Гадопелагиалю, в чест на гръцкия Хадес и царството със същото име или ултраабисална наука, която се занимава с най-трудонодостъпните бездни на океана, разположени на дълбочина 6-7 километра.

Болшинството на такива дълбочини са разположени на места където се сблъскват пластове на земната кора, така наречените дълбоководни падини.

До днес за изучени около петдесет участъци на океански падини, където има живот. Това е 41 процент от всички дълбочини на океана, но само  0,2%  от площта на дъното.

Учените от XXI век, малко знаят за тази загадъчни области, които не е лесно да се изучат.

За измерване на много дълбоки части на океана, учените използват сонди бомби.

В падините на морските дълбини се хвърля динамит и от борда на кораб се записва ехото, което дава възможност на учените да оценят дълбочината.

Докато някои учени подлагат на съмнение точността на подобен метод, ако се разгледат приблизителните резултати, те са доста впечатляващи.

До днес, освен Марианската падина, са известни още 4 други свръх дълбоки падини, чиято дълбочина е повече от 10 хиляди метра: Кермадек, Курило-Камчатска, Филипинска и Тонга. Всички те се намират в западната част на Тихия океан.

На 1 април 2012 г, в Yandex била поместена шеговита панорама на Марианската падина. На нея можело да се разгледа потънал кораб, улуци и даже очи на чудовища.

Въпреки хумористичния характер, панорама обвързана с действителното местоположение Марианската падина, както преди била достъпна  за всички потребители.

През юни 2016 г. било публикувано изследване, според което тялото на дълбоководните ракообразни в Марианската падина съдържат по-високо ниво на токсични вещества, отколкото в крайбрежните води на океана, където се събират отпадъчни води, от промишлени и битови отпадъци.

В Марианската падина е намерена огромна бронирана амеба Ксенофиофори с размер 10 см в диаметър.

Зоолози от Университета на Британска Колумбия за първи път са открили организъм, чието съществуване е известно, но отдавна е станал неуловим.

Диплонемидите са едни най-многочислени планктони, открити преди десетилетия, благодарение откриването на един единствен ген, изолиран от морските екземпляри.

Те дълго време били игнорирани от биолозите, докато не се изяснило, че те са често срещани в океана. До сега диплонемидите не са улавяни и не са наблюдавани в естествена среда.

Първите снимки на такива организми зоолозите са успели да направят, когато събирали проби в дълбоките води край бреговете на Калифорния.

Оказало се, че диплонемидите включват различни видове, имащи относително голям геном, голяма част от който е образуван от отпадъчна ДНК. За тях е характерен бърз обмен на веществата. Техен източник на храна са водораслите и други микроскопични организми.

Според учените, числото на диплонемидите може да достигне трилион. Вероятно тези прости организми играят важна роля в морските екосистеми.

Отпадъчната или некодираща ДНК, са участъци от ДНК, функциите на които не са установени. Тя включва участъци и последователности на интрони между гените, а също повтарящи се такива.

Съществува така наречената морска „възглавница“.

Дълбоко под водната повърхност, далече от бушуващите бури, задвижени от мощни ветрове, има част от морето, която не се движи.

Когато кофата се издигне от дъното полепнала с водорасли, чието състояние красноречиво говори, че те не са били смущавани стотици, а може би и хиляди години.

Божият мир се явява такъв вечен покой, който подобно на тези части от океана, лежи на голяма дълбочина, където не проникват тревогите и вълненията на външния свят.

Така и всеки, който влезе в присъствието на Бога, става участник в този ненарушим мир и покой.