9 февруари 1878 г. Граф Николай Игнатиев пристигна в Одрин. След подписването на Одринското примирие, на него се падна честа да представлява Русия в мирните ѝ преговори с Турция.
Той непрестанно крачеше напред-назад и високо изразяваше недоволството си:
– Не трябваше да спират военните действия. Това примирие съвсем не е навреме. Нашите войски все още не са преминали земите на Македония и Родопите, нали и те трябваше да бъдат включени в границите на българското княжество.
– Прекрасно знаеш, че това бързо подписване на примирието е изискано от Петербург, – опитваше да го връзумява някой от дипломатите.
– Една евентуалната окупация на Цариград от руски войски би осигурила много по-добри позиции на Русия по време на преговорите, – настояваше на своето Игнатиев.
– В Петербург са притеснени, страхуват се да не възникне война с Обединеното кралство и Австро-Унгария, – каза дипломата.
– Кой още ще участва в преговорите от наша страна, – попита Игнатиев, независимо от това, че не бе съгласен с решенията взети в Петербург.
– Александър Нелидов, началник на дипломатическата канцелария в Генералния руски щаб и съветник на посолството в Цариград. Ще бъде и княз Алексей Церетелев, той с очите си е видял безчинствата в българските земи, след погрома на Априлското въстание. Нали помниш, че замести Найден Геров в руското консулство в Пловдив. Той добре е запознат с проблемите на българите.
На 13 февруари в Одрин пристигна първият член на турската делегация, външният министър Сафвет паша. Две седмици по-късно пристига и вторият – Сабдулах бей, посланик на Османската империя в Берлин.
– До кога ще ги чакаме да се събират? – негодуваше един от руските дипломати.
– Не чу ли, британският флот е нахлул в Мраморно море? – обади се един от руските офицери.
– И това нявярно ги обнадеждава, – недоволно поклати глава дипломата.
Най- накрая бе дадено началото на самите преговори. След като си размениха своите пълномощия и намерения за добра и ползотворна работа започнаха.
Сафвет паша още в началото заяви:
– Империята ще осъществи изработените от Цариградската конференция реформи.
– Тук сме се събрали, за да уточним условията за мир, – намеси се един от представителите на руската страна.
– Подписването на договор ще има само ако се съберат всичките Велики сили и решат това.
Много приказки се изприказваха, но преговорите не вървяха.
Не веднъж се коментираше в руската група мудността на турските представители.
– Знаете ли защо Сафвет паша протака преговорите?
– Да, но не ги прекъсва, нали!
– Виж, той се страхува от ново руско настъпление към столицата.
– От друга страна се надява на помощ от страна на Обединеното кралство и Австро-Унгария.
Преговорите започнаха мъчително да се протакат. Руското правителство усети намеренията на Османската империя и за това предприе по-твърди мерки.
На 24 февруари бе изпратен отряд от 10 хиляди души край Цариград, а Главната квартира се премести от Одрин в Сан Стефано. Малко рибарско селище разположено на брега на Мраморно море, на около 10 километра от Истанбул.
Тактиката на сплашване не подейства и османските пълномощници продължиха да печелят време, очаквайки помощ или събиране на Великите сили.
Преговорите се ожесточиха.
– Възразяваме срещу предложениете граници за България и Сърбия, те откъсват значителна част от територията на империята ни, – спокойно обясняваше представител от турската страна.
Руските представители не искаха да отстъпят позициите си.
– Откъсването на македонските земи и Родопите би обезлюдило доста селища там. Не разбирате ли, че голяма част от населението, ще се придвижи към свободните български земи? Това ще наруши целостта на българския народ и решенията на Цариградската конференция.
На 25 февруари в Сан Стефано пристигна великия везир Ахмед Вефик. Продължиха обсъжданията относно границите на България, но до споразумение не се стигна. Преговорите се прекъснаха на 28 февруари.
Граф Игнатиев разярен уведоми главнокомандващия на войските княз Николай Николаевич:
– Примирието трябва да се прекрати, не може повече така. По-добре е незабавно да подновим настъплението си.
– Но това би довело до война с Англия, – опита се да го успокои Николаевич.
Игнатиев реши да предприеме друга тактика. На 1 март заедно с Нелидов поставиха ултиматум на османската делегация:
– Или ще подпишете договора, или ще подновим военните действия.
Руската армия в околностите на Сан Стефано се строи на линия в посока Цариград. След тази демонстрация на сила преговорите се възобновиха.
Руснаците решават всичко да приключи на 3 март. Това е своеобразен подарък на руската дипломация към император Александър II, който се възкачва на престола на 3 март 1855 г., а през 1861 г., на същата дата подписва декрета за отмяна на крепостното право.
Представителите на руското командване започнаха подготовка за тържествения момент още около обяд, когато разквартируваните в околностите на Цариград руски части бяха строени с пълно бойно снаряжение.
На войниците бяха раздадени по 100 патрона и всички очакваха или да се обяви краят на войната, или да се издаде заповед за навлизане в Цариград. На няколко пъти частите се разпускаха и отново строяваха.
От Цариград със специален вагон пристига и адютантът на султана.
Напрежението нарастваше. След дългото очакване, едва около 17 часа сред официалните лица настъпва раздвижване, а сред тълпата местни жители, наблюдаващи с любопитство случващото се, се разнесе вестта за подписания мирен договор.
Радостен вик се разнесе от гърдите на 35 000 войника. Хората се прегръщаха и целуваха. Войници с офицери, приятели с непознати.
Стар български войвода стоеше на колене, ридаеше като дете и протягаше ръце към войниците. това беше върховен миг.
С цената на много жертви беше извоювана свободата за многострадална България.

Подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г. е било като подарък на руската дипломация към император Александър IІ. Той се е възкачил на престола на 3 март през 1855 г., а през 1861 г., на същата дата е подписл декрета за отмяна на крепостното право.
Преговорите по сключването на договора започнали на 13 февруари в Главната квартира на руската армия в Одрин. От 12 февруари се водели в Сан Стефано.
Русия била представена от Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а Турция от Савфет паша и Садък паша. Заседанията се провеждали два пъти дневно, като всеки пункт, по който се постигало договаряне, бил потвърждаван с подписите на двете страни. За основа на преговорите послужил проекта, разработен от Н. Игнатиев, чиито основни положения са одобрени от императора Александър II. Преговорите протичали бавно и в определени моменти руските пълномощници прибягвали до оказване на допълнителен натиск върху турските представители.
Решили да приключат с подписването на договора на 3 март.
Представителите на руското командване започнали подготовка за тържествения момент още около обяд, когато разквартируваните в околностите на Цариград руски части се строили с пълно бойно снаряжение.
На войниците раздали по 100 патрона и всички очаквали да се обяви краят на войната или да се издаде заповед за навлизане в Цариград. На няколко пъти частите се разпускали и отново строявали.
От Цариград със специален вагон пристигнал и адютантът на султана.
Напрежението нараствало и след дълги часове на очакване, едва около 17,00 ч сред официалните лица настъпило раздвижване.
Изведнъж сред тълпата събрана отвън, се разнесла вестта за подписания мирен договор.

Военният кореспондент В. Немирович-Данченко разказва как при придвижването на отряда на генерал Скобелев от Одрин към Чаталджа в едно село по пътя групата му била спряна от група мюсюлмански жени, които му поднесли „невиждано хубав букет от свежи цветя, каквито в околностите нямало“. Изненаданият генерал попитал с какво е заслужил този жест, а отговорът бил още по-неочакван:
– От турските жени!
– От какви турски жени? – попитал Скобелев.
– От жените на Казанлък, Стара Загора и Одрин … За това, че честта им не е била опетнена благодарение на вас. Затова, че неприкосновеността на харемите е била запазена от вашите войници!
Кой е генерал Скобелев?
Генерал-майор Михаил Скобелев е един от най-популярните герои на Руско-турската освободителна война. Възпитан в семейство на потомствени военни Първоначално решава да учи математика в Петербургския университет. Заради участието си в студентски вълнения е изключен от университета. Едва тогава се посвещава на военната кариера.
Завършва с отличие Николаевската военна академия  през 1868 г. и участва в множество успешни операции в Средна Азия.
През март 1877 г. е привлечен от главнокомандващия на Дунавската армия княз Николай Николаевич. Включва се активно в битката за Плевен.  Там си спечелва прозвището „Белия генерал“. Действията му по време на Третата атака на града подчертават военния му талант и разкриват способността му да взима решения точно на време във най-трудните ситуации.
Освен безспорните си качества на военачалник генерал  Скобелев притежавал и умението да печели доверието на своите войници и подчинени, за това бил един от най-обичаните руски генерали.