандското изменение на релефа.
Дора Блох изчезнала, но не безследно. Нейният труп, изгорен, но не непознаваем, бил намерен на фотографска лента в угандското Министерство на информацията при Джим Парма.
Парма бил хванат на улицата, филма му осветили, а самият него отвели и убили в същата гора Наманде, където той намерил тялото на Дора Блох.

Няма терор и погроми без последствия. Когато се предизвикват военни атаки, саботажи и намеса в живота на един народ, трябва да се помисли и за последствията. Масите винаги могат да се манипулират, но страданието и мъката остават единствено за тях. Разрушенията и унищожаването на хиляди човешки живота и съдби, …. кой е отговорен за това?

Той беше направил 62 хиляди аборта. Това е почти колкото населението на един град. Виждал е бебето. Как бие сърцето му, как се движи и отваря уста. Децата в по-късните етапи на бременност смучели палците си. Те изпитвали емоции, бурно реагирали на звуковите вълни и вибрациите.
Представете си, достатъчни са само 4-5 минути, за да се убие такъв малък човек.
Изведнъж този човек престана да прави аборти.
Това се случило веднъж, когато сърцето му се изпълнило с мъка при поредния аборт.
Извършвал операция, за да прекъсне бременност на четири и половина месеца. По време на операцията осъзнал, че е убиец. Поредният аборт, който бил обичайна рутинна операция, се превърнал за него в кошмар.
Първоначално сложил компрес напоен с йод върху ръката на бебето. Йодът раздразнил нервните окончания и малката ръка започнала да трепти като се гърчела. Следващия ход бил да извади крачето на детето, но се случило пак същото. Нищо подобно не бил усещал до тогава.
Той се опитал с инструменти да хване сърцето на детето и почувствал как трепти. То продължавало да бие в ръката му, бавно и все по-бавно, докато затихнало.
Той съзнавал, че е извършил убийство, умъртвил е човек.
На жената изтичала кръвта и нейния живот също бил застрашен. Тогава той започнал да се моли:
– Господи, помогни ми да я спася, а накажи мен.
От тогава той повече не правел такива операции.
Вътрематочният аборт е много по-страшно нещо от обикновеното убийство, защото малкия човек е напълно беззащитен.

Еквадор е първата страна в света, която е признала правата на природата в Конституцията си.
Глобалната криза от 2008 г. насам се усложни. Положението в икономиката на страната, опираща се на добиването на нефт, доведе до промяна в политиката и приемането на нов основен закон.
Сега еквадорската Конституция гарантира на природата и екосистемите право на съществуване, възпроизводство и възстановяване.
Тези положения са станали основа на няколко съдебни дела. Например, иска на местните жители срещу властите, които решили да разширят пътя и да хвърлят боклука в реката.
Тъй като това щяло да доведе до стесняване на руслото на реката и може да има отрицателно въздействие върху неговата екосистема, съдът решил да отмени операцията.