През VIII в. пр.н.е в едно вавилонско писмо растението се споменава като билка от градините на вавилонския цар Мардук-апла-идин II. През XVI в. е спомената в книга за билки, като се препоръчва при киселини в стомаха. Авторът на книгата твърди, че редовното смучене на сок от тученица помага при разклатени зъби.
Листата на билката са богати на витамин А, В6, както и на витамин С, по отношение на който превъзхожда 7-8 пъти цитрусовите плодове. Тученицата съдържа желязо, калций, натрий, магнезий, фосфор, манган, омега–3 мастни киселини и други полезни вещества.
В българската народна медицина дрогата от тученица се използва като слабително и пикочогонно средство. Подпомага зрението, регулира кръвната захар. Скорошни изследвания на американски учени сочат, че растението оказва благоприятно влияние при диабет, инфаркт, леки изгаряния и ракови заболявания. Действа добре на сърдечносъдовата- и хормоналната система. Препоръчва се при възпалени очи, кисти, цистит, простатит, гъбични инфекции и затлъстяване.
Арабски лекари прилагат билката при лечение на главоболие, стомашни болести, ентероколит. Външно помага при рани, псориазис и мехури. На практика това чудодейно растение лекува всякакви болести и неслучайно е наричано от древните араби благословен зеленчук.
В България тученицата се приема за плевел, докато в цял свят се употребява като листен зеленчук. Препоръчително е да се консумира в свежо състояние. Младите ѝ листа имат леко кисел и солен вкус, а по-старите листа нагарчат. От листата на растението се приготвят вкусни и много полезни салати, които допълнително се овкусяват със зехтин, чесън, копър, лимонов сок и магданоз.
Салата с тученица
Необходими продукти: тученица – 300 г, домати – 300 г, зелен чесън – 2 стръка, ленени кълнове – 1 чаена чаша, копър – 1 стрък, зехтин – 2 супена лъжица, сол – 1 щипка, извара – 150 г
Начин на приготвяне: Почистете тученицата от дебелите дръжки, накиснете я в подсолена вода и я нарежете заедно с доматите и чесъна. Добавете кълновете, накълцания копър и изварата. Овкусете с подправките и разбъркайте.
Тученицата също така е отличен заместител на марулята, спанака, ладапа и киселеца. Освен в салати тя се употребява в супи, спагети, ястия с ориз, питки и баници, а дори и в таратор с орехи вместо краставица. Комбинира се успешно с извара, сирене и кашкавал. Сокът от тученица е чудесна витаминозна бомба.
В древността билката се е използвала за укрепване на организма след прекарано заболяване. Считало се е, че чаят от тученица пречиства кръвта.
Отвара от тученица се е приемала при гинекологични заболявания, мигрена, артрит, киселини в стомаха и гастрит.
Чай се приготвя, като 1 супена лъжица от билката се залее с 250 мл вряла вода. Оставя се да изстине и се прецежда. Пие се веднъж дневно.
От бурена може да се приготви домашен лосион против пърхот, като 1 супена лъжица изсушена тученица се залее с 1 чаена чаша вряла вода. Сместа се охлажда и с нея се разтрива скалпа след баня.
Освен лечебна билката е и подмладяваща. Маска от 2 супени лъжици каша от свежа тученица и 1 чаена лъжица овесено брашно прави бръчките по-малко забележими, подхранва и тонизира кожата на лицето.

Риганът има ефективни антибактериални свойства. В Мексико изследователи са установили, че ригънът е по-ефективен срещу инфекции, причинени от амебата Guardia lamblia в сравнение с останалите обичайно предписани лекарства.

Има антиоксидантно действие. Риганът съдържа много фитонутриенти, които действат като антиоксиданти, способни да предпазят клетъчните структури от дължащите се на кислорода увреждания.

Освен това един грам пресен риган е показал, че има 42 пъти по-голяма антиоксидантна сила в сравнение с ябълките, 30 пъти повече от картофите, 12 пъти повече от портокалите и 4 пъти повече от боровинките.

Той е подправка, богата на различни нутриенти. Риганът е много добър източник на фибри, които предпазват колона от причиняващи рак токсини и ги премахва от организма.

За това диетите, богати на фибри, са добри за понижаване на холестерола и за редуциране на риска от рак.

Риганът е много добър източник на желязо, манган и диетични фибри, както и на калций, витамин С, витамин А и омега-3 мастни киселини.

Тази популярна подправка, чието име означава „планинска радост“ е достъпна по магазините целогодишно. Топлият, успокоителен и ароматен вкус на ригана го правят перфектна добавка в средиземноморската и мексиканска кухня. Риганът се използва в сосове и ястия с месо.

Традиционно се използва за приготвянето на спагети, лазаня и други ястия от средиземноморската кухня.

В Бългатия риганът е познат като горски чай, овчарски босилек, ванилова трева, риганова трева, витошки чай и черновръх.

В магазините за подбрани здравословни храни може да се намери масло от риган.