Кой е казал, че училищната сграда трябва да бъде скучна и мрачна?
В град Карлсруе решили да оспорят това твърдение.
Така те построили  Cat Shaped School по проект на световно известния художник Томи Унгерера. Този дом създава весело настроение. Прилича на гигантска котка с големи очи – прозорци и уста – врата.
Задната част на училището е направена във вид на опашка. Тук има два изхода. Единият е традиционен, а другият под формата на пързалка, която доставя огромно удоволствие на учениците.
Класните стаи са добре осветени. Площадките за игра са разположени вътре в самото училище и са оформени много ярко и интересно.
Около сградата е осигурена достатъчно голяма площ за разходки и активни игри.

Някои източници твърдят, че испанският крал Филип II имал необикновен музикален инструмент. Той бил известен като „котешки клавесин“.
Този клавесин имал формата на продълговата кутия, разделена с преградки на четиринадесет секции. Във всяка секция поставяли предварително подбрана котка.
Тези котки били „прослушвани“. Претендентът настъпвали по опашката, а „настройващият“ инструмента според височината на котешкия глас разпределял „певците“ по секции. Главите на котките се виждали през отвор, а опашките били жестоко стегнати под клавиатурата.
Когато се натискал клавиш, остра игла попадала точно върху опашката на съответната котка и животното мяукало.
Свитата на краля редовно „свирела“ на този клавесин мелодии, като предварително се упражнявали на този инструмент за мъчения на животните.
Такава жестокост спрямо тези пухкави създания може да се обясни с това, че църквата по това време обявила котките за свързани със сатана, по-точно за негови помощници.
А черните котки били най-преследваните между останалите свои събратя.

Знаете ли какво битово оръжие за „убийство“ е символ на власт в много страни на Африка, Азия и Океания?

Мухобойката е не само полезен битов елемент, но и символ на власт в много страни на Африка, Азия и Океания.

Например в Тайланд една от кралските перли е бухалка за мухи. Дръжката ѝ е изработена от гравирана слонова кост, а космите са взети от опашката на слон албинос.

Освен това мухобойката е изобразена на герба на територията на Американска Самоа.

Един стар котарак срещнал малко котенце, което се въртяло в кръг и се опитвало да си хване опашката. Котаракът стоял и гледал как малкото се въртяло и падало. След това как отново ставало и продължавало да гони опашката си.

– Защо си гониш опашката? – попитал старият котарак?

– Казаха ми, – казало котенцето, – че опашката ми е моето щастие и аз се опитвам да го хвана.

Котаракът се засмял и казал:

– Когато бях малък и на мен ми казаха, че моята опашка е моето щастие. Много дни бягах след нея и се опитвах да я хвана. Падах останал без сили, след това отново ставах и хуквах да я гоня. Веднъж се отчаях и тръгнах на където очите ми видят. И знаеш ли какво забелязах?

– Какво? – с интерес попитало котенцето.

– Забелязах, че където и да ида, опашката ме следва.

Веднъж в нашия двор се появи незнайно от къде малко котенце. То много искаше да намери майка си, за това се галеше о всеки. От нищо не се страхуваше, само мяукаше и припкаше наоколо.
Цял ден тича котенцето напред назад, дано някой го прибере да го нахрани, но никой не искаше да го вземе. Само една възрастна жена му отчупи малко хляб и го погали между ушите, но после си тръгна.
Вечерта котенцето извади късмет. През двора мина Анечка, тя носеше на баба си подарък за рождения ден. Когато видя котенцето, момиченцето изобщо не се замисли и го взе със себе си.
От тогава котенцето заживя у Анечка. Ядеше до насита, мушкаше в леглото на момиченцето и си играеше с играчките, които му оставяха.
Една вечер, когато Анечка се прибра от училище, котенцето не я срещна на вратата. То лежеше на кревата и жално гледаше стопанката си.
Анечка изтича при майка си и я помоли:
– Мамо, котенцето е болни, извикай моля ти се лекар.
Майката се усмихна и обясни:
– Трябва да го заведем при ветеринаря.
Облякоха се. Увиха котенцето в топъл шал и се отправиха към лечебницата.
Имаше голяма опашки. Баби и дядковци държейки своите любимци на колене, кротко чакаха реда си.
Тази вечер Анечка и майка ѝ се прибраха доста късно в къщи. Докторът бе предписал лекарства и момиченцето се превърна в медицинска сестра и доктор едновременно. То даже намери от някъде бяла престилка, за да подхожда на службата ѝ.
Котенцето бързо се оправи. Анечка се радваше и на всички разказваше в училище за своя любимец. Така неусетно децата започнаха да я наричат ветеринарката.