Борис бе сформирал наскоро футболен отбор. Това бе разнородна група от млади момчета.

Първите години на отбора бяха мрачни, меко казано.

Тълпите бяха оскъдни и вместо овации се чуваха забележки.

Един губещ сезон доведе до друг и както можете да си представите, публиката скоро направи Борис мишена на жестоки словесни атаки.

Спортните журналисти добавиха обиди към раните със своите злобни критики:

– Отборът се нуждае от треньор с повече ентусиазъм, усет и креативност.

Очернен и измъчван от неразбиране Борис бе решил:

– Няма да напусна отбора. Идеята да се откажа, когато нещата не вървят, никога не е била в плановете ми.

И той опитваше отново и отново, докато отборът започна да жъне успех, след успех.

Започнаха да хвалят и превъзнасят Борис, но той не се подаде. Отдаде слава на Бога.

За съжаление във наше време мнозина не се отказват от някой свой порок, защото било модерно.

Те са готови да напуснат работата или екипа си, ако пътят стане неравен. И тази си философия прилагат към всичко.

Мъглата от провали затъмнява проблемите, а спазмите на критиката изсмукват мотивацията.

За много хора упоритият е глупак, а решителността е качество, което не е необходимо и не е желано от онези, които търсят обществено одобрение.

Но какво ни остава тогава?

Отнемете убеждението, дисциплината и решителността и сте отрязали сърцето на истинския живот. Премахнали сте предизвикателството, което прави всичко вълнуващо и възнаграждаващо. Тогава сте се задоволили с нищо по-добро от равенство с противника.

Историята на човечеството е осеяна с безброй безименни хора, които са се сблъсквали с бедствия и трудности, страдания и критики, и са се отказвали.

На вас, които сте изкушени да се върнете назад, ви призовавам да стоите твърди, действайте и бъдете силни.

Ползите от решителността далеч надвишават алтернативния път.

Станимир беседваше с няколко свои приятели. Той обяви:

– Много хора прекарват живота си, опитвайки се да докажат, че заслужават любов. Те работят по-усилено, стремят се към одобрение и се надяват, че това да бъдат добри или успешни ще им осигури щастие.

– Но истинската радост, – уточни Светослав, – не расте в живот на постоянна тревожност, как ще се представим пред другите. Тя расте, когато най-накрая можеш да се успокоиш, когато разбереш, че си избран.

– Неизменната любов е Божията и тя няма да изчезне, когато се бориш, – допълни Марин.

– Може да бъдеш пренебрегнат от другите, – весело констатира Петър , – но винаги си видян, ценен и желан от Бога.

– Радостта не е награда за духовно успешните, – повдигна важно вежди Манол. – Тя е естественият резултат от знанието, че си обичан.

– Когато щастието ти е вкоренено в Божията обич, а не в човешкото одобрение, то става устойчиво, – забеляза Антон.

– Ако светът те игнорира, ти все още си избран. Ако някой си тръгне, твоята стойност не се променя. Ако загубите титла, работа или инерция в живота, Божията любов остава същата. Нито натискът от света, нито болката от миналото, може да те отдели от Него, – заяви твърдо Ясен.

– Ето защо можем да кажем с увереност: Щастлив съм, защото съм обичан, – обобщи Станимир.

Като повечето деца Веска жадуваше за обичта и вниманието на родителите си, но баща ѝ обичаше повече алкохола.

За да се справи с тези отклоненията в дома си, тя се научи да жадува за храна.

Тази техника на оцеляване я подведе. От нещастна се превърна в безнадеждна.

Хранителното разстройство разруши тялото и живота ѝ.

От отличничка, вицепрезидент на студентския съюз, звезда от софбола, се превърна в отпаднала от колежа и резервна скамейка.

– Уморих се да живея живот ориентиран към постижения, – крещеше Веска.

Отчаяна за отговори, тя се регистрира в център за лечение.

Там Веска за първи път чу:

– Има само Един, който може да промени живота ти.

Тя предаде живота си на Исус. От този момент следваше Неговите напътствия за всяка стъпка на възстановяване.

Днес тя благодари на Господа за благодатта и новия си живот.

– Който не е перфектен, – усмихваше се Веска, – но е прекрасен. Само Исус може да задоволи нуждите ми за приемане, утвърждаване, одобрение и обич.

Животът в Христос наистина е пътят към възстановяване на живота. Той обещава мир и го дава, когато го търсим за тази цел.

– Светът около нас постоянно шуми: „Кой трябва да бъдеш?“, – започна непринудено разговора Генади.

– Но Бог вече е определил кой си, – подскочи Станимир.

– Е, да, – съгласи се неохотно Генади.

– Твоята идентичност не се основава на представяне, външен вид или сравнение. Тя е вкоренена в Христос. Ти си напълно познат и обичан, – обясни Станимир.

– Може донякъде и така да се приеме, – повдигна вежди Генади.

– Когато разбереш своята идентичност, – размаха ръце Станимир, – спираш да гониш одобрение и имаш цел. Не си просто приет, ти си назначен.

– Всъщност кой съм? – присмехулно сви очи Генади.

– Ти не си това, което правиш, което имаш или което другите казват за теб. Ти си любимо Божие дете, – възторжено обяви Станимир.

– Ами ако не съм такъв? – повдигна вежди Генади.

– Тогава си повярвал на някаква лъжа за себе си, а Бог иска да я замени с Истината, – бързо реагира Станимир.

– Хмм …, недоволно поклати глава Генади.

– Какво чакаш? – подкани го Станимир. – Декларирай, че си избран, простен и отделен. Тези три твърдения са основани на Писанието.

– И навярно трябва да приема твоя Бог, – сбърчи нос Генади. – Не още не мога да го направя. Просто не вярвам.

Станимир повдигна рамене и каза:

– Човек е създаден със свободна воля. Ти имаш право на избор, но после да не съжаляваш за него?!

Всички смятаха Елена за оптимистка. Тя винаги се усмихваше и оживено разговаряше. Отличаваше се с голяма енергия.

Един ден изненадващо за Надя, Петьо каза:

– Елена е изпаднала в пълно отчаяние.

– Не може да бъде, – възкликна Надя. – Ще поговоря с нея.

Надя отиде при Елена и я попита:

– Всичко при теб наред ли е? Да нямаш някакви затруднения?

– Нищо особено, – отговори Елена. – На всички се старая да помогна, да им обърна внимание. Грижа се за всеки, но никой не се отнася така към мен.

Ако човек е весел, бодър и жизнерадостен като Елена, трудно ще се забележи, че е тъжен.

За такива хора, които излъчват увереност и оптимизъм, едва ли някой ще се досети, че ги тормози нещо.

Навярно на всеки се харесва, когато се грижат за него, ценят го, но нека не забравяме тези край нас, които се нуждаят от подкрепа и търсят одобрение.

Не съдете човек по външният му облик. Той може да се усмихва, но същевременно да се чувства сам и неизпитващ радост.

Бъдете внимателни към хората край вас.