През XIX век Виена е била музикалната столица на света, композиторският Олимп. Всеки, който искал да стане велик композитор, трябвало да завладее Виена непременно.

Когато Брамс дошъл във Виена, тя принадлежала на Вагнер. Там той царувал. Бил на самия връх. И не отстъпвал своя трон и звание на никого от композиторите в света.

Брамс бил талантлив. И това било толкова очевидно, че привържениците на Вагнер решили да унищожат младия композитор каквото и да става, без да се скъпят за средства, които ще изразходват за това.

Симфониите на Брамс във вестниците наричали изключително „отвратителни, без вкус, дълбоко неверни и екстравагантно готварски“.

Малко преди Брамс, Ференц Лист по същия начин се борил с Вагнер. Според отзивите на преданите на Вагнер рецензенти, нямало на света по-бездарен композитор от Лист.

Затова, когато се появил Брамс, се оказало, че има по-лош композитор и от Лист. “ В един единствен удар по чинелите в кое да е произведение на Лист има повече чувство, отколкото във трите симфонии на Брамс с неговите серенади“, – писали тогава във вестника.

Въпреки това, 29-годишният Брамс бил назначен за ръководител на Виенската капела.
– Нека пишат, те друго нищо не могат да правят, – добродушно казал Брамс, – нали и те трябва хляб да ядат.

През 40-те години, когато в САЩ джаза нахлул в домовете на американците, на музикалния Олимп изгряла нова звезда. Една малка звездичка, но не защото е малка, а тъй като това бил малчуган само на 3 години. Става въпрос за Франк Робинсън, който получи сценичното име Sugar Chile.
Той е роден през 1938 г. в Детройт, в обикновено негърско семейство. Неговата история започва, когато бил още малък. Били на гости при леля си. Изведнъж той отишъл към пианото и започнал да свири. Детето не подрънквало, а извличало от клавишите популярната по онова време песен «Tuxedo Junction“. Една година по-късно то можело да свири мелодии по слух, чути по радиото.
Тогава кариерата на малкия пианист процъфтяла. Той спечелил няколко музикални конкурса, гастролирал с известни джазови оркестри, свирил в Белия дом пред Хари Труман, записал собствена плоча, даже се снимал в романтичната комедия «No Leave No Love».