Най-малкият котарак в света, според последните данни, е г-н  Пийбълс. Той е толкова малък, че се чувства комфортно дори и в чаша.
Тежи само 1,5 килограма, а дължината му, с изключение на опашката е около 15 сантиметра.
На снимките Пийбълс е поставен не в обикновенна чаша, а малко по-голяма. Все пак той е възрастен котарак, а не малки котенце.
Малкият котарак е родена в американския щат Илинойс. Собственикът му  Робин Свендсен го е нарекъл така в чест на господин Пиббълз  кукла вентрилоквист от популярната серия Зайнфелд.
Лекарите твърдят, че такъв малък размер се дължи на генетичен дефект, който е спрял растежа на котарака.

Учените най-накрая успяха да отговорят на въпроса, как спят китовете. Оказало се, че те спят много малко, но много често заспиват за няколко минути, когато са потопени във водата.

Така в продължение на няколко часа китовете успяват да поспят 10-15 минути.

С огромния обем на тялото си голяма част, от което е заета с мастна тъкан, китовете имат малка отрицателна плаваемост. Това означава, че ако животното престане да движи опашката си, то бавно започва да потъва в дълбините.

Големите китове спят по време на гмуркане. Това става на малка дълбочина, след което следва рефлексно движение на опашката и кита изплува, за да поеме нова порция въздух. След това цикъла се повтаря.

Това много прилича на състоянието на дремещ човек, за който казваме, че „клима с глава“.

Въпреки това, такива големи животни спят по 10 минути за няколко часа, именно като си „подремват“.

При детайлно изучаване на акулите, обитаващи предимно Източно Китайското море, край бреговете на Тайван и Япония, се установило, че те могат да светят в тъмнината, а също и да стават невидими.
Тези изменения се дължат на естествени биологични процеси, протичащи в специализирани органи.
Голям брой животински видове светят с помощта на биолуминесценцията. Но при черните акули имаме нещо специално, те стават и невидими.
Ефектът на „мантията-невидимка“ се дължи на способността на тези специализирани органи да излъчват светлина, заменяща проникналата вода и погълнатата от тялото на акулата слънчева енергия. В резултата на това гледана отдолу акулата напълно изчезва. Това ѝ помага да се скрие от хищниците живеещи в дълбините на океана.
При проучването на поведението на три екземпляра забелязали, че на повърхността на телата има девет светещи зони с различна степен на яркост. Най-ярките зони са разположени на половите органи, от страни, на опашката и на гръдните плавници. Вероятно тези зони акулите използват при съзряване и чифтосване.
Специализираните органи контролират нервите и хормоните и така спомагат за движението на пигментите в съответните клетки.
Учените планират да изучат и останалите 33 вида на тези удивителни същества.

В един град в парка с люлките и въртележките, с музика и цветни балони, разбира се и с много сладолед, се появила нова атракция „Вълшебното колело на щастието“.
Опашката за тази новост, започвала да се оформя от сутринта и не изчезвала до вечерта. Само камбанката, която съобщавала за затварянето на парка, принуждавала хората да се разотидат, но на сутринта те отново били тук.
Хората се вълнували, нервно пристъпвали от крак на крак, искайки да узнаят, какво ще им се случи там на Вълшебното колело на щастието. На опашката нямало от тези, които вече са минали досега.
„Навярно щастието е толкова голямо, че стига за дълго време, щом хората не идват пак“- мислеха си чакащите. А опашката се предвижвала така бавно.
Билетите за атракцията продавал старец. Той бил сериозен и мълчалив. На въпроса:
– Как е там на Колелото на щастието?
Винаги отговарял:
– На всекиму своето.
А това още повече разгаряло любопитството и желанието по скоро да попаднат на колелото. Различни хора стояли на опашката, от деца до възрастни, мъже и жени.
Всеки се надявал да получи своето щастие. Не е чудно, че всеки бил склонен да заплати  с много пари, само и само да се повози на колелото.
А старецът помъдрял през годините, побелял с възрастта, давал билетите и си мислел: „Странни хора, Стоят на опашка за щастие, без да осъзнават, че то може да ги чака зад ъгъла. А колелото си  е колело. След подем обезателно идва спускане. Който е на върха блаженства, а колко е страшно да се спуснеш надолу. Никой не знае, какво го очаква там“.